Белгийците не се вълнуват, че вече една година са без правителство

Белгийците не се вълнуват, че вече една година са без правителство

Да се постигне съжителство между дясноориентирания холандскоговорящ Север и гласуващия за левицата френскоезичен Юг е главоблъсканица и Белгия от една година живее без правителство - до известна степен с безразличие, коментира Франс прес.

"Нищо необичайно", "свикнали сме", "не виждаме разлика": така анкетирани минувачи в европейския квартал на Брюксел реагират на предполагаемата криза, в която се намира белгийската федерална държава от декември 2018 г.

Те се представят като търговци, самоосигуряващи се работници от развлекателния сектор, кореняци белгийци или от чуждестранен произход, слабо политизирани и настроени по-скоро философски. "Типично за белгийците", усмихва се Одил, художничка по костюмите от Брюксел.

"И със, и без правителство цари социален мир, евалла!", казва търсещият работа белгиец от марокански произход Реда.

На 18 декември 2018 г. дошлият на власт през 2014 г. либерален френскоезичен премиер Шарл Мишел обяви оставката на правителството си. Тя бе предизвикана от напускането на най-голямата фламандска партия, националистическия Нов фламандски алианс (НФА), заради разногласия по миграционния въпрос.

В резултат се наложи трипартиен десноцентристки съюз да ръководи текущите дела, без мнозинство в парламента. Той е ръководен от първата жена премиер на Белгия, Софи Уилмес.

Парламентарните избори на 26 май усложниха положението с рязкото засилване на позициите на антисистемните партии (крайната десница на север и крайната левица на юг) за сметка на традиционните партии, които всички загубиха гласове.

А предвид затрудненията на различните официални представители, натоварени от краля да помирят различните гледни точки, страната ще изкара втора Коледа без нова управляваща коалиция.

Това означава, че изпълнителната власт не може да внесе за гласуване годишен бюджет, а очакваният за 2020 г. дефицит от около 11 милиарда евро надхвърля равнището, допустимо според европейските правила.

Въпреки отстъпените на отделните райони правомощия (образование, култура, семейни надбавки и т. н.), федералната държава все още има някои основни компетенции: финансирането на социалната система, правосъдието, армията и политиката на даване на убежище.

Възможно завръщане пред урните

Краткосрочното управление "е досадно, губи се време", призна неотдавна във в. "Соар" началникът на генералното командване на белгийската армия генерал Марк Компернол, който не може да инвестира средства или да набира военнослужещи по липса на нормативна рамка.

Всички се питат колко ще продължи "краткосрочието" и дори дали разминаващите се стремежи на фламандците и валонците не означават предстоящ край на федералната държава.

"Северът и Югът нямат за какво да водят дебати. Трябва да сготвим нещо за ядене, а хладилникът е празен", разтревожи се в края на ноември френскоезичният конституционалист Марк Ойтенделе, според когото такава криза не е имало от десетилетия.

Този възглед не се споделя от фламандския политолог Дейв Синарде, според когото истинската екзистенциална криза е била по време на рекордните 541 дни без правителство в периода 2010-2011 г.

По онова време "повече се говореше за разцепление, наистина имаше криза заради факта, че трябваше да договорим нова държавна реформа преди да се състави ново правителство", обясни той.

От общо 541 дни, каза Синарде, 485 бяха посветени на тази шеста реформа на държавната администрация, даваща повече правомощия на регионите и на езиковите общности.

На какво тогава се дължи сегашното буксуване? Според политолога на това, че пробивът на еколозите и крайните партии на последните парламентарни избори е засилил раздробяването на политическия пейзаж и съществено е затруднил съставянето на коалиции, които по-рано са били очевидни.

Днес в Белгия само Социалистическата партия на говорещите френски език на Пол Манет, най-голямата политическа сила на френскоезичните, изглежда незаобиколима при образуването на бъдеща коалиция.

Остава да се разбере, и това е големият въпрос през последните шест месеца, дали социалистите франкофони ще се съгласят да работят с Новия фламандски алианс на Барт де Вевер, който е най-големият им противник. Или дали фламандската десница ще е готова да остави националистите в опозиция и да влезе в коалиция тип "небесна дъга" с либералите, социалистите и еколозите.

Третият възможен сценарий при безизходица е връщане пред избирателните урни в началото на 2020 г.

По БТА.

Споделяне

Още от Европа

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?