
На 50 години Антония си мислеше, че никога повече няма да гледа света с ниско наведена глава. Но се случи точно обратното. Десет години след като за последно ѝ се наложи да погледне нещата от този ъгъл, животът на Антония отново се преобърна. Разкрачила крака, навела глава до коленете, протегнала ръце към земята, Антония подбира червените плодове и внимава да не откъсне все още неузрелите. Защото всъщност италианката се върна отново на полето, за да бере домати.
"Бях казала: Край! За жълти стотинки няма да робувам! Но два месеца бях без работа, нито на полето, нито пък в химическото чистене, където работех. Ето защо тези 20 евро на ден се отразяват добре на семейния бюджет. Само че не се отразяват добре на гърба ми", разказва Антония. Тя е една от 800-те италианци, които от тази година се върнаха по полетата на Фоджа (град и провинция в област Пулия, Южна Италия), за да вършат най-изнурителната работа - работата, която е най-ниско платена и поради тази причина е възлагана на съвременните роби, които първо бяха африканци, а после източноевропейци.
"От доста време по полетата не се виждаха италианци. Днес обаче имаме между 800 и 900 италианци", казва Даниеле Каламита, генерален секретар на синдиката Федерация на работниците в селскостопанската промишленост. "Притиска ги кризата и от отчаяние те приемат неприемливи надници", допълва той.
Антония печели на черно 20 евро на работен ден, който продължава понякога по 10 часа. В действителност са 25 евро, но 5 евро тя дава на надзирателя на работниците, който ги транспортира от града до полето и обратно. Същата надница получава и 30-годишният Емануеле, който в съседното поле кара един от камионите.
Антония и Емануеле все пак са късметлии. Те поне си спят у дома. Тази привилегия имат и всички италиански работници от така наречения триъгълник на домата - зоната между Фоджа, Сан Северо и Чериньола.
В Чериньола, град с малко над 50 0000 жители, точно в центъра 12 души живеят сбутани в стайче без баня и тоалетна. Вместо тоалетна използват непотребни газови бутилки. В горната част на бутилката са пробили дупка и след като се облекчат в нея, я изпразват направо на улицата. В това стайче живеят 8 мъже, 3 жени и едно момиченце на година и половина. Всички те са румънци. Това мазе им се отдава под наем от италианец срещу 200 евро месечно. Малко по-нататък пък румънката Дорина плаща по 300 евро за помещение от 15 квадратни метра.
Ето така живеят робите на Италия. Белите роби. Българи и румънци. Понякога и украинци. Първите две групи носят "маркировката" на ЕС, но все пак са отчаяни. Според данните на Федерацията на работниците в селскостопанската промишленост в тази зона работят 15 000 души, от които 7900 са румънци. Печелят по 3 евро за всяка каса с 50 кила домати. Средно, за да наберат това количество, трябва да работят по час и 10 минути. Тоест печелят малко над 20 евро за 8 часа. Работният им ден е разделен на две смени - от 5 до 11 сутринта и после от 16 следобед, докато се мръкне. Всеки работник плаща предварително 125 евро за двупосочното пътуване от страната си, плюс над 20 евро на седмица за жилище в Пулия. Така че в джоба му остават не повече от 10 евро на ден. А как се живее с подобна сума?
"За 3 евро могат да спят при нас", посочва Вито Коланджоне, директор на едно от трите общежития, построени тук по настояване на областната управа. Тези общежития са истинско чудо - сглобяеми конструкции, санитарни възли, няма нужда да се плаща допълнително. Само че са малко на брой. В тях има под 200 легла, а работната сила наброява 25 000 мигранти.
Федерация на работниците в селскостопанската промишленост предложи да изгради екоселище на мястото на бараките, в които днес живеят африканци. Едно време те бяха доминиращата работна сила, а сега са малцинство.
"Тези хора помагат на Италия да се сдобие с богатства, а тя ги посреща по този начин", коментира Диего Де Мита, провинциален председател на Националната асоциация "Отвъд границите", която се бори в имигрантското гето в град Риняно, провинция Фоджа, за достъп до вода и санитарни възли, сякаш става дума за населено място в Африка, а не в Италия.
"Африканците в момента са 10 %. В нашия център за подслон има 56 места и всички са заети от румънци и българи. Само трима души са от Тунис", казва Вито Коланджоне. Той допълва, че мигрантите вече не живеят на село, а в градовете. Доказателство за това е фактът, че в клона на супермаркета Penny Market в Чериньола 80 % от клиентите са българи и румънци. "Специално за тях подбираме продуктите. Всичко е в кутии и има много наденици. И разбира се алкохол. Много алкохол", разказват от магазина.
"Правят впечатление номерата на автомобилите. Всяка пета кола е с източноевропейски номер. Съжителството ни с тези хора става сложно и ако институциите продължават да си затварят очите, има опасност отчаянието на тези хора да прерасне в истинска война", предупреждава Коланджоне.
Отчаян бе например онзи италиански младеж, който миналата сряда вика един час за помощ насред полето. Когато пристигна линейка, неговият колега, 45-годишният мароканец Ахмед ел Марди, нелегален берач на домати, вече бе мъртъв - покосен от инфаркт, докато гледаше, ниско навел глава, как се сбъдват мечтите му.
По БТА

Полезна ли ви беше тази статия?
Ще се радваме, ако подкрепите електронното издание Mediapool.bg, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
Подкрепете ниАбонирайте се за най-важните новини, анализи и коментари на събития от деня. Бюлетинът се изпраща до електронния Ви адрес всеки ден в 18:00 часа.
Абонамент