Белите роби в Италия печелят по 20 евро на ден

На 50 години Антония си мислеше, че никога повече няма да гледа света с ниско наведена глава. Но се случи точно обратното. Десет години след като за последно ѝ се наложи да погледне нещата от този ъгъл, животът на Антония отново се преобърна. Разкрачила крака, навела глава до коленете, протегнала ръце към земята, Антония подбира червените плодове и внимава да не откъсне все още неузрелите. Защото всъщност италианката се върна отново на полето, за да бере домати.

"Бях казала: Край! За жълти стотинки няма да робувам! Но два месеца бях без работа, нито на полето, нито пък в химическото чистене, където работех. Ето защо тези 20 евро на ден се отразяват добре на семейния бюджет. Само че не се отразяват добре на гърба ми", разказва Антония. Тя е една от 800-те италианци, които от тази година се върнаха по полетата на Фоджа (град и провинция в област Пулия, Южна Италия), за да вършат най-изнурителната работа - работата, която е най-ниско платена и поради тази причина е възлагана на съвременните роби, които първо бяха африканци, а после източноевропейци.

"От доста време по полетата не се виждаха италианци. Днес обаче имаме между 800 и 900 италианци", казва Даниеле Каламита, генерален секретар на синдиката Федерация на работниците в селскостопанската промишленост. "Притиска ги кризата и от отчаяние те приемат неприемливи надници", допълва той.

Антония печели на черно 20 евро на работен ден, който продължава понякога по 10 часа. В действителност са 25 евро, но 5 евро тя дава на надзирателя на работниците, който ги транспортира от града до полето и обратно. Същата надница получава и 30-годишният Емануеле, който в съседното поле кара един от камионите.

Антония и Емануеле все пак са късметлии. Те поне си спят у дома. Тази привилегия имат и всички италиански работници от така наречения триъгълник на домата - зоната между Фоджа, Сан Северо и Чериньола.

В Чериньола, град с малко над 50 0000 жители, точно в центъра 12 души живеят сбутани в стайче без баня и тоалетна. Вместо тоалетна използват непотребни газови бутилки. В горната част на бутилката са пробили дупка и след като се облекчат в нея, я изпразват направо на улицата. В това стайче живеят 8 мъже, 3 жени и едно момиченце на година и половина. Всички те са румънци. Това мазе им се отдава под наем от италианец срещу 200 евро месечно. Малко по-нататък пък румънката Дорина плаща по 300 евро за помещение от 15 квадратни метра.

Ето така живеят робите на Италия. Белите роби. Българи и румънци. Понякога и украинци. Първите две групи носят "маркировката" на ЕС, но все пак са отчаяни. Според данните на Федерацията на работниците в селскостопанската промишленост в тази зона работят 15 000 души, от които 7900 са румънци. Печелят по 3 евро за всяка каса с 50 кила домати. Средно, за да наберат това количество, трябва да работят по час и 10 минути. Тоест печелят малко над 20 евро за 8 часа. Работният им ден е разделен на две смени - от 5 до 11 сутринта и после от 16 следобед, докато се мръкне. Всеки работник плаща предварително 125 евро за двупосочното пътуване от страната си, плюс над 20 евро на седмица за жилище в Пулия. Така че в джоба му остават не повече от 10 евро на ден. А как се живее с подобна сума?

"За 3 евро могат да спят при нас", посочва Вито Коланджоне, директор на едно от трите общежития, построени тук по настояване на областната управа. Тези общежития са истинско чудо - сглобяеми конструкции, санитарни възли, няма нужда да се плаща допълнително. Само че са малко на брой. В тях има под 200 легла, а работната сила наброява 25 000 мигранти.

Федерация на работниците в селскостопанската промишленост предложи да изгради екоселище на мястото на бараките, в които днес живеят африканци. Едно време те бяха доминиращата работна сила, а сега са малцинство.

"Тези хора помагат на Италия да се сдобие с богатства, а тя ги посреща по този начин", коментира Диего Де Мита, провинциален председател на Националната асоциация "Отвъд границите", която се бори в имигрантското гето в град Риняно, провинция Фоджа, за достъп до вода и санитарни възли, сякаш става дума за населено място в Африка, а не в Италия.

"Африканците в момента са 10 %. В нашия център за подслон има 56 места и всички са заети от румънци и българи. Само трима души са от Тунис", казва Вито Коланджоне. Той допълва, че мигрантите вече не живеят на село, а в градовете. Доказателство за това е фактът, че в клона на супермаркета Penny Market в Чериньола 80 % от клиентите са българи и румънци. "Специално за тях подбираме продуктите. Всичко е в кутии и има много наденици. И разбира се алкохол. Много алкохол", разказват от магазина.

"Правят впечатление номерата на автомобилите. Всяка пета кола е с източноевропейски номер. Съжителството ни с тези хора става сложно и ако институциите продължават да си затварят очите, има опасност отчаянието на тези хора да прерасне в истинска война", предупреждава Коланджоне.

Отчаян бе например онзи италиански младеж, който миналата сряда вика един час за помощ насред полето. Когато пристигна линейка, неговият колега, 45-годишният мароканец Ахмед ел Марди, нелегален берач на домати, вече бе мъртъв - покосен от инфаркт, докато гледаше, ниско навел глава, как се сбъдват мечтите му.

По БТА