Белите вина изискват много повече труд и усилия от червените

Белите вина се произвеждат по-трудно от червените, каза в интервю за БТА Благовест Йорданов, технолог на винарска изба край Варна. Специалистът има 20-годишен опит в производството на вино и високоалкохолни напитки.Йорданов посочи, че това е причината всички, които произвеждат домашно вино, да правят червено.

Спецификата при производството на бяло вино е много по-трудна и тежка, тя изисква много студ, обясни експертът. 

По думите му след като се смели гроздето, се отделя мъстта, която ферментира отделно и има нужда от ниски температури - 14 до 18 градуса. Така е и при розето, допълни Йорданов. 

При този тип вино се използва червено грозде, което след обработката ферментира като бяло, без джибрата, обясни технологът. 

Бялото много внимателно трябва да се следи, защото се откалва два до три пъти, защото се натрупва кал и може да се запари самото вино, посочи Йорданов. 

Той уточни, че червеното също изисква охлаждане, но то ферментира при по-високи температури. От студа бялото вино "задържа" тоновете на цитрус, на плодове, каза още специалистът.

Сушата доведе до увеличение на захарното съдържание в гроздето, в избата прилагат и новите технологии

Дългата суша доведе до увеличение на захарното съдържание на гроздето, разказа Йорданов.

Според него добрите агромероприятия, с редовно пръскане с различни препарати, водят до продукция, която е много качествена, а най-важното за хубавото вино е изходната суровина. 

По-високата захарност прави виното по-крепко, по-стабилно, по-здраво срещу различни болести и вкисвания, допълни Йорданов. 

И уточни, че тази година добивът и рандеманът са по-големи спрямо миналата.

В избата следят внимателно новите технологии във винопроизводството и ги използват. Сред новостите са специални препарати, които абсорбират фенолните тонове, грубите фенолни покафенявания. 

Други продукти "улавят" още във фаза мъст тежките метали, разкри технологът.

В масивите си винарската изба има много широка гама сортове грозде. Сред тях са чисто българските сортове за бели вина - Врачански мискет, Димят, Варненски мискет, френски сортове - шардоне, совиньон блан, мускат, северните сортове - траминер, ризлинг, както и специфичният френски сорт вионе.

От червените сортове се отглеждат каберне совиньон, каберне фран, пино ноар, мерло и сира.

Винифицират се сортово, след това може да се направят и купажни вина, допълни Йорданов. 

В избата много добре се е приело купажно вино "Изборът на технолога", това е букет /купаж/ от шардоне, совиньон блан и вионе.

Тайната на хубавото вино е най-вече любовта и много труд, признава специалистът. 

С усмивка допълва, че докато напитката стигне до крайния консуматор, той да я огледа и опита, се минава през много, много работа, кал, енергия.

Най-големият проблем при гроздобера е липсата на работна ръка

Освен че няма достатъчно желаещи работници, мнозина отиват да се трудят във Франция и Италия, където заплащането е много по-добро, разказа собственикът на винарска изба Атанас Карагеоргиев. 

Той допълни, че дори в момента има гроздоберачи българи, които работят във Франция. По думите му в Западна и Южна България чакат тези хора да се върнат за беритбата на късните сортове. Карагеоргиев призна, че дори кризата с коронавируса да остави част от гроздоберачите в страната ни, те не искат да се занимават с тази работа. 

Според него проблемът идва най-вече от тежките атмосферни условия. Карагеоргиев даде пример, че беритбата при него е започнала при 36 градуса температура на въздуха. 

Иначе квалификацията на работниците не е проблем. Когато се обясни добре кое грозде се бере, кое се оставя на място, как се реже и т.н., за един ден се квалифицира човек, обясни Карагеоргиев. 

Той допълни, че през настоящата година кризата с коронавируса "е хванала" в страната част от българските турци, които са си дошли при роднини и те веднага са се хванали на работа. Имаме такива работници, разказа той и допълни, че някои от гродоберачите се вземат с бусове от населени места на около 70 километра от лозовите масиви.

Друг проблем при прибирането на реколтата е заплащането - ако не се плаща всяка седмица,гориш и оставаш без работници, обясни Карагеоргиев. 

Той посочи, че има идея за решаване на проблема, тъй като прилаганият в момента метод е неработещ. Неговата позиция е, че решението на въпроса е сключване на устен трудов договор и откриването на т.нар. особена /специална/ сметка на работника. 

Това може да се уреди със закон, обясни той. В тези сметки само постъпват пари, като, за да си ги вземеш, трябва да има разпореждане от банката. От постъпилите средства може да се разпореди колко процента отиват за социално и здравно осигуряване и пенсии, което окончателно ще реши проблемите, категоричен е той. 

Според него по този начин работникът ще е защитен, държавата ще е доволна, работодателят - също. Ако държавата разпише такива правила, тя ще си прибира дължимото, а след това работникът ще си тегли парите, допълни Карагеоргиев. 

И допълни, че в момента може да се договоря единствено размерът на надника. Това обаче води до редица бюрократични затруднения както за работодателите, така и за работниците и усложнява и без друго нелеката ситуация на пазара, обобщи Карагеоргиев в интервю за БТА.