Белият хакер установи: Разпределението на дела в съда пак е пробито

Главният прокурор Гешев видя коронавирус в съдебната система

Данаил Кирилов по време не миналогодишната си проверка. Снимка: БГНЕС

Пет години след въвеждането ѝ системата за случайно разпределение на делата в съдилищата бе поставена под сериозно съмнение. Одит, извършен по искане на Висшия съдебен съвет (ВСС), е стигнал до извода, че сигурността ѝ е компроментирана.

Докладът на съвета показва, че делата може да разпределят от всеки, който е получил първоначелен достъп до системата. Системата е несъвършена и позволява маниулации дори от страна на хора с базови компютърни умения, са част от изводите.

Заради тях членове на ВСС са подали сигнал до прокуратурата, която е започнала разследване.

Няма нищо случайно

Действията на прокуратурата са поредният епизод от сага, започнала преди близо година. На прицел вероятно отново ще бъде председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов. Още през миналото лято правосъдният министър Данаил Кирилов отиде на проверка във ВКС и твърдеше, че има проблем с делата. Тогава той произнесе крилата фраза за "белия хакер", който би трябвало да проверява системата за пропуски.

Очевидно ВСС е намерил правилния хакер. Според изводите от проверката има "множество уязвимости с високо ниво на риск за сигурността на системата, голяма част, от които може да доведат до пряка неоторизирана манипулация на данни", както и: "потребител с права за един съд може да разпределя дела на друг съд".

Прокуратурата ще бъде безкомпромисна, обяви говорителят на главния прокурор Сийка Милева.

"Без значение от опитите за натиск, които сме сигурни ще последват", заяви тя.

Милева обясни, че системата действа от 5 години (периодът съвпада с избирането на Панов за председател на ВКС) и според прокуратурата "на карта е заложено доверието на българското общество към съдебната система".

Гешев посочи и дежурните виновни - Панов и Калпакчиев

По-късно главният прокурор Иван Гешев обвърза проблемите в системата с бившия министър на правосъдието и настоящ съпредседател на "Демократична България" Христо Иванов, както и със съдия Калин Калпакчиев. Пред БНТ той обяви, че системата е създадена под натиска на тези двама души, които са сред критиците на статуквото в съдебната система.

Изпълнението било на фирма, избрана без обществена поръчка, а сега се оказва, че системата не е сигурна и всеки с електронен подпис и почти никакви компютърни умения "може да влезе и да прави всичко". Гешев очаквано атакува и председателят на ВКС Лозан Панов, заявявайки, че си задава въпроса защо Панов и "неговите присъдружни 2-3 дами се хвърляха като Матросов на амбразурата да защитават тази система".

"Ако се окаже, че това, което се констатира в одита е истина, това ще е скандал, съпоставим с коронавируса в здравната ни система. Това ще е коронавирус в съдебната система. Колкото и силно да звучи това нещо, защото това ще означава, че потенциално е възможно да бъдат засегнати стотици хиляди дела с огромни имуществени и неимуществени интереси на множество български граждани", заяви още Гешев. В краткото си интервю за БНТ той на няколко пъти каза, че е потресен.

И въпреки че главният прокурор няма право да предпоставя изхода от туко-що започнало разследвания, Иван Гешев държи да не оставя публиката в неведение.

"Виждам как през 2015 г. под натиска на бившия министър на правосъдието Христо Иванов, на (съдия Калин) Калпакчиев, се създава една централизирана система от една фирма. Която би трявало да е временен вариант - без обществена поръка. И в продължение на 4-5 години въобще не е одитирана по никакъв начин тази система“, казва Гешев.

Обществените поръчки се обявяват от ВСС, в който през 2015 година определящо влияние имаше предишният главен прокурор Сотир Цацаров, а предложенията на Калпакчиев бяха буквално игнорирани от мнозинство. Натискът за създаването на централизираната система дойде от Европейската комисия.

Отказан достъп

Въпреки че одитът на системата е направен след решение на ВСС, именно администрацията на съвета е отказала на проверяващите пълен достъп до сървърите за случайно разпределение, обясни Милева.

Не стана ясно как точно се е случило това, но на място веднага е бил пратен прокурор и достъпът е осигурен. Вече са разпитани част от свидетелите по делото, каза Милева.

Белият хакер

Миналото лято правосъдният министър Кирилов започна да намеква, че има проблем със случайното разпределение на делата. След това той бе поканен от Панов да се запознае с начина на работа. Министърът отиде на място за демонстрация. Изводът му беше, че е на системата ѝ липсва поддръжка.

"Аз я познавах по описание и затова с такъв интерес коментирах пред вас всеки един от елементите". За бъдеща проверка на разпределението обясни, че трябва да се направи от експерт: "Иска ми се това да е експерт. Оказа се, че в това ниво на експертиза е специфичен кръгът на експерти. Нарича се т.нар. бял хакер, който прави тестове на системата с оглед различните рискове и приключва със заключения и препоръки как да се преодолеят тези рискове", заяви тогава министърът.

На въпрос дали проверил и системата за случайно разпределение на преписки в прокуратурата, той отговори:

"Ако ми възложите, ще проверя... Колеги, вие заемате позиция в момента, аз съм сигурен, че вие сте си написали вашите материали още вчера, така че...Получих покана, която нямаше как..."

Едно и също от пет години

През 2015 година Европейската комисия призова остро ВСС да реши най-накрая стария проблем със случайното разпределение на делата в системата.

Към онзи момент делата се разпределяха от системата "Лоу чойс". Проблемът с тази система бе обявен за първи път именно от Христо Иванов, две години преди да стане правосъден министър. Тогава той работеше в Българския институт за правни инициативи (БИПИ), който използва IT експерти, за да докаже, че системата може да бъде манипулирани без следа. Това означава, че делата могат да се пращат при удобния съдия, а това не води до никакви последствия за манипулаторите.

Тогава ВСС не взе никакви мерки и оспори изводите на експертите.

В края на 2014 година ВСС показа, че проблемът може да бъде решен буквално за няколко дни, стига да има желание за това. Съдебният съвет бе поставен под силния натиск на Иванов, който вече беше правосъден министър.

Правосъдното министерство дори оказа съдействие за намирането на експерти, които да работят без допълнително заплащане.

Водещ експерт по оценка на системите бе Васил Величков, който бе част от екипа на вицепремиера Румяна Бъчварова (ГЕРБ). Той пряко отговаряше за създаване на електронното управление в държавната администрация. Величков доказа пред ВСС, че не само "Лоу чойс", но и всички останали съществуващи системи за делата са незащитени и могат да бъдат манипулирани.

Тогавашният ВСС, който удивително прилича на сегашния като разпределение на силите, избра фирмите "Смарт системс" и "Декстро груп" за проверката на системата. След това ВСС взе решение да прави специална обществена поръчка за изработване на нов софтуер. Към онзи момент най-силната фигура във ВСС бе главният прокурор Сотир Цацаров.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?