Хиляди тайландци пристигат в северна Швеция с временни работни визи, за да берат горски плодове. Съществуващото в Швеция право на публичен достъп дава на всеки
правото да бере диви горски плодове, дори в частни имоти. В добра година (каквато тази вероятно няма да е) горите изобилстват с със сини и червени боровинки. Малцина шведи са склонни да се наемат с тежката работа по брането им, а търсенето расте.
Дивите боровинки са много търсени от индустрията на здравословното хранене - четири пети от вкусните шведски боровинки се изнасят.
Резултатът е спорове у дома и в чужбина. Компаниите за продажба на горски плодове се обърнаха към Азия преди десет години. Сега мнозина тайландци идват за сезона на бране на боровинки.
Тази година бяха одобрени 5700 молби за виза - най-големият брой изобщо, и все за тайландци. Конфедерацията на шведските синдикати (ЛО) обаче нарича брането на боровинки "модерно робство".
Когато горските плодове са малко, берачите често пъти не могат да покрият разходите по самолетните билети, храна и жилище.
Торд Ингесон, който отговаря за миграцията в ЛО, се оплаква, че Швеция "е изгубила контрола над условията на труд тъй като глобалният труд се е превърнал в евтина стока".
Визи се издават само ако компаниите предлагат прилично жилище и минимално заплащане. Набиращите работна ръка обаче заобикалят правилата, които освен това важат само за берачи от страни извън ЕС. Жителите на ЕС могат да работят в Швеция без виза в продължение на три месеца.
Поради което предприемчивите компании за продажба на горски плодове се обърнаха към България, която е член на ЕС от 2007 г. И това подклажда недоволство.
Когато 500 души, повечето българи, настаниха неотдавна лагера си до село Мехедеби, северно от Стокхолм, гневни местни жители казаха, че се злоупотребява с традиционното право на публичен достъп.
Берачите също не са доволни. Без течаща вода нито тоалетни и при оскъдица на горски плодове, някои от тях се опитват да си тръгнат, но не могат да си го позволят. След трескави усилия на местните власти и българското посолство берачите бяха настанени в затворени за ваканцията училища, а след това изпратени у дома с наети автобуси. В края на юли мнозина видимо изтощени българи чакаха окаяно пред вратите на посолството.
Нито шведското правителство, нито ЛО искат да ограничават свободното придвижване на работната ръка в ЕС. Синдикатите обаче искат по-добри условия за берачите на плодове. Поларика, която е голяма компания за замразени горски плодове, предлага сертификат за "честна търговия", така че потребителите да могат да избират горски плодове, брани от работници, които са получили адекватни работни условия и заплащане. Тези сертификати са по-обичайни в бедни страни с лоши условия на труд. Появата им в Швеция би била ирония, тъй като това е една от страните с най-благоприятни условия за работниците.
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
6 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Zaigrava se s problema i se tursjat "evetntualno"..politicheski dividenti ot tozi problem.Tozi problem ev napulno RAZRESHIM...pone shto se otnasja do bulgarskite rabotnici.Nali vse pakj sme strana-chlnka na EU? Drugoto e "evtin" populizum...
С цялата тази олелия и съпровождащата я шумна дандания, надявам се все пак че циганите са успели да си увеличат малко кръгозора. Не всичко което хвърчи се яде, и еврото не расте по трънките на далечна Швеция.
Чуйте "Боровинка рап", поздрав за милите ни сънародници в Швеция http://soundcloud.com/tralalotka/cdloq2wmz9xz
Американците са петимни да намерят американофили, за да им помагат с всички средства. В лицето на косовските албанци те намериха това, което търсеха. Подозират, че и циганите бързо ще съобразят, че трябва да говорят угодни за американското ухо неща. Нищо че са диваци. Ще ни ги натрапват, макар че ще трябва изцяло да ги издържат, ако няма българи да правят това. Друга причина да мислят, че някой нарушава правата на циганите е алюзията с техните чернокожи, доскоро роби и безправни граждани. Мислят …
си, че българите не могат да се отнасят към циганите по друг начин освен така, както те се отнасят с цветнокожите. Това трябва да се обяснява и да се командироват цигани в САЩ, за да им посърбат попарата.
Берачи на... Овчари на слонове - също... И всички заедно на студентски бригади в Щатите - сигурно може да се уреди
Не искам да храня циганите
Усилията на честните и работливите не трябва да бъдат похабени за изхранване на мързеливите
Антон Тодоров, в. „Република”
Нормално е всеки, който иска да получава блага, стоки и услуги преди това да изработи самият той нещо
Никой не е длъжен да осигурява на тези хора каквото и да било, извън равно третиране от законите
Най-големият проблем с човешките права в България остава маргинализацията на ромското малцинство". Това е написано в годишния доклад за 2011 г. на …
Държавния департамент на САЩ за човешките права. И още: „Десни екстремисти упражняват насилие върху ромите, мюсюлманите и други религиозни малцинства".
С тази демонстративна необективност този документ заслужава да се хване за кранчето и да се хвърли в коша. Само че, ако янките имат видимо необективна експертиза върху циганския казус в България, това не означава, че трябва да им се отговори със същото. Дори ако откажат да вземат заплахата за националните интереси на страната ни от разрастването на този проблем сериозно, нужно е ние да вземем погледа им върху това напълно сериозно. Когато беше в България преди няколко месеца политическата „стерва" Хилъри Клинтън завърши посещението си с демонстративна среща в американското посолство с бъдещи цигански лидери. Преди десетина години янките удариха рамо на мафиоти като Хашим Тачи и гледайте какво гайле теглят сърби и македонци днес! Държавите им са пред тотално превземане от американските „любимци", косоварите. Българските цигани като косовари - what a feeling! Как пък не се разбра, че при тези хора не става дума за липса на интеграция, за репресиране, за дискриминация и расизъм - все глупости, които обикновено се пишат и говорят от хора, които са на издръжка на външни кръгове. Става дума за етническа култура, за психология, за нехуманност на мирогледа и мизантропия. За тях да убиеш човек е като да убиеш куче.
Няма да прочетете обаче е докладите на Държавния департамент за убитите от орките стотици български пенсионери и не само - с тръби, арматури, колове, брадви и ножове.
За цели опустошени територии в страната ни, където човек не може да премине другояче, освен с голяма скорост на колата си. Всъщност, същите антибългарски кръгове вият, ако стане дума за убиване на бездомни кучета, например. За убиването на българи от цигани винят българите в расизъм. Казано иначе, какво ли ще се случи с България, ако съвсем скоро се появи и циганският Нелсън Мандела - стилизиран образ на етнически водач, който използва цялата сила на днешното отровно политговорене и подкрепата на вече отровени от него държавни и наднационални администрации. Признавам си, пред перспективата от разгръщането на този казус като политическа и криминална практика в България ми идва да разпродам всичко тук, да капитализирам на всяка цена, каквото ми дължат бизнес контрагенти и немедленно да се махам. Рядко съм съгласен с Андрей Райчев, поради ред причини, но заключението му преди време, че циганският въпрос е нерешим, намира сериозна подкрепа при мен. Вероятно с вариацията, че не е нерешим, а много трудно, на безумно висока цена е решим, само че кой е готов да я плати? Нека добавя нещо, което ми се струва важно в този казус - т.н. обществено-полезен труд на тези наши съграждани, който най-често изпомпва десетки и стотици милиони под формата на програми за заетост, има основно палиативен характер - някакви хора за по няколко часа се подпират на метли или пък правят нещо друго, с трудно установима пазарна стойност, по някакви проекти, с европари (които са пак пари на нас, които плащаме данъци, само че превъртени през брюкселската администрация), с неясен ефект и полезност.
Насреща получават пълноценни пари, с които могат да купят всичко, което се намира на пазара.
Имам чувството, че изпитваме неудобство ясно и категорично да кажем по повод на т.н. интеграция на циганите - никой не е длъжен да осигурява на тези хора каквото и да било, извън равно третиране от законите. Те трябва да са автономен, упорит и със стремеж към придобиване на опитности участник на конкурентния пазар на труда и да понасят последиците от личната си незаинтересованост към това да се ограмотят, да получат образование и да добият трудови навици. Нормално е всеки, който иска да получава блага, стоки и услуги преди това да изработи самият той продукт или услуга, с които да се пребори за моите и вашите пари в една конкурентна среда Както повечето други българи го правят. Иначе ще ни се разкаже играта. Последният пример с берачите на боровинки е христоматиен. Не беше ли редно хората, които са постъпили глупаво (в случая индобългарите, берящи в Скандинавия боровинки), да осъзнаят глупостта си като се натоварят с последиците от своите решения, а не като тези последици и разходите покрай глупавите решения да се покриват от публичните пари? Риторичен според мен въпрос, но очевидно Каудильото не мисли така, макар че си позволи фразата - „Човешката глупост няма граници". А търпението българско не е ли също така безгранично? Наскоро гледах един много поучителен филм. Казва се „Новият свят" и е за първите заселници в Америка в началото на 17 век. Актьорът Колин Фарел каза една фундаментална фраза: „Усилията на честните и работливите не трябва да бъдат похабени за изхранване на мързеливите."! Ключово! А фабулата на филма продължи със следния сюжет - не се съобразиха с тази препоръка и после храната изчезна. Свърши. Първо започна мърморенето. После - войната с подръчни средства. Жестока, кръвопролитна и безжалостна война. И тази война за оскъдните ресурси, вследствие на горната формула, са я повели силнорелигиозни и морални люде, каквито са били първите заселници на американския континент. Нека фантазията ви води в представата, докъде може да достигне тукашната проекция на подкрепата за мързеливите и неуките с изкараното от честните и работливите при нашенската религиозност и морални устои! Народното събрание преди няколко месеца одобри скандална, с далеч отиващи в бъдещето ужасни последици - Националната стратегия за интегриране на ромите 2012-2020. Вижте само какво проповядва като стратегическа цел този документ -ни повече, ни по-малко: „Създаване на условия за равноправно интегриране на ромите и на българските граждани в уязвимо положение от други етнически групи в обществения и икономическия живот чрез осигуряване на равни възможности и равен достъп до права, блага, стоки и услуги, участие във всички обществени сфери и подобряване на качеството на живот при спазване на принципите на равнопоставеност и недискриминация".
Чакайте, това изречение нарушава конституцията, нарушава поне няколко закона, а като за капак е на път да унищожи и възможността да има конкуренция и пазарна икономика в България.
Какво значи да осигуриш „равен достъп да блага, стоки и услуги" на някакви хора, които не искат да постигнат нива на професионална подготвеност, така че пазарът на труда да ги разпознае като нужни и да е готов да плати живи пари за тях. Вместо такава напълно нормална логика. Народното събрание налага административно някакъв ерзац, който директно ще увеличи бъркането в джоба на предприемчивите и проспериращите
в България. Само че тези - предприемчивите, ефективните, квалифицираните и подготвените, които са инвестирали десетки хиляди левове в образование и експертиза, вече готвят нова вълна на изнасяне оттук. Тези неща - блага, стоки и услуги - са резултат от труда и усилията на други българи, които ги предлагат на пазара и са си скъсали задните части, за да ги произведат, да ги добият или да изкарат пари, с които да поемат риска да ги внесат отвън и да ги продадат тук. За циганите риск няма, както виждаме от сагата с берачите на боровинки - 170 000 лева живи, скъпи и все по-намаляващи реални пари отлетяха яко дим, за да покрият риска от личните решения на тези хора. Но нека продължа с абзаца от „Стратегията"- за да се сдобиеш с блага, стоки и услуги трябва само едно нещо - да имаш доходи, които си получил като възнаграждение за явяването си на пазара на труда, преборването в конкурентна битка с други, защото си убедил този, който ще ти плати, че си най-добрият, да си произвел нещо, да си го продал, да си си платил данъците (защото парите за глупавите решения на берачите на боровинки идват от данъците) и с това, което ти е останало имаш възможност да разполагаш както ти душа иска. Всичко друго е от Лукавия и води да страшни диспропорции, диктатури и в крайна сметка - несвобода. Така се случва, когато въведеш получаването на благостите от живота да става по административен път, а не чрез пазара -правено е, прави се тук-там по света и резултатът е все един и същ. Наскоро привърших четенето на една книга за историята и обичаите на циганите в Старозагорско. Изключително четиво, неполиткоректно, написано от една от изследователките в местния исторически музей (как не са я засекли от Българския хелзинкски комитет, че да я погнат да отговаря за „език на омразата"). Та там има уникални свидетелства, факти, данни и тези. Особено ми „хареса" една от любимите фрази на циганите в Старозагорско преди 9 септември.
Когато настъпвали кризисни времена циганите коментирали секналите подаяния на съселяните и съгражданите си, с които преживявали, с думите:
„Лоша работа, щом едни цигани не могат да изхранят"! Е, аз пък не искам да храня циганите - нито сега, нито в бъдеще.
Има в България един дебел, глупав, бял мъж с Хараланска фамилия, който го чух да казва наскоро: „Истината обаче е, че ромите са нашето бъдеще и от това как се отнасяме с тях зависи как ще живеем утре". Затова вероятно прекарва повечето си време във Великобритания или с Даниела Серданова, докато оглежда несполучливите си инвестиции в Ивайловградско.
Текст под снимка: За по няколко часа се подпират на метли или пък правят нещо друго с неясен ефект и полезност.
Copyright © CROSS Agency Ltd.