Березовски: Мълчанието на Елцин по чеченската политика на Путин е недопустимо

Руският финансов магнат в изгнание Борис Березовски разобличи мълчанието на бившия президент Борис Елцин за чеченската политика на неговия наследник Владимир Путин и го нарече "недопустимо".

Вашето мълчание е особено недопустимо през последните дни след взимането на заложници в Беслан и обявеното от Путин премахване на прякото избиране на руските губернатори, се казва в откритото писмо, публикувано във вторник във в. Комерсант.

Трагедията в Беслан е "пряко следствие от войната в Чечения"

Всички освен Путин разбират, че трагедията в Беслан, при която загинаха най-малко 339 души, е пряко следствие от войната в Чечения, посочва Березовски в обръщението си към Елцин. Напускайки Кремъл през декември 1999 г., вие да поискахте прошка, че започнахте войната, но това не ви освобождава от отговорност за случващото се днес, добавя той.

За съжаление съм убеден, че ще продължите да мълчите и сега, когато Владимир Путин използва една човешка трагедия, за да стъпче окончателно под нозете си Елциновата конституция (вашата!), приета с референдум през 1993 г., изтъква Березовски, който от няколко години живее в Лондон.

Вашето мълчание е равнозначно на съгласие с политиката на Путин и предателство към милиони сънародници, които благодарение на вас повярваха, че за тях и за децата им има бъдеще в Русия, завършва откритото си писмо до Елцин Березовски.

След избирането на Путин милиардерът Березовски, който по онова време беше близък до властта в Кремъл, призна, че е помогнал за идването на власт на сегашния президент, припомня АФП. По-късно той заяви, че съжалява за това.

Опозицията против Путин за промени в политическата система

В същото време опозиционното руско движение Комитет "2008: Свободен избор" разкритикува остро предложенията на президента Путин за реорганизация на политическата система в страната, предаде Интерфакс.

Депутатът от държавната Дума Владимир Рижков, който е член на комитета, заяви, че избирането на ръководителите на регионите по посочени от Путин кандидатури противоречи на действащата конституция, която гарантира правото на всеки гражданин правото да издига свой кандидат за която и да е изборна длъжност.

Рижков отхвърли и предложението на Путин депутатите в Думата да се избират само по пропорционалната система. "Допитванията до гражданите показват, че те много повече се доверяват на мажоритарно избрани депутати, а не на издигнати от партии, за които те са принудени да гласуват, без да познават никого, освен тримата водачи на листи", каза депутатът.

Удар срещу конституцията и федерализма

Тази позиция споделя и Борис Немцов, също член на Комитет -2008. "Всъщност се предлага губернаторите да се назначават по указание на президента", каза Немцов и добави, че това ще превърне Русия в унитарна държава и ще засили корупцията във висшите ешелони на властта.

В същото време партия Яблоко уведоми столичните власти за предстоящ митинг - протест против инициативата на Путин. В акцията за заявили желание да участват и правозащитни организации.

Инициативата на Путин за отмяна на прекия избор на ръководителите на региони е антиконституционно и влече опасни последици, заяви Сергей Митрохин, председател на московската организация на партията. По думите му тази инициатива показва, че Путин няма адекватна представа как да противодейства на тероризма.

Според Митрохин инициативата е "обида за гражданите на Русия, от които се отнема правото да избират властта. "Тя също така може да доведе до нарастване на напрежението в националните републики. Ликвидацията на избори в субектите на Руската федерация е удар по основите на руския федерализъм", добави той.

Лидерът на комунистите Генадий Зюганов също разкритикува предложената от Путин реформа.

Според председателката на правозащитната организация "Московска Хелзинкска група" Людмила Алексеева предложението на Путин губернаторите да се избират по сходен механизъм като този на правителството е "сериозно нарушение на избирателните права на гражданите, тъй като в конституцията това е забранено".

"Ако този въпрос бъде подложен на референдум, аз съм уверена, че хората биха поискали пряко гласуване. Но у нас орязаха и правото на референдум. Но в днешната ситуация, когато конституционно мнозинство има партия Единна Русия (партията на Путин -б.р.) и нашите граждани сами гласуваха за това, може да се промени и конституцията", отбеляза Алексеева.

"Ние, правозащитниците, сме твърде немногочислена група, за да въздействаме в тази страна. Ние ще обясняваме на хората, ще протестираме против новите инициативи, но нямаме достатъчно сили, за да изиграем определяща роля. У нас не само правозащитниците,но нито една политическа сила не е способна на това", подчерта Алексеева.

В същото време тя подкрепи предложението на президента за създаване на обществена палата, която да оценява работата на държавните структури.

Още от Свят

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?