Гръцкият премиер се върна с празни ръце от европейската си обиколка

Берлин хладен към исканията на Атина: "Разбрахме се, че не се разбираме"

Решението на ЕЦБ да затвори кранчето за гръцките банки се възприема в Гърция като шантаж

Финансовите министри на Германия и Гърция Волфганг Шойбле и Янис Варуфакис

Новият гръцки финансов министър не получи подкрепа от Германия за нова сделка по гръцкия дълг. В четвъртък гръцкият премиер Алексис Ципрас и финансовият му министър Янис Варуфакис приключиха в Берлин своята обиколка "без вратовръзки" из европейските столици. Те бяха неприятно изненадани миналата вечер, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) реши, че от 11 февруари спира да приема гръцки ценни книжа като обезпечение за финансиране. В резултат на това разходите по гръцкия дълг скочиха, а акциите на гръцките банки се сринаха.

Варуфакис поиска от европейските партньори подкрепа за тримесечен мостови заем, който, по думите му, би помогнал на Атина да купи време, за да приключи с грешките от миналото. Според него спасителната програма за Гърция е сбъркана, защото е постигнала малко за справяне с корупцията и рентиерството и защото си е поставила като приоритет изплащането на дълга, а не растежа.

Варуфакис въобще не отвори дума за "подстригване" на гръцкия външен дълг, но подчерта, че думата "банкрут" ще бъде забравена и гръцките проблеми повече няма да доминират в медиите. Той обеща правителството на лявата радикална партия СИРИЗА да се развихри с "безумно благоразумие", за да успокои страховете от радикализъм.

Варуфакис призова европейските лидери да използват правителството на СИРИЗА, дори и да не го одобряват, за да "обърнат страницата" в Европа.

Гърция плаши Германия със "Златна Зора"

За да привлече Германия на своя страна, той дори изтъкна заплахата от нарастващата популярност на екстремистката гръцка партия "Златна Зора" и каза, че ще се завърне в страната си, където не просто неонацистка, а чисто нацистка партия е трета политическа сила в парламента.

Дори не са се разбрали, че не се разбират

Германският финансов министър Волфганг Шойбле обаче остана хладен към искането на Атина да договори компромис с кредиторите по спасителната си програма. На съвместната пресконференция след срещата, продължила повече от планираното, Шойбле каза, че са се "разбрали, че не се разбират" за стъпките, които Гърция трябва да предприеме. Варуфакис обаче го контрира, като каза, че не са се разбрали дори и за това.

Шойбле заяви, че е казал на Янис Варуфакис, че не е реалистично да се дават предизборни обещания, които натоварват други страни. Той посочи, че уважава избора на гръцките избиратели, но е от съществено значение новото правителство в Атина да се придържа към сключените по-рано споразумения с Европейския съюз и да работи с МВФ, ЕЦБ и Европейската комисия.

Шойбле посочи, че на масата за преговори не стои вариантът за отписване, т. нар. подстригване, на гръцкия дълг. Той отново предложи помощ на Атина в укрепването на данъчната ѝ система и посочи, че някои от мерките, обявени от новото правителство, са в правилната посока - данъчното облагане на богатите и борбата с корупцията.

Други обявени мерки обаче "не са непременно в правилната посока", каза германският финансов министър.

Мнозинството от германците са против отстъпки за Атина

Коалиционното правителство на Германия е единно в позицията си, че опрощаване на гръцкия дълг въобще не е въпрос, който може да се обсъжда и че Атина трябва да изпълнява условията на договорената програма с кредиторите.

Шойбле е скептичен и към последното предложение на Варуфакис – дългът да бъде заменени от облигации без определен матурирет и лихви, обвързани с икономическия растеж. На практика това е "подстригване" на дълга, но под друго име. Общественото мнение в Германия също е доста категорично – 73% от хората там са против ново подпомагане на Гърция, сочи последното социологическо проучване.

Гръцкият премиер Ципрас, който встъпи в длъжност преди десет дни, заяви, че няма намерение да удължава спасителната програма, която изтича в края на този месец и отказа да сътрудничи с т. нар. "тройка" на международните кредитори. Освен това той се обяви срещу непопулярни мерки, изисквани от кредиторите, спря приватизационни процедури, обеща да увеличи минималната заплата, да назначи отново освободени държавни служители и да възстанови бонусите за бедните пенсионери.

Гърция обвини ЕЦБ, че я шантажира

Решението на ЕЦБ да спре да приема гръцки облигации като гаранция за финансиране прехвърли тежестта към централната банка в Атина да финансира местните банки. Това се превърна в огромен проблем за намеренията на правителството да договори нови условия за дълга с европейските кредитори.

Варуфакис каза, че Атина е предложила мостова програма до края на май, която да даде време за преговори.

Германия е европейската страна с най-голям принос в петгодишната спасителна програма за Гърция и продължава твърдо да настоява за строга бюджетна дисциплина.

Гръцки правителствени източници коментираха, че решението на ЕЦБ е акт на принуда. "Гърция не цели да изнудва никого, но и няма да позволи да бъде изнудвана", е заявил правителствен представител пред Ройтерс. Решението на ЕЦБ е акт на политически натиск за бързо договаряне на споразумение, е допълнил той.

На фона на хладните реакции от ЕС, правителството на Ципрас се радва на жестове на подкрепа от руския президент Владимир Путин, който е в конфликт със Запада заради Украйна. По време на телефонен разговор Путин е поканил Ципрас в Москва на 9 май. Двамата са обсъдили засилване на сътрудничеството в енергийната област и икономиката.

ЕЦБ засили натиска върху гръцката банкова система

Срещата между финансовите министри на Германия и Гърция се състоя часове, след като Европейската централна банка реши в сряда вечерта да лиши гръцките банки от един от източниците им на финансиране. ЕЦБ вече няма да приема гръцки държавни облигации или гарантирани от правителството облигации като гаранция за отпускане на кредити.

Президентът на ЕЦБ Марио Драги е телефонирал на Ципрас, след като той се е завърнал от Париж в Атина, за да го уведоми за решението.

Гръцкият премиер казал на Драги, че "той не може да отстъпи, тъй като е поел ангажимент пред гръцкия народ с дадения му от него мандат, който представлява база за водене на преговори от страна на правителството с европейските партньори".

Решението на ЕЦБ влиза в сила от 11 февруари. Ликвидността, която гръцките банки са получили от ЕЦБ досега по този механизъм е надхвърлила 56 млрд. евро в края на декември миналата година.

Финансовото министерство на Гърция обяви, че няма да има негативни последици за гръцкия финансов сектор след решението на ЕЦБ, тъй като гръцките банки ще могат да получават средства от гръцката централна банка по линия на механизма за спешна ликвидна помощ (ELA).

Този механизъм обаче е обвързан с текущата спасителна програма за Гърция. Тя е свързана с изпълнението на определени реформи и затова новото правителство в Атина е решено да се "освободи" от нея. Срокът на действие на програмата бе удължен в началото на декември, преди изборите в Гърция, и тя ще е в сила само до 28-ми февруари. Дотогава и гръцките банки ще имат достъп до ликвидност по линия на механизма ELA.

Европейските партньори предлагат на Гърция да удължи спасителната си програма с няколко месеца. Ако това не стане, Атина няма да получи последния транш в размер на 1.8 милиарда евро и няма да може да поиска допълнителни облекчения на условията на заемите от еврозоната. Новото правителство обаче заяви, че няма намерения да поиска удължаване и че иска да сложи край на спасителната програма на стойност 240 милиарда евро и на свързания с нея строг международен надзор.

При това положение, според публикация на агенция Блумбърг, Гърция е застрашена от крах още на 25 февруари. Гърците масово изтеглят средствата си от банките. През последните месеци банките са загубили депозити на стойност най-малко 15 милиарда евро, или 9% от общия обем на спестяванията. Сред големите проблеми, пред които е изправено правителството на Ципрас, е и нежеланието на много от данъкоплатците да плащат задълженията си към държавата. По данни на финансовото ведомство през декември правителството е събрало данъци с 1.3 милиарда евро по-малко от очакваното.

Според агенцията до края на март без помощта на ЕЦБ Ципрас ще трябва да намери още 4 милиарда евро, за да изплати задълженията си.

Цепрас: Повече няма да се подчиняваме на заповеди

На този фон Алексис Ципрас обеща в четвъртък "да сложи край веднъж завинаги" на политиката на строги икономии на ЕС и да преговаря твърдо за ново споразумение за Гърция. Гърция повече няма да се подчинява на заповеди, особено на заповеди чрез имейли. Гърция повече не е окаяният партньор, който слуша лекции, за да си напише домашната работа. Гърция има свой собствен глас, каза той.

Ципрас говори на първото заседание на парламентарната група на неговата партия СИРИЗА след обиколка в няколко европейски столици и заяви, че правителството му няма да отстъпи пред обещанията си и гласоподавателите няма да бъдат измамени отново.

Агенция Ройтерс отбелязва, че Ципрас се е върнал в Гърция от европейската обиколка "с празни ръце". Той обаче е казал, че е постигнал конкретни резултати. Само за седмица ние спечелихме съюзници, които не сме спечелвали през изминалите пет години криза, каза той. Гърция не може да бъде шантажирана, тъй като демокрацията в Европа не може да бъде шантажирана, посочи Ципрас във връзка с твърдата позиция на ЕЦБ.

В Европа започнаха да говорят положително за Гърция. Демокрацията се върна там, където се е зародила, заяви още гръцкият премиер.

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Трябва ли да се отворят ресторантите?