Берлин, Лондон и Париж са третирани грубо в ООН от стария си американски съюзник

В Съвета за сигурност САЩ не се церемонят със своите отдавнашни и най-близки съюзници от Европа - Берлин, Лондон и Париж. Закани с вето, конкурентни проектодокументи . . . Ситуация, небивала досега, твърдят някои в ООН.

"Това на нищо не прилича!", възмущава се пожелал анонимност европейски дипломат, смаян от нежеланието на САЩ да преговарят и безразличието им към риска да се озоват в изолация на международната сцена. "Не помня друго правителство на САЩ, дотам настроено срещу традиционните си съюзници", коментира, също анонимно, друг дипломат.

Петнайсетте членове на Съвета за сигурност се събират през този уикенд за годишна равносметка в околностите на Ню Йорк, но без особени надежди западняците да се сплотят отново, както преди.

Вашингтон се е спречквал и в миналото с някои свои съюзници, например с Франция при нахлуването в Ирак през 2003 г. "Днес обаче американците и европейците се карат редовно", отбелязва Ричард Гауън от международния аналитичен център "Крайзис груп".

През декември американският гняв се стовари върху Обединеното кралство. Заплашвайки с вето британски текст за Йемен, Вашингтон настоя в него да бъде осъден Иран и да отпаднат критиките срещу Саудитска Арабия. Като допълнително унижение САЩ за общо учудване предложиха собствен текст, за да наложат идеите си. Шокирани от случая, европейците го помнят и до днес.

"Американците и французите винаги са имали разправии в ООН, но рядко се случва САЩ да бъдат толкова груби с британците", признава Ричард Гауън.

В средата на април - ново неразбирателство. След обсъждане по темата в П-3 (формат, включващ Вашингтон, Лондон и Париж) британците раздават в Съвета за сигурност проект за спиране на огъня в Либия. Същия ден Доналд Тръмп разговаря по телефона за бъдещето на тази страна с маршал Халифа Хафтар, опитващ се да превземе с войските си Триполи . . . Знаел ли е Лондон за това обаждане? Без американска подкрепа Великобритания се наложи да прати текста си в кошчето.

Вашингтон отрича, че се държи зле със съюзниците си. "Бяхме предупредили, че обсъждаме нещата със страните (от конфликта) в Либия и че трябва да се изчака, докато разискванията свършат", уверява служител, поискал анонимност.

"Както към китайците"

Миналата седмица дойде ред и Берлин да капитулира пред Белия дом. Вносителка на документ за сексуалното насилие при конфликти, Германия, под заплаха от американско вето и без възможност да се гласува "въздържал се", изхвърли от текста всички пасажи за международното правосъдие, сексуалните и репродуктивните права на жертвите.

"Не можем да правим компромиси с американските закони", обясняват във Вашингтон и се позовават на опасения да не бъдат насърчени абортите, ограничавани в САЩ. А "германците упорстваха до последно", добавят със съжаление там.

Проблемът с Венецуела също дразни европейците, които смятат за "непоносимо" американски представители да използват един след друг трибуната на ООН, за да настояват за смяна на режима. Пред Съвета говориха държавният секретар Майк Помпейо, специалният пратеник Елиът Ейбрамс и вицепрезидентът Майк Пенс, който решил да донесе пюпитър с името си - идея, изоставена в крайна сметка заради резервите на ООН.

"Това говори много" за отношението на американското правителство и едностранните му подходи към ООН, въздиша един дипломат.

Европейските реакции зад кулисите са различни. "Отнасят се към нас като към китайците", казва един източник. "Не смятам П-3 за много сплотена", добавя дипломат от страна извън тази група. "О, не, П-3 не е в криза, там просто има различни мнения", твърди негов колега, според когото трансатлантическото партньорство е "достатъчно силно, за да толерира противоположни възгледи и да продължава напред".

В миналото тази група улесняваше постигането на консенсус, а "днес П-3 е вече само една възможност, по липса на нещо по-добро, но има и други" (П-5 - петте постоянни членки на Съвета, и П-10 - десетте непостоянни), отсича друг дипломат.

Според Ричард Гауън "отсъствието на стратегическо единство между страните от Запада в Съвета за сигурност отваря пред Русия и Китай дипломатически булевард, по който да прокарват интересите си в Ню Йорк".

По БТА