Берлин с най-много власт в ЕС

Германия е била наричана по най-различни начини - от "болния човек на Европа" до "спящия великан на Европейския съюз". Но съгласно една малко забележима последица от заседанията на Конвента за бъдещето на Европа изглежда Берлин ще бъде най-големият печеливш във вътрешната борба за власт в съюза, твърдят наблюдатели.

Един ключов компромис, постигнат през миналата седмица, предоставя на Германия значително по-голяма тежест в новата система вместо старата, в която Германия имаше паритет с Великобритания, Франция и Италия.

Позицията на Германия в ЕС бе подсилена и от полското "да" на референдума за членство. Икономиките на Полша и повечето от дестетте източноевропейски държави, които през май 2004 г. ще се присъединят към съюза, са много по-обвързани с Германия, отколкото с която и да било друга страна.

Освен това вчерашното решение на Великобритания да остане на практика частичен член на ЕС - като участва в политическата система, но не и в общата валута на съюза, измества центъра на тежестта към Германия и новоприетите.

Това развитие на нещата сочи "затвърждаване" на географския център на Европа, казва Питър Лъдлоу, експерт от Брюксел по европейска политика. Според него новата сила на Германия в гласуването е "главната геополитическа промяна в историята на съюза".

За страна, наскоро низвергната от САЩ и белязана като наранена икономическа сила, перспективата Германия да се сдобие с политическо влияние може да се възприема като изненада.

И изглежда това не е последица от координирана лобистка кампания на Берлин. За разлика от Испания и Великобритания, две от най-гласовитите държави в Конвента за бъдещето на Европа, Германия се държеше на относително по-заден план.

По ирония на съдбата може би слабостта на Германия е работела в нейна полза. При настоящите си политически и икономически трудности сякаш Берлин не заплашва лидери като Франция и някои страни, които в други случаи са имали желание да намалят силата на Германия.

"Дойде им наготово", казва Хедър Грабе, директор на изследователското звено на Центъра за европейски реформи в Лондон, по повод увеличената тежест на германския вот. "Германия все още е спящият великан на Европа." Преди три години, когато ръководителите на ЕС направиха в Ница първия опит да променят системата на гласуване в бъдещия разширен съюз, президентът на Франция Жак Ширак едва не провали преговорите с настояването си Германия и Франция да получат право на глас с еднакво относително тегло.

Резултатът бе комплексен, а и в донякъде произволната система на гласуване Германия със своето 80-милионно население бе доста подценена. На дебатите в Конвента за конституцията Германия внимателно наблюдаваше как председателят на Конвента, бившият френски президент Валери Жискар д'Естен, предложи проста математическа система, която дава повече тежест на страните с по-голямо население. Ширак се примири с това.

Миналата седмица Д'Естен каза за пръв път, че Конвентът се приближава до консенсуса. Новите процедурни правила трябва да влязат в сила най-рано през 2009 г.

Според Грабе "фактът, че Германия не лобираше зад кулисите, позволи на Франция да се оттегли с достойнство".

Конвентът за бъдещето на Европа има задачата да опрости властовата структура, като същевременно задълбочи сътрудничеството между настоящите 15 членки на ЕС. Освен това Конвентът трябва да направи съюза по-ефективен, когато от догодина има 25 и вероятно по-късно през това десетилетие - 27 членки.

Разширяването на изток ще осигури на Германия повече власт и ще измести географския център на ЕС далеч от Франция, твърдят наблюдатели.

Полша, Чехия и Унгария осъзнават необходимостта да продължат да вървят в крак с Германия, казва Лъдлоу относно трите най-влиятелни източноевропейски страни, които ще се присъединят към ЕС през май 2004 г.

*Публикуваме статията "Берлин с нова власт" със съкращения, заглавието е на Mediapool