Берлин засилва натиска над Атина

Берлин засилва натиска над Атина, като я призовава да приложи реформите, предаде в неделя Франс прес, като се позовава на две интервюта на двама германски министри за "Велт ам зонтаг" и "Шпигел", излезли по едно и също време.

"Обещанията на Гърция не ни стигат. Гърците трябва първо да приложат всички части на старата програма за икономии, да икономисат средства и после да прилагат новата програма", заявява германският министър на финансите Волфганг Шойбле.

"Онова, което има значение сега, са действията. Не е достатъчно да се приемат програми за реформи. Необходимо е също да се започне, без да се чака с прилагането на реформите. И то не когато и да е, а веднага", подчертава външният министър Ги Вестервеле.

Той изключва възможността за каквото и да е авансово плащане на Гърция, ако тя не прилага още отсега обещаните мерки за икономии.

"Ние помагаме с удоволствие, но не трябва да оставяме другите страни с усещането, че те не трябва да полагат усилия. Всеки е отговорен за себе си", добавя и Шойбле.

Запитан дали Гърция ще излезе евентуално от еврозоната, той казва, че сега топката е в полето на Атина.

"Но дори и в случай на излизане от еврозоната, гърците ще останат в Европа", казва Шойбле и подчертава, че Европа иска да избегне излизане на Атина от еврозоната.

Шойбле добавя, че спасяването на Гърция се е оказало по-трудно от обединението на Германия.

"Гърция е отделен случай в еврозоната", заявява Шойбле. За сравнение той посочва португалското правителство, което също поиска спасителен план, прие мерки за икономи и реформи и, според Шойбле, сега върши добра работа.

Затрудненията, пред които се изправя еврозоната в опитите да спре потъването на Гърция и да избегне разпространението на дълговата криза, са обект на коментар и от Дойче Веле.

Какво да се прави с Гърция? Да продължи ли наливането на пари в гръцката бездънна каца или да бъде задействана аварийната спирачка? Хвърлянето на Гърция на кучетата крие икономически и политически опасности за целия ЕС, се казва в коментара.

Близо две години след нейното начало, десетки кризисни срещи и стотици милиарди евро по-късно, европейската дългова криза отново си е там, откъдето тръгна през пролетта на 2010 - в Гърция. Сякаш гледаме все едни и същи кадри от Атина: стачкуващи работници, ослушващи се политици, гневни демонстранти, един безсилен министър-председател. Впечатлението е, че нищо не се е променило.

Расте и контрастът спрямо другите кризисни страни. Докато Италия и Ирландия дават повод за сдържан оптимизъм, икономическите показатели на Гърция отново се влошават. Нещо там е сбъркано из основи. Въпросът е кой носи отговорност за това? И дали е правилно да се продължава с досегашните спасителни мерки при още по-строги условия?

Премиерът Пападимос поиска от сънародниците си подкрепа за непопулярните мерки

В Брюксел вече и добронамерените спрямо Гърция и гърците не успяват да скрият разочарованието си от тях, продължава коментарът на Дойче Веле. Много от приетите общи решения просто не се прилагат от Атина. Така необходимите реформи зацепват някъде между министерствата и чиновническия апарат.

"Без натиск не става нищо", оплаква се един висш служител на ЕС. Затова държавите от еврозоната, начело с Германия, поставят все по-строги условия.

Но колкото и да е голямо разочарованието в Берлин и Брюксел, то не бива да отвлича вниманието от собствената отговорност. Всъщност едва през последните месеци ЕС разбра що за страна е Гърция и пред каква огромна задача е изправен.

"Европа не беше свикнала да гледа на Гърция като на недоразвита страна", казва гръцкият икономист Лукас Цукалис. Страна, в която много от държавните структури, необходими за реформите, просто не съществуват. А според директора на Европейската банка за възстановяване и развитие, германеца Томас Миров, "в Гърция липсва функционираща държава". На всичкото отгоре дори и здравите гръцки фирми страдат от липсващото кредитиране, картинката около което се влошава все повече заради решенията, налагани на Гърция отвън.

И все пак нещичко се раздвижва в страната. Пазарът на услугите беше либерализиран, реформирано бе пенсионното дело, а държавните разходи - намалени.

"През последните месеци бе свършено повече, отколкото през предишните десет години", казва Цукалис. "Натискът от страна на гражданското общество расте".

Помощта за Гърция следва двойнствена логика. В икономическо отношение, опасяват се европейските правителства, евентуален фалит би могъл да повлече към дъното и други кризисни страни като Португалия, например. Отиващият си директор на Дойче Банк Йозеф Акерман предупреди за опасността от разпад на еврозоната: "Ако Гърция фалира, ще се отвори една нова кутия на Пандора".

Още по-тежки биха били политическите последствия. Отпадането на една държава от еврозоната би било тежък удар за процеса на европейско единение, който имаше досега само една посока - напред. За пръв път вместо интеграция ще бъде даден пример за дезинтеграция. Какви биха били последствията от подобно развитие за ЕС - този въпрос също витае във въздуха, когато отново и отново се преговаря за още и още помощи за Гърция и когато гръцкият парламент е обсаден от гневни демонстранти, докато в пленарната му зала тече гласуването на поредните строги мерки с икономии.