Берлинале 2008 – един филм променя духа на фестивала

Вчерашният ден донесе така нужния за фестивалната атмосфера контрапункт на потискащата мрачна петролна драма "Ще има кръв" и на концептуалната политическа документация за тероризираните терористи в затвора "Абу Граиб".

Една привидно лека, бликаща остроумие и зареждаща всеки отделен зрител в киносалона с позитивна енергия британска продукция припомни обикновените, вечни човешки ценности.

Оказва се, че въпреки почти култовия си статут режисьорът Майк Лий ("Вера Дрейк", "Тайни и лъжи") участва с "Happy-Go-Lucky" за пръв път в конкурсната програма на Берлинале. На пресконференцията след премиерата не един от колегите сподели, че от всичко видяно до сега този филм най-много заслужава Златната мечка, а изпълнителката на водещата роля Сали Хокинс изведнъж влезе и в ролята на главна фаворитка на приза за най-добра актриса.

Жанровото определение комедия, разбира се, стеснява почти до неузнаваемост многоплановостта на този вихрен, с гениална лекота разказан филм без особено сложен сюжет. Главната героиня е Полин, наричана от всички "Попи". Според представите на здравия разум, тя сякаш не е израснала от игривостта и прямотата на детството. Навсякъде, където се появи, тя носи светлина, игривост, предразполагаща добронамереност.

И тя, и приятелката ѝ Зое, с която от десет години делят апартаментче в Северен Лондон, и колежките ѝ в основното училище, където Попи преподава, са обикновени, нормални, няма да се побоя да кажа, просто добри хора. Чувствителна за състоянието на света около себе си, Попи се движи из Лондонските улици с отворени и възприемащи очи, с откритост и доверчивост се справя и със сложни ситуации.

Ученето, преподаването, възпитанието са ключови понятия във филма – като се почне от съвестната, креативна работа на Попи с нейните първокласници, през уроците по фламенко, където се записва тя (изключително динамична, майсторски сплела смешното и трагичното сцена), та до съществения ѝ конфликт с инструктора по кормуване Скот - основният «негативен» образ, раздиран от конфликти и комплекси.

Попи, издокарана в немислими живописни дрешки, с рошава коса и с постоянна очарователна усмивка на не особено красивото си личице, потопява привичните лондонски пейзажи в една особена атмосфера на доброжелателство, която в която няма нищо идилично или откъснато от реалността. Тя просто не може да не излъчва позитивни емоции – околните ѝ, а и зрителите реагират обезоръжени.

На пресконференцията след премиерата Майк Лий (син на еврейска емигрантска фамилия Либерман), който физически и като поведение ми напомня Ицко Финци, излъчвайки една много атрактивна смес от мъдрост и остроумие, изложи своето виждане за нуждата от именно такъв подход в киното днес.

Очевидно е, каза той, че нашият свят неудържимо върви към катастрофа. Но въпреки тази констатация не би трябвало песимистично и отчаяно да си заровим главата в пясъка или да разказваме човеконенавистни, мизантропски истории.

В нашето отношение към живота са важни две неща, каза, криейки многозначителна усмивка в брадата си Майк Лий – първо, да не си затваряме очите пред лошите, опасни неща, които той ни поднася, но също така е важно да запазим положителния си подход, да не забравяме, че в живота няма само черно и бяло, и че добротата отваря много врати.

В лицето на Сали Хокинс, без която целият проект не би могъл да се осъществи, той е намерил идеалната актриса, сляла се изцяло с героинята. Самата Сали – Попи с очарователната си усмивка бе приета на подиума в Берлин с много симпатия и дълги аплодисменти, които може би бяха достатъчно силни за да се чуят и в заседателната зала на фестивалното жури.

Други материали от автора може да намерите на сайта http://www.de-zorata.de/