Берлускони предлага амбициозна програма на ЕС

Шестте месеца, през които Гърция бе начело на Европейския съюз, едва ли направиха името на премиера Костас Симитис известно на всички извън страната. За разлика от това, италианският мандат, който започва днес, от самото начало е наричан "председателството на Берлускони". Решимостта на премиера-медиен магнат да запише името си като реформатор трябва да бъде отчетена като предимство.

ЕС е пълен с прекалено много посивели политици. Предстоящите разногласия по конституцията изискват силно лидерство, както и комуникативни умения, които да убедят отегчените и скептични избиратели, че в резултат Европа ще стане по-разбираема и по-отговорна.

Като убеден атлантик в добри отношения с президента Буш, синьор Берлускони е подходящ посредник за трансатлантическо помирение. Той е ентусиаст за "голяма Европа", решен да превърне разширяването в успех, върху който може да продължи да се гради. Програмата, която ще представи в Европейския парламент, е амбициозна.

Не всичко в нея ще се хареса на Великобритания, но тя изобилства от идеи - за сътрудничество със страните по южното Средиземноморие, за да се реши проблемът с масовата имиграция в корените, за стимулиране на слабите икономики в еврозоната. Това е програма на истински политик, а не бюрократична измислица.

Затова всеки би си казал: това е човекът, от когото имаме нужда. И все пак в цяла Европа перспективата за италианското председателство бе посрещната с мрачни намеци за това как Италия, и в частност синьор Берлускони, са неспособни да оглавят ЕС (а в някои среди - дори и да бъдат част от него). Той бе сравняван с подстрекателя на австрийската крайна десница Йорг Хайдер. Политическият му противник Романо Проди дотолкова забрави собственото си минало и поста си на председател на Европейската комисия, че заяви, че в сравнение с демократично избраният лидер на Италия Йозеф Гьобелс изглежда като новак.

Тази неизчерпаема враждебност подхрани противоречията вътре в Италия, изливайки се страница след страница от италианските вестници под заглавия като "Европейската преса срещу Берлускони". Той, на свой ред, със склонността си да говори прибързано и, още повече, да заклеймява всички действия на опозицията в Италия като комунистически заговор, се изпусна да отговори на чуждестранната преса по същия начин. Тирадите срещу "комунистите" няма да му помогнат да започне с летящ старт трудното шестмесечно председателство.

Синьор Берлускони, който съчетава премиерската длъжност с притежаването на фирми и медии, възобнови споровете около положението си като прокара закон за имунитет от съдебно преследване на държавните ръководители на Италия, докато заемат съответния пост. Аргументът, че така Италия е в една група със страни като Франция, където в противен случай президентът Ширак би бил притесняван от "вниманието" на магистратите, не поправя впечатлението, че законът прекалено очевидно цели да спъне хода на последното дело срещу Берлускони, обвинен, че през 1985 г.че е подкупвал съдии.

Две трети от италианците са против този закон, дори и тези, които приемат твърденията на Берлускони, че е избран за жертва от магистратите в страната. Но като цяло повечето италианци смятат, че премиерът им не е по-различен от останалите политици и бизнесмени, които с молби и подкупи са проправили пътя си през италианската финансова и законова джунгла.

Да осъждаш всеки италиански премиер като потенциален диктатор е абсурдно, защото в тази страна властта е толкова разпръсната, че всяка реформа, независимо дали на пенсионната система или на скованото трудово законодателство, е почти невъзможна. Берлускони постигна някакъв успех с дълбоките проблеми в италианското общество и заслужава похвала за упоритостта си. Подобно на всички политици, изтощени от истини за страната си, той сериозно се опитва да засили италианската, а и собствената си, международна роля. В интерес на Европа е вътрешните битки да не поглъщат цялата му енергия.

*Заглавието е на Mediapool. Публикуваме статията "Италия поема председателството на ЕС" по БТА

Още от Свят

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?