Берлускони тласка Италия към ръба на пропастта

Той е виновен за 20-годишния застой в Италия, а сега води страната и цяла Европа към ръба на пропастта. Ако Силвио Берлускони успее да свали правителството тази седмица, значи неговият цинизъм е победил.

 

Той плаче доста тези дни. В неделя, когато беше 77-ият му рожден ден, той проля сълзи, след като получи писмо от своите деца, в което те му засвидетелстваха вечната си вярност.

 

Обикновено той плаче заради предполагаема невярност и заради битката му с "червените тоги". Когато Силвио Берлускони плаче, Италия трябва да трепери.

 

Той се заливаше от сълзи преди 20 години. Дори под душа, както веднъж разказа негов близък сътрудник.

 

"Те ще ме довършат", хленчел той. Но магнатът винаги се бореше и се хвърляше в битката, за да спаси своята законово и икономически крехка бизнес империя. И винаги печелеше.

 

Той вкара Италия в 20-годишна политическа безизходица, която я превърна от водеща промишлена държава в тормозена от криза, свръхзадлъжняла страна, която отчаяно се нуждае от реформи. От две десетилетия в нея се води постоянна предизборна кампания, която винаги е съсредоточена върху една и съща тема - за или против Берлускони.

 

Никога не стигаше време и политическо мнозинство за реформи. В резултат на това държавният дълг се разду толкова, че вече не можеше да бъде управляван.

 

Приятелите на Берлускони казват на италианските вестници, че четирикратният министър-председател се ужасява от "политизираните съдии" в тази "недопечена демокрация", които искат да "го довършат". Той си представя как го отвеждат с белезници, а хората в Италия се надигат и излизат по улиците в цялата страна, за да се противопоставят на ареста му.

 

Осъден престъпник

 

Берлускони е икономически престъпник, чиято присъда повече не може да бъде обжалвана. Най-висшият съд в Италия го осъди на четири години затвор, което вероятно ще бъде заменено с домашен арест заради напредналата му възраст и различни правни фактори.

 

Той ще трябва да се откаже от мястото си в Сената и да не се занимава с политика за период, който още не е определен. Но той не иска да се пенсионира, така че отново се залавя за битка.

 

Той все още има влиятелна телевизионна империя, огромно богатство и достатъчно лична енергия. Трудно е да се повярва, но до 30 процента от италианците биха гласували за него сега, а кой знае - този процент може да се увеличи след евентуална предизборна кампания.

 

Неговият план е да свали правителството, зависещо от местата на партията му, и да наложи предсрочни избори колкото се може по-скоро. Това би му позволило да избегне надвисналото изгонване от Сената, а ако спечели изборите, то би му позволило да прокара специално направени за него закони, които да го извадят от затрудненото положение. Сегашната криза е единственият шанс на Берлускони да спаси политическата си кариера.

Той няма единодушна подкрепа от своята партия. Мнозина мърморят, някои открито изразяват неодобрението си. Въпросът е дали достатъчно от тях наистина ще се осмелят да му се противопоставят при предстоящите гласувания в парламента.

 

Неговата партия, основана като "Форца Италия" ("Напред Италия"), после преименувана на "Пополо дела либерта" ("Народ на свободата"), а сега на път да приеме старото си име "Форца Италия", не е обикновена демократична политическа партия.

 

Решенията не се обсъждат или гласуват; вместо това лидерът основател Берлускони решава всичко - от това кой да стане депутат до това кой да прави кариера и кой да стане министър.

Всъщност това е компания. Няма общи решения. Има само един шеф и това е.

 

Да му се противопоставиш на свой риск

 

Дори ако в Италия не се стигне до предсрочни избори, Берлускони все пак може да постигне своето - той може да използва местата на своите депутати, за да предизвиква нови кризи всяка седмица и да изтощава правителството, докато то не се съгласи на някакъв вид амнистия за него. В крайна сметка това е всичко, което иска той.

 

Той казва, че веднага би се съгласил на всичко, ако то е в "интерес на народа", че би се оттеглил, ако това е "от полза за страната". Но това е чист цинизъм. Берлускони е "загубил

всякакво достойнство", писа в последния си брой крайноконсервативният вестник "Фамилия кристиана" ("Християнско семейство").

 

Един човек може да сложи точка на играта на Берлускони: бившият комик Бепе Грило. "Неговото Движение "Пет звезди" има повече от достатъчно места, за да управлява със социалдемократите и техните съюзници или поне да предприеме спешно необходими реформи преди нови избори.

 

Без нов изборен закон следващите избори вероятно ще доведат до още една безизходица. Но Грило не иска. Той иска нови избори, иска да управлява или нищо. Избирателите на Грило са против върхушката, те са абсолютни противници на "онези в Рим". Той също извлича полза от кризата, точно както Берлускони.

 

Министър-председателят Енрико Лета иска да представи в парламента тази седмица програма за икономии и реформа, и да обвърже това с вот на доверие, който ще определи съдбата на страната в краткосрочен план.

 

Гласуване против реформата би довело до развръзка, която би била "повече от бедствие" не само за Италия, а и за Европа, писа във вестник "Република" 89-годишният автор, журналист и политик Еудженио Скалфари. Това ще бъде последвано от рухване на италианската държава, взрив на държавния дълг и срив на финансовите пазари.

 

И Италия подобно на Сомалия би попаднала "в ръцете на две банди, предвождани от две безотговорни личности".

 

По БТА