Без алтернатива на руския газ поне още 3 до 5 години

Между три и пет години изостава изграждането на връзките между българската газова мрежа и системите на съседните държави Румъния, Гърция, Турция и Сърбия. Това заяви зам.-министърът на икономиката и енергетиката Антон Павлов пред журналисти във вторник.

Интерконекторите с Румъния, Гърция и Сърбия бяха финансирани от Европейската комисия и първите два вече трябваше да са почти готови, тъй като срокът им беше до края на 2014  г. Дори най-напредналата от тях -  между Русе и Гюргево, по която са изградени сухопътните участъци, едва ли скоро ще влезе в експлоатация заради проблеми с подводното трасе.

За българо-гръцката връзка едва миналата седмица регионалното министерство одобри част от подробния устройствен план на участък от трасето на българска територия, а сръбската все още е на фаза идеен проект.

По отношение на връзката с Турция преговорите са в начална фаза.

Забавянето на газовите връзки, които би трябвало да осигурят алтернативни на руските газови доставки, всъщност работи за запазване на статуквото, от което големият печеливш е държавният доставчик "Булгаргаз". Без интерконектори, половината от чийто капацитет трябва да се даде на други доставчици, както изисква  европейското законодателство, държавата държи капсулиран пазара и гарантира монопола на своето дружество.

Доколко забавянето на строежа на интерконекторите е елементарна неспособност да се свърши работата или умишлен протекционизъм за "Булгаргаз", е трудно да се определи, но е факт, че държавната фирма ще продължи да е доминиращият газов доставчик и за промишлеността, нищо че конкурентът му "Овергаз" се опитва да отмъкне все по-голям дял от доставките за свободния пазар.

Едно е обаче да има конкуренция между доставчици само за една тръба (тази през Украйна и Румъния) с ограничен свободен капацитет извън руските доставки, друго е потенциалните търговци да могат да избират между още няколко тръби. Създаването на такава възможност е предпоставка не само за разнообрязавне на източника на доставките, но и за реална конкуренция и по-ниски цени на природния газ.

По думите на зам.-министър Павлов служебното правителство работи активно за изпълнението на тези проекти, които стартираха още по времето на правителството на Сергей Станишев през 2009 г. Те бяха определяни като приоритетни и от следващото правителство на Бойко Борисов, и от това на Пламен Орешарски, както и от промеждутъчното служебно правителство на Марин Райков. Резултатът е, че проектите продължават да са със същия статус.

Газовата връзка със Сърбия първоначално получи финансиране от програмата "Регионално развитие" за предишния програмен период, но след като стана ясно, че няма да се реализира, сега се движи по Оперативна програма "Конкурентоспособност". Предвижда се с пари от тази програма да се изготви предпроектното проучване по газовата връзка България - Сърбия, каза Павлов.

Всъщност такова бе изготвено при управлението на ГЕРБ от фирмата "Геотех" и дори малко преди Бойко Борисов да подаде оставка през февруари 2013 г бе обявено, че предстои избор на изпълнител на окончателния технически проект, а през февруари 2014 г. се очаква възлагане на строежа на тръбата, за да се въведе в експлоатация през юли 2015 г.

Сега Павлов съобщи, че по трасето има сериозни археологически обекти и трябва да се намери решение за тях. Идеята е интерконекторът да може да доставя газ и в двете посоки - от страна на Сърбия от терминали в Хърватия, а от България - газ от мрежата на Южния газов коридор, каза министърът относно потенциалните доставки през тази тръба.

Активно се работи и по връзката България - Гърция, допълни той. Срокът на пускането ѝ  също бе неколкократно отлаган, а последната актуализация е за 2016 година. Засега е ясно, че по нея ще се доставят договорените с Азербайджан 1 млрд. куб. м от находището "Шах Дениз ІІ", които обаче ще тръгнат едва през 2019 г. по Трансадриатическия газопровод.

Обсъждат се различни варианти за напълване с газ на тази връзка, коментира Павлов, но не даде подробности. В началото на 2014 г. от компанията "Ай Си Джи Би", която ще е оператор на тръбата, съобщиха пред Mediapool, че вече е извършен предварителен подбор на десетима кандидати да пренасят газ през интерконектора с Гърция. Той е и единственият, в чиято реализация не е ангажирана пряко "Булгартрансгаз", а в дружеството има дял "Българският енергиен холдинг". За сръбската връзка още няма сформирано дружество за изпълнението на проекта.

Предстои да бъде завършено предпроектното проучване на газовата връзка България – Турция, каза още Павлов. По думите му българската страна е готова с това проучване, но Анкара трябва да даде стойности на цената на газа и на транзита. "Булгартрансгаз" трябва да изгражда интерконектора на българска територия, а турската компания "Боташ" – на турска.

Павлов коментира още, че са различни вариантите за цената на българския участък, но тя със сигурност ще е над 100 млн. евро. Предишните изчисления на "Булгартрансгаз" бяха за стойност от над 75 млн. евро, които държавният оператор трябва да осигури. Не е ясно откъде идва очертаващото се оскъпяване на връзката с Турция.

И за турската, и за гръцката газова връзка се търси финансиране, но при гръцката връзка има активни разговори за финансиране от ЕБВР, посочи Павлов.

Той коментира още, че не е спряло проучването за нефт и газ в Черно море, има само преоценка по отношение на количествата, но не даде подробности за това. Засега местният добив е от 5 до 10 процента и е крайно недостатъчен.