Без чалга и със стотици гайди започва съборът на Рожен

Историята му надхвърля век, а идеята за него принадлежала на капитан Петко Войвода

Над 400 гайди се очаква да огласят родопските поляни

Съборът на Рожен започва без чалга и със стотици каба гайди. Той ще продължи три дни на поляните в Родопите.

Съборът на народното творчество и животновъдството "Рожен 2015" е наследник на Националния фолклорен събор "Рожен", чието последно издание беше през 2006 г.

Историята на Роженския събор надхвърля век

Територията на Роженските поляни е забранена за поп-фолкът и търговецът, дръзнал да пусне друга музика освен автентичната народна, ще остане без ток, предупредиха вече организаторите.

Очаква се посетителите да са десетки хиляди. За сигурността им ще се грижат над 200 полицаи и 100 частни охранители.

Смята се, че на капитан Петко Войвода принадлежи идеята за обединяване в един голям събор на четирите летни празника в района на Рожен. Началото е поставено през 1898 г. по инициативата на отец Ангел Инджов, съратник на Петко Войвода. 

Свещеникът-бунтовник е активен член на Македоно-Одринската революционна организация, осъден от военен съд в Турция на 15 г. затвор и заточение, но освободен с амнистия през 1902 г. 

Изследвания на историци от Държавния архив в Смолян показват, че съборът е имал своята роля в освободителното движение. 

На Рожен в миналото се срещат и хайдушките дружини, които чертаят планове за освобождение и за присъединяване на откъснатите територии към България. Неведнъж тук се събирали и четниците на Пею Шишманов, обяснява Зоя Начева, директор на архива в Смолян. 

Един от запомнящите се събори от онези бунтовни години е събирането през 1908 г., когато на Рожен се долавя и оптимизмът на българите, подхранен от събитията около младотурската революция. В архива в Смолян се съхраняват оригинални снимки от събора през тази година, на които редом с цивилното население се виждат български и турски войници и офицери, охраняващи границата. 

До 1912 г. на Рожен са се събирали родове и приятели, останали от двете страни на границата. На поляните пристигали гости от "Стара България", както родопчани тогава наричали своите събратя в освободените вече земи. В съборните дни се отваряла границата, която до 1912 г. минавала именно по билото на Рожен.

Присъствието на хайдути на събора е запазено и в родопския фолклор. Гайдарят Костадин Илчев, основател на "101 каба гайди", разказва за пята от Георги Чилингиров, един от най-известните български народни певци, песен за комитите. Споменатите в песента Хвойньо и Лютата са сред емблематичните комити на Родопите.

"Хвойньо Войвода е свирил на гайда, виждал съм неговата гайда заедно с ножове и пищови", твърди Илчев. Синът на Хвойньо Войвода – Аспарух, продължил гайдарската традиция, той е бил един от изпълнителите в оркестър "100 каба гайди". Първата проява на именития оркестър е свързана с по-новата история на Роженския събор. 

"100 каба гайди" зазвучават пред публика на събора на Рожен през 1961 г.

Над 400 родопски и калоферски гайди на поляните в Рожен 

За откриването на възстановения събор на Рожен днес ще свирят и двата гайдарски смолянски състава "100 каба гайди" и "101 каба гайди". 

Роженските поляни ще бъдат огласени от изпълнението на общо 400 родопски и калоферски гайди. 

"Гайдата е стар инструмент, хайдутите с нея са били закърмени, там са намирали утеха", смята Костадин Илчев. И допълва, че на съвременните събори на Рожен хората идват най-вече заради гайдите. 

През 9-годишното прекъсване на Роженската традиция, хора от цялата страна му се обаждат да питат кога отново ще има събор. Съберат ли се гайдари, разговорът неизменно стига до Рожен и спомените за представянето на "100 каба гайди" през 1961 г., допълва Илчев. 

Според него създателят на знаменития оркестър, покойният Апостол Кисьов е направил най-много за съхраняването и популяризирането на родопската гайда. 

"Много е трудно да събереш и накараш 100 каба гайди да звучат като една", обяснява гайдарят. 

Потомците на хайдутите десетилетия по-късно повеждат нови последователи – публиката на Рожен. Известните родопски певици Надежда Хвойнева и Христина Лютова са от родовете на войводите Хвойньо и Лютата.

От сцената на Рожен са изгрели най-обичаните родопски гласове Валя Балканска, Бойка Присадова, Христина Лютова, Надежда Хвойнева, Младен Койнаров, Костадин Дурев, Георги Чилингиров, Кристина Енгерова и др., посочва Светозар Казанджиев, организатор на поредица издания на Роженския спектакъл. 

Откриващият се днес събор запазва фолклорния елемент и прави опит да впише нови елементи. В програмата на събитието е включен фолклорен конкурс, в който ще участват певци, инструменталисти, танцьори, ансамбли и състави от цялата страна. 

Новото е Алея на занаятите и животновъдството

Нов регламент в събора е представянето на традиционни занаяти и животновъдство. 

Алея на занаятите ще покаже на Рожен традиционни производства като грънчарство, ножарство, медникарство, тъкачество, дърворезба и други. Над 60 занаятчии ще разгърнат щандове, показвайки и на живо технологии на изработка. 

Около 300 животни от 30 породи ще се представят в животновъдните изложения на събора. Предвижда се демонстрация за сравнение на технологии за производство на сирене отпреди 500 г. и по съвременни рецепти в мобилни мандри. 

За последователите на автентичната роженска традиция младежкото патриотично сдружение "Родопски хайдути" организира на върха "общ хайдушки сбор". Задължителното облекло за участие в него е истинска народна или хайдушка носия.

Ще има оръжейна експозиция и дори ще чуем да гърмят оръжия от времето на комитите. 

По БТА

Споделяне

Още от Общество

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?