Без да влиза директно в политиката, бизнесът трябва да й помага

Г-н Юруков, една от промените в бюджетното законодателство за следващата година засяга директно вашия бранш. Как промените в нивата на акцизите ще се отразят на продажбите на кафе?

Акцизът на суровото кафе беше намален от един лев на 70 стотинки и на печеното кафе от 1,35 лв. на 1 лв., а на екстрактното кафе от 3,50 лв. на 1,50 лв. В бизнеса със сурово и с печено кафе не виждам някакво голямо отражение, тъй като разликата е прекалено малка, но при екстрактното кафе, без някакви обясними причини, депутатите решиха да намалят акциза някъде с около 200%, което поставя този продукт в едно по-привилегировано положение. Не очаквам фирмите, които внасят екстрактно кафе (то не се произвежда в България) да свалят цените. Вероятно по-голяма част от тази спестена сума, която на българския пазар е около един милион лева, да бъде похарчена за реклама на техните продукти.

Пламен Юруков е управител и един от двамата собственици на "Спетема Кафе". Роден е през 1964 г. в София. Завършил е Френската гимназия в столицата и философия в СУ "Св. Климент Охридски". Женен е, има две дъщери. Почетен консул на Казахстан. От четири години е председател на Българската Айкидо Федерация.

С какво всъщност може да се обясни една такава ситуация, в която екстрактното кафе излиза в едно много, както вие казвате, привилегировано положение в сравнение с печеното и суровото кафе?

От гледна точка на самия продукт няма никаква логика, защото от един килограм печено кафе излизат 330 грама екстрактно кафе. В същото време при крайния продукт от 2 грама екстрактно кафе се получава една чаша кафе, докато при еспресото са необходими минимум 7 грама, а при филтър кафето дори 10 грама. Така, че това съотношение три към едно трябва да се запази и по отношение на облагане на продукта. Явно обаче под въздействието и предложението на фирми, които са изключително само в бизнеса с екстрактно кафе, депутатите са се повлияли и са приели тези промени. А и самите промени станаха малко странно - те се включиха при второ четена на проектозакона в бюджетна комисия, съвсем накрая, и дори много от народните представители не разбраха за какво става въпрос.

Някой от народните представители обяснявал ли ви е гледната точка, от която са приети тези промени?

Всеки, на когото обясня професионално аргументите, се съгласява и не може да не бъде съгласен, но общата теза е - ами нали все пак има намаление, какво пък толкова, това явно помага на бизнеса. Но в случая, вместо да се изпише вежда, по-скоро е опит да се извади око, защото без основание се дава предимство на отделен вид продукт, а оттам и на фирма.

Въпросът е обаче това предимство, което се дава, дали е преднамерено или случайно?

Според мен всяка фирма се бори за своя интерес, така че при всички случаи то е инициирано от някъде. Вече по какъв начин механизмът за взимане на решение е произвел резултат е трудно да се каже, особено когато човек не е в кухнята, а ние все пак не стоим в парламента по цял ден, ние си гледаме бизнеса.

Подозирате лобистки интерес?

Естествено! Но това е нещо нормално, всеки гражданин има право да въздейства върху законодателната власт, също така и всеки икономически субект. Въпросът е, в този случай не бе взето мнението на целия бранш. Същото предложение го имаше и миналата година, но то отпадна, защото тогава ни поканиха на разговор и ние изложихме същите аргументи, но явно този път са преценили, че аргументите са ни достатъчно силни и изобщо не ни поканиха да ги изложим.

В този смисъл ще ви попитам какви трябва да бъдат отношенията между бизнеса и политиката? Трябва ли лобизмът да бъде по някакъв начин регламентиран или да бъде задкулисен, както се получава в повечето случаи?

Аз много често използвам една метафора, че бизнесът и политиката са като скачени съдове във всяко гражданско общество. За съжаление през последните четири-пет години българският бизнес напредна много, докато политиката изостана. Тоест, в България има неколкостотин хиляди фирми, които работят на силно конкурентен пазар, мениджърите се развиват, предлагат все по-добри решения, обучават се, докато в същото време реформата в политическата сфера все още не е настъпила. Самите партии са партии от стар тип - разчитат на функционерство, а не защитават интересите на гражданите. Те са партии от стария тоталитарен тип, които могат да съществуват само ако черпят ресурс от държавата.

Трябва да се има предвид, че самите политици изживяха нещо като крах през 2001 година. Тогава половината от състава на Народното събрание се подмени, а все пак за израстването на един политик са необходими поне два мандата, през които да придобие опит за преценка на всеки един проблем, дори да не е специалист - какво ще бъде общественото, икономическо и политическо въздействие на определено решение. И може би неслучайно, ако продължим метафората за тези скачени съдове, сега да има така един наплив от бизнеса към политиката. Просто в момента бизнесът трябва да помогне на политиката, защото след две години, когато влезем в Европейския съюз, тя ще ни е много необходима. Европейският съюз е изключително бюрократизиран, много неща не са ясни и там трябва да имаме качествени, подготвени и достойни политици, които да се борят за България.

Това означава ли, че бизнесът трябва да сформира своя собствена политическа партия? През последните дни бе огласено едно изследване на НЦИОМ, което общо взето се опитва да внуши, че да правиш бизнес или да бъдеш бизнесмен вече не е мръсна дума в България. Някаква промяна на имиджа на бизнеса се чувства.

Действително имиджът се променя. Това става и вследствие на нещата, които казах преди - самият български бизнес се разви въпреки всички тежки условия, в които беше поставен през тези15 години - то не бяха мутри, бандитски нападения, не бяха политически инсинуации, не беше това общото поставяне в "негативен емоционален фон", както се изразяват психолозите. Бизнесът беше поставян винаги в някакво положение да се чувства виновен за нещо и бизнесът израсна сам. Помогна му управлението на ОДС от 1997 година, тогава той пое здраво по своя път и в момента, ако имаме някакво подобряване на всички показатели на живота в България, това е заради развитието на бизнеса.

Моето лично мнение е, че бизнесът не трябва директно да влиза в политиката. По принцип социалната функция на политическите партии е те да бъдат филтър, защото представителната демокрация позволява много лесно, с един процент отгоре, определена група или фракция да овладее политическата власт и да я използва в своя полза. Затова е много важно в България да има истински политически партии, като някои от тях могат да бъдат на бизнеса, някои от тях могат да бъдат на друга група от гражданите, но те наистина трябва да бъдат този изключително професионален и достоен филтър, който да предпазва. Малко или много бизнесът се води от частни интереси, докато в политиката основното е общественият интерес.

В момента актуална е темата с несъгласието на МВФ за решението на кабинета да увеличи минималната заплата от 120 на 150 лева. На вас това повишение ще ви попречи ли?

От гледна точка на реалния бизнес самото понятие "минимална работна заплата" е много странно. То няма нищо общо с реалната икономическа действителност, с това което правим ние. Минималната работна заплата трябва да бъде премахната и да се използва единствено за фискални функции - тоест, върху нея да се определят различните такси, осигуровки и т.н.

Да ви върна към вашия бизнес - какви са основните тенденции на пазара на кафе, има ли увеличение на потреблението?

България е страна с традиционна кафе-култура. Ние сме все пак на 300 км оттам, където е създадено първото кафене в Константинопол. След това през 50-те години на миналия век по силата на обстоятелствата, че тук се развива зимния и летния туризъм, навлиза и еспресо - културата. Потреблението се увеличи двойно веднага след 1989 година. Кафето преди това беше дефицитна стока и един вид се водеше даже за луксозна напитка. Може би оттам е остатъкът за облагането с акциз, докато всъщност в момента кафето е най-евтината напитка - в кафенето е 20 стотинки - по- евтино от минералната вода, от Кока-Колата и от чая. Забелязва се тенденция през последните години - българите проявяват вкус към добрите храни, напитки. Много сме претенциозни и към кафето, което пием и въпреки ниските доходи, отиваме към по-качествените и все по-скъпите кафета.

Кафето е борсова стока, в този смисъл търгувате ли на световните борси, влияете ли се от тенденциите на този пазар?

Задължително! Ако искаме да сме конкурентноспособни и по отношение на доставните цени, ние трябва да анализираме всички тенденции, които се проявяват в този бизнес. Участваме в Лондон и в Ню Йорк, в Лондон е плацата за "Робуста", в Ню Йорк е за "Арабика" и се стремим непрекъснато да бъдем на гребена на вълната. По принцип като борсова стока кафето е най-трудната за прогнозиране суровина, защото най-много фактори влияят върху нейното ценообразуване. Кафето се произвежда по целия Екватор, тоест, имаме страни с различна култура, различно икономическо положение. Влияят политическите събития, играта на големите фондове, така че общо взето може да се каже, че това е най-трудният пазар. Той е втори след пазара на петрола като паричен обем, но като трудност е на първо място.

Вие сте почетен консул на Казахстан в България. Каква е ситуацията с двустранните отношения в областта на бизнеса, на търговията между Казахстан и България? Известно е, че от 7-8 години ние проявяваме голям интерес към региона на Централна Азия и взаимоотношенията ни с тези държави.

За съжаление засега сме останали само с интереса. Оборотът е твърде скромен - около 30 млн. долара за миналата година. С цел засилване на икономическото сътрудничество Казахстан откри преди един месец и дипломатическа мисия в България и ще бъде много лесно изваждането на визи. Аз бих призовал българските фирми да насочат вниманието си към Казахстан, защото българският пазар е силно конкурентноспособен, не особено голям, а българските фирми вече имат и мениджърски, и организационен, и пазарен опит. Освен това Казахстан със своите значителни залежи от петрол натрупа голяма маса пари, които са в обръщение. Дори те имат в момента излишни пари и търсят форми за инвестиране в други държави.

Още от Бизнес

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: