Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Без държавни пари за наука при лоши резултати

Предлага се въвеждането на минимални заплати за изследователите

5 коментара
сн. БГНЕС

Държавата да може да ограничава или спира бюджетното финансиране за наука в звена или организации, които устойчиво получават незадоволителни оценки за изследователската си дейност. Тези оценки ще се правят периодично и ще засягат държавните университети, Българската академия на науките, Селскостопанската академия и техните отделни звена - факултети и институти.

Това е предвидено в плана за изпълнение на първия етап на Национална стратегията за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030. Планът обхваща периода от 2018 до 2022 г., изготвен е от Министерството на образованието и науката и в момента тече общественото му обсъждане, преди да бъде приет от правителството.

В него се предвижда външна оценка на работата на научните организации през тази година и периодична оценка на техните постижения, която да бъде обвързана с финансирането от 2019 г. В момента реално бюджетната субсидия за наука не зависи от резултатите на научните организации. Целта на промяната е по-ефективно използване на средствата за изследвания и насочването им към перспективните структури.

Заплати според работата

Освен атестация за отделните научни звена се предвижда да се прави такава и на учените. Заплащането им трябва да бъде обвързано с резултатите от оценката. Атестацията ще се прави по вътрешни правила на университетите и БАН, които ще бъдат нормативно задължени да въведат такива критерии. Освен учените те трябва да оценяват и отделните си звена - факултети и институти.

Данните от атестацията трябва да бъдат включени в информацията за всеки учен, налична в Регистъра на научната дейност. При незадоволителни оценки трябва да бъде приета процедура за освобождаване от академична длъжност. Това трябва да е факт през 2019 г., пише в плана.

Министерството на образованието и науката предвижда още заплатите на учените да се формират от два компонента - твърдо възнаграждение и бонуси според резултатите. Идеята е така да се повишат парите за по-добрите изследователи. Ведомството смята да определи нормативно минимални заплати за всяка академична длъжност. Университетите, БАН и Селскостопанската академия трябва да имат и механизъм за определяне на надбавки за научни степени, както и за актуализиране на възнагражденията. Целта е като цяло учените да могат да получават повече пари и това да направи изследователската дейност по-привлекателна.

Предвижда се още въвеждане на четири категории учени-изследователи - постдокторанти, признати изследователи (доктор-изследователи) с конкурс за позицията за срок от максимум 4 години, старши изследователи-доценти, водещи изследователи - професори. За всяка категория ще има ниво на заплащане, зависещо от постигнатите резултати.

През 2019 г. трябва да бъде създадена и смесена комисия с участието на синдикати, бизнес и "компетентни органи", която да разглежда условията на труд на учените и да предлага отпускането на целеви средства за дадени организации за подобряване на тези условия.

Стимули за младите

Предвиждат се и стимули за докторантите, както и въвеждането на постдокторанти и увеличаване на бройките за държавно финансирани докторантури. Министерството смята да регламентира нормативно и съществуването на докторантури, финансирани или съфинансирани от бизнеса.

Ще се търси и начин за увеличаване на заплащането на докторантите, което беше увеличено на 500 лева, но все още остава под минималната заплата.

Предлага се и да се осигуряват пари за научни изследвания на докторанти и представянето им на научни форуми.

Ако обаче докторантурата не бъде защитена в срок, ще има "административна и финансова отговорност" за ръководителя на докторантурата, за самия докторант, както и за научното звено, в което работят.

Връщане на учени от чужбина

В плана се търсят и други механизми за подобряване на демографската структура на българската наука. "България страда от кризисен демографския спад. Тя има по-малко изследователи във всички основни категории в сравнение със средното за ЕС. Почти половината от преподавателите са над 65-годишна възраст и като правило по-младите изследователи мигрират в други страни от ЕС или в работни места извън науката", мотивират се от образователното ведомство и допълват, че качеството на научните изследвания зависи най-вече от човешкия потенциал.

Предвижда се разработване на пакет за доброволно ранно пенсиониране с компенсация за загубения доход, както и въвеждане на механизми, които да не позволяват на университетите и БАН да държат на работа пенсионирани учени и преподаватели за сметка на младите им колеги.

Освен с повишаване на заплатите, условията на работа и привлекателността на научната дейност, държавата ще направи опит да преодолее тези негативни тенденции с насърчаване на завръщането и включването на висококвалифицирани български учени, работещи в научни институции в чужбина. Това ще става чрез регламентиране на възможностите за частично назначаване на български изследователи, работещи в чужбина, в български университети и БАН за ограничен период.

Ще се прави програма за връщане на български учени от чужбина или за посещения в български научни организации за обмяна на опит и контакти. Предлага се да се регламентират докторантури и постдокторантури със съвместно ръководство на български учен от чужбина и на такъв, работещ в страната.

Медийни кампании

За да осигури обществена подкрепа за науката и за привличане на млади учени, Министерството на образованието смята да популяризира научните изследвания сред обществото. За целта ще се прави специална програма, в която да бъдат включени водещи изследователи. Освен това се предвижда в програмите на държавните медии - БНР, БНТ и БТА, да се създадат рубрики за "повишаване на научната култура на обществото и за достижения в науката". Трябва да се популяризират водещи научни изследвания и да се води борба с "лъженауката", записано е още в плана.

Той предвижда и мерки за стимулиране на приложните изследвания, включително със създаване на ваучерна система за финансиране на такива разработки.

Отново ще се разработват мерки за възстановяване на връзка между науката и бизнеса, както и стимули за увеличаване на частните инвестиции в изследвания. България е сред страните в ЕС, в които фирмите влагат най-малко средства в наука и за финансирането ѝ се разчита основно на публични средства. По данни на Евростат едва 26% от добавената стойност на българската промишленост идва от иновации при 45% средно за ЕС.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

5 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Иван Сусанин
    #5

    Глупости и имитация на дейности. Ясно е, че докато държавата не си създаде системата за оценка на качеството на научната продукция, а също и на качествено обучение, всичко това е мижи да те лажем. Некви даскали са си направили Съвет на ректорите, и министърът ги слуша. Смехория!

  2. Иван Сусанин
    #4

    В резюме: Орангутанът пуска разни комисари да реформират умрялата Наука в България. И пак, като някой не работи ще му вземат парите, ами ако някой работи повече от отлично - на него какво ще му дадеш да го задържиш? Хиляда лева? Смешковци.

  3. fantom
    #3

    Съгласен съм да не се се плаща, ако хяма резултати. Не съм съгласен обаче да не се плаща и когато има резултати. А при създалата се ситуация тези, които нямат резултати, ще оценяват тези, които имат. И пак те ще разпределят парите.

  4. анита хегерланд
    #2

    Тези идеи няма да донесат плодове, ако не се заделят много пари за техническо обезпечаване на изследванията. С компютър и химикалка не се постига нищо. Водещите западни университети вече не "качват" разработките си в Интернет, а само ги "маркират", чрез резюме. Всеки университет има своя затворена система за научни разработки, като е свързан по различен начин с обществото.

  5. Vidco91
    #1

    Както е известно, маймуни с трици не се хващат, особено ако първите са дефицитна стока. Некои другари все-още не могат да вдянат, че броят на маймуните на територията България прекрачи критичната граница (необходима, за да функционират нормално и ефективно каквито и да са научни организации) и продължават да заплашват със санкции, понижения и уволнения. А къде се е скрила тази рядка порода маймуни, които като грешен дявол ще блъскат 20 години да пишат две дисертации, за да достигнат до заветната академична длъжност "професор" със заплатата на чистачка в провинциална банка. Умря Марко, господа властимащи, наистина умря.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.