Премиерът и външен министър Марин Райков заяви, че няма да извършва никаква лустрация във външно министерство и ще използва целия ресурс на ведомството.
"Нямаме закон за лустрацията. Не искам никой да се чувства маргинализиран или изолиран. Не бих искал никой да остава в страни от общата работа и цели. Помолил съм да се направи така, че мобилизацията на всички служители в министерството да бъде пълна и да се използва техният ресурс без оглед на политическата им вътрешна ориентация", каза Марин Райков и добави, че кадровата политика във външно министерство в момента е обект на анализ.
Предшественикът на Райков Николай Младенов свали политическото доверие от кадрите на бившата Държавна сигурност в дипломацията, като по негово предложение бяха изтеглени повечето от тях, които бяха посланиците, а политическото ръководство не разчиташе много на тези в централната администрация в София.
Райков заяви още, че няма да прави назначения под партиен натиск. Той ще остави за заместник министър Иван Найденов, който е "политически неутрален", а началник на кабинета му ще бъде Николай Милков.
Милков бе заместник-външен министър по времето на НДСВ, а последният пост, който заемаше, бе във военното министерство – главен секретар. След като правителството на Бойко Борисов подаде оставка, се върна във външно министерство.
Райков съобщи още, че "относително бързо" може да бъде избран посланик на страната ни във Ватикана.
Преди ден президентът Росен Плевнелиев, който присъства на интронизацията на папа Франциск, сподели съжалението си от факта, че повече от година и половина българската държава не е успяла да излъчи "приемлив посланик, който да може да защити българските интереси".
Папската държава отказа да издаде агреман на предложения за посланик на България към Светия престол Кирил Маричков-младши. Твърди се, че това е станало заради роман на Маричков, в който имало гей сцена, неприемлива за църквата в Рим.
Райков каза, че има идея кой може да е новият посланик и дори вече е отправил предложение към него.
Все още не е ясно дали служебното правителство ще предложи на президента предложения за нови посланици.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
129 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Не е ли крайно време Външно да се изчисти от всички кадри, без образование, без изисквания за хора работещи в такава институция?! В другите министерства секретарките са с 2 магистратури, а във Външно е пълно със соц. кадри, които 4-5 мандата са по посолствата със средно образование, които са секретарки на министри и зам.министри с обидно нисък ценз!
Президентството подхрани съмненията, че част от министрите са нелегитимни начело с премиера
Президентството подхрани вчера съмненията за легитимността на част от кабинета, както и опасенията, че пред съда може да се атакуват и да бъдат отменени актовете на цялото служебно правителство и на отделни министри.
Най-голям е проблемът с премиера Марин Райков, който едновременно е и посланик във Франция в отпуск, както и с финансовия министър Калин Христов, който също е излязъл в неплатен отпуск като …
подуправител на БНБ и по закон единствено Народното събрание може да прекрати правомощията му. Сходно е положението и с просветния министър Николай Милошев, който е зам.-председател на БАН, както и с някои зам.-министри.
Проблемът възникна от това, че според решение № 18 от 2001 г. на Конституционния съд (КС) основният закон казва, че членовете на Министерския съвет трябва да отговарят на условията на народните представители. В Конституцията пише ясно, че депутатите (следователно и министрите) не могат да заемат и друга държавна служба. Според КС държавната служба "най-общо е дейност по осъществяване на функциите на държавата". Това означава работа по договор в което и да е звено на държавната администрация, в държавни ведомства, организации. Според КС ползването на отпуск, независимо дали платен, неплатен или служебен, не означава преустановяване заемането на длъжността. Напротив - заемането на тази служба продължава и през времетраенето на надлежно разрешения и ползван отпуск, което представлява и несъвместимост със заемането на министерски или пък зам.министерски пост. Ето защо, ако съществува ограничение за съвместяването на длъжността, това ограничение не отпада при ползването на отпуск, пишат конституционните съдии преди 12 години.
В опит да излезе от капана, в който само се вкара, президентството се опита да успокои ситуацията със странни аргументи. Например, че "през 1994 г. и 1997 г. са били сформирани служебни правителства, в които министрите са били в неплатен отпуск от предишните си работни места" и че това не е било оспорвано съдебно, "следователно е налице установена традиция относно съставянето на служебни правителства, която не се отклонява от нормите на Конституцията".
Позоваването на предишните две служебни правителства не е коректно, защото решението на КС е от 2001 г. и то действа оттогава, като е валидно и в момента. Колкото до аргумента, че досега не е имало съдебно оспорване - няма гаранция, че такова няма да има в бъдеще.
От администрацията на държавния глава твърдят, че "времето на отпуск е период, през който лицето не дължи полагане на труд и следователно не осъществява друга дейност, се осигурява възможността това лице да концентрира усилията си единствено към задачите на служебното правителство", докато КС казва точно обратното. От президентството стигат и до други правни "висоти" - че понеже служебното правителство действа при разпуснат парламент, "позоваването на несъвместимости, които важат за народни представители, няма връзка, тъй като такива просто няма". За капак идва и аргументът, че решението на КС не било за служебни министри, а за такива, избрани от парламента, каквото уточнение конституционните съдии не правят. Освен това за служебните министри важат всички изисквания като за министри в редовно правителство.
Единственият полезен ход на президентството сега е да поиска от КС тълкуване на Конституцията и произнасяне, че несъвместимостта не важи за служебен кабинет и за служебни министри. Както и да се моли 12-те конституционни съдии да се произнесат в подкрепа на неговата теза.
Със сигурност обаче сегашните аргументи на юристите на държавния глава няма да издържат. Очевидно там са наясно с това, след като президентът вече е освободил от длъжност главния секретар Екатерина Захариева и секретаря Деяна Костадинова, за да станат служебни министри.
КОЙ ОЩЕ Е НЕСЪВМЕСТИМ
Министърът на отбраната Тодор Тагарев е в отпуск от БАН. Заместникът му Ася Давидова е ръководител на отдел "Контрол на въоръженията и неразпространение" във външното министерство.
Министърът на образованието проф. Николай Милошев е в неплатен отпуск от БАН.
Зам. социалният министър Ваня Стойнева е в неплатен отпуск от дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите.
Здравният министър Николай Петров и заместникът му Мирослав Ненков са на договор във Военномедицинската академия и обясняват, че ВМА не е част от държавната администрация.
съвет от приятел: медиапул по кротко, триете всеки трети форумджия, който пише срещу гробарите и тяхната марионетка маринчо. спазвайте си правилата,които сами сте си обявили, защото има още много сайтове като вас и скоро ако така го карате ще останете без клиентела.
Марин Райков бе известен като сътрудник на РУМНО, ползван по турска и югославска линия. Райков е удобен слуга за всяка власт.
Много е писано за тайните ни служби. Толкова много, че не остана неразкрита тайна и те вече трябва да се наричат явни. Една обаче е дълбоко засекретена – тайната за тихата война между Първо главно управление на ДС, днес Национална разузнавателна служба (НРС), и Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО), сега Служба „Военна информация“ (ВИ).
Изборът …
на Марин Райков за служебен премиер разрови тлеещата жарава между разузнавателната служба и „Военна информация”. Конкуренцията е не само за дипломатическите прикрития в чужбина, позволяващи на НРС и ВИ да водят разузнавателна дейност. Войната е и за позиции в изпълнителната власт, от които служителите на двете централи помагат на истинските си работодатели в критични ситуации. А помощ е нужна, понеже всяко ново правителство се сблъсква с този въпрос: да слее ли НРС и ВИ, или да ги остави самостоятелни?
Ще го кажа направо: от 23 години НРС и ВИ
методично вкарват свои хора във властта,
за да я контролират и да се застраховат срещу опити за сливането им. Марин Райков е един от тези агенти за влияние. Публична тайна в разузнавателната общност е, че Райков е секретен сътрудник на РУМНО, вербуван през 1987 г. Това става в годината на неговото влизане в турската секция на Външно министерство, ръководена от Дончо Пеев.
Решаваща роля за кариерата на Райков има баща му Райко Николов, работил над 30 години в посолствата по света, висш кадър на ПГУ-ДС. По една неписана традиция полковниците и генералите назначаваха синовете си в двете шпионски служби на принципа „аз на тебе, ти на мене“. Така синът на шеф в ПГУ бе приютен в РУМНО, а оттам – във Външно министерство. Не зная дали Райко Николов наистина е вербувал френския военен министър през 60-те години на миналия век. Но със сигурност успя да вербува разузнаването и дипломацията,
за да обслужват фамилията му.
Някой с основание ще попита: а ти откъде знаеш всичко това? Отговорът ми е в две части. Първо, преди 1989 г. нито един дипломат в Дирекция „Балкански страни“ на Външно министерство не беше „чист“, защото бе „прихванат“ от службите още в първите си месеци в белокаменната сграда на „Александър Жендов“ – или от ПГУ-ДС, или от РУМНО. В работата по Турция, Гърция, Югославия и Албания Министерството на външните работи и секретните служби бяха скачени съдове. Изключение правеше сектор „Румъния“, където малцина имаха тайни ангажименти.
По това време дипломатическото сътрудничество със службите беше толкова естествено и задължително, колкото и членството в БКП. Единствената разлика между вербуваните дипломати бе статутът им в двете разузнавателни управления – едните бяха щатни служители, другите – секретни сътрудници. Който твърди обратното, или лъже, или е некомпетентен.
Второ, по време на десетгодишната ми работа като офицер в НРС (1987-1996), седем от които прекарах в Югославия, в Балканската дирекция на МВнР
Марин Райков бе известен като сътрудник на РУМНО,
ползван по турска и югославска линия. През 1988 г. той придружава зам.-министър Мария Захариева в Париж и участва в заседание на ЮНЕСКО, на което защитава Възродителния процес. Днес подкрепя членството на Турция в Европейския съюз и не обелва дума за турските задължения към тракийските бежанци. Реагирайки на бездействието на заместник-министър Райков, през 2010 г. председателят на Съюза на тракийските дружества Костадин Карамитрев гневно заяви: „За нас Марин Райков е национален предател и туркофил, който винаги е бил против тракийци“.
Първата среща с Марин ме шокира. Тя стана през 1990 г. и бе организирана от главния редактор на в. „Зора“ Минчо Минчев. Двамата ми предложиха нещо твърде екзотично – тъй като имах служебен паспорт, да замина за Мадрид, да се срещна със Симеон Сакскобургготски и да му предам посланието да се върне в България. През цялото време Райков наричаше Симеон „Негово Величество“, което трябваше да покаже, че е заклет монархист. Естествено отказах офертата.
Споделих за срещата в НРС и там иронично подхвърлиха: „Братовчедите играят монархически игрички“. В терминологията на службите
„братовчеди“ са колегите от РУМНО.
Все пак аз мисля, че монархическите забежки бяха солова игра на Марин Райков, търсещ начин да измие червеното петно в биографията си и така да прескочи в лагера на десните.
Малцина знаят и това: в първите броеве на вестник „Зора“ след 10 ноември 1989 г. Райков написа поредица статии под заглавието „Ботушът на Альоша“.
В тях клеймеше съветското робство, но с псевдоним. Така дискретно трупаше актив като русофоб, без да изневерява на комунистическата идея, която още владееше МВнР.
Когато в края на 1991 г. Марин пристигна в Белград, в Югославия вече бушуваше гражданската война. В поставената на военна нога резидентура знаехме, че е сътрудник на РУМНО. Не бе никаква тайна, че
водещият му офицер е дипломатът Г. Ю.
По ирония на съдбата най-близкият приятел на Райков – М. Н., беше наш сътрудник. Наскоро досието му бе отворено, като посланик в скандинавските страни, докато на приятеля му – посланик в Париж, опозоряването бе спестено. Впрочем позорът не отмина и водещия офицер на Марин, което говори какъв гръб има служебният премиер.
Според служили в РУМНО Райков влязъл под кожата на началника им – ген. Ангел Кацаров, укрил досието му от комисията на Методи Андреев със съгласието на премиера Иван Костов.
При управлението на НДСВ следващият началник на „Военна информация“ -
ген. Пламен Студенков, пак го спасява от опозоряване
- по чл. 32 от Закона за досиетата, допускащ засекретяване на ценни информатори.
Какво толкова му е ценното на Марин, та е от богоизбраните ченгета, укрити по член 32? Военните пазят Райков, защото като зам.-министър им осигурява най-добрите прикрития в чужбина, а като посланик помага на дипломатите с пагони. Освен че е къртица на военните в МВнР, Райков е с вроден талант да сменя флага, преди корабът на настоящата власт да потъне.
Когато през 2008 г. обединената опозиция протестираше срещу тройното правителство пред Народното събрание, дипломатът монархист застана до трибуната със знаменце на ГЕРБ. Това ме разсмя, но после сериозно си дадох сметка, че при него достойнството е ампутирано. А и фактите говорят сами:
Райков е удобен слуга за всяка власт
- и за червени и сини, и за монархистите, и за мутрите на ГЕРБ. А и той няма задръжки да служи на всеки, без значение дали е ляв, десен или откровен бандит. Все пак е странно как изживяващият се като аристократ преглътна позора да е лакей на сикаджия?
Ако продажността е условие за успешен кариеризъм, страхът е другото име на гузната съвест. В този смисъл Марин е кариерист със заешко сърце. Като зам.-министър при Иван Костов, той трепереше като есенен лист при контактите си с Командира. При една от визитите на Костов в Загреб (1998 г.) синият премиер си позволи грубо поведение към моя милост като посланик. Още по-скандално бе, че конфликтът се разрази пред хърватския министър-председател Златко Матеша. По време на разговорите между двете правителствени делегации заради позицията ми по един протоколен въпрос, разминаваща се с искането на Командира, Костов ми нареди да напусна срещата.
Запазих самообладание, не му отговорих, но не изпълних заповедта му и останах на масата за преговори. Час по-късно ми се извини с думите „Надявам се, че имаш чувство за хумор“…
Загребският скандал стана известен в МВнР
и един ден Райков ми изчете лекция по превиване на гръб и гълтане на жаби. По своите стандарти той бе абсолютно прав. Но не по моите.
Една друга случка обаче безпощадно разкрива истината за служебния премиер. Четете внимателно и знайте, че за тази уникална изповед има втори свидетел. След негово мистериозно участие в бизнес форум в Кувейт (2000 г.), странно защо необявено в медиите, се видяхме за няколко часа в Загреб, преди да се качи на самолета за Виена. По пътя от аерогарата към посолството му казах: „Марине, кварталът, през който минаваме, е загребската Бояна, каквато си имаме в полите на Витоша… – тук живеят обогатили се от войната и мафиоти“.
Изведнъж той нервно се обърна и сърдито отсече: „Извинявай, но
аз също живея в Бояна и вече съм от друга класа…“.
В този момент разбрах с кого си имам работа. Това бе краят на служебното ни приятелство. Бяхме от различни класи. Неговата не беше моята.
Велизар Енчев
№105
Хайде да не обиждаме ВИИ "Карл Маркс" и специалността "МО". Та завършилите там са възпитаници на цяла плеяда български професори международници, юристи, икономисти, дипломати-практици и т.н. Светила сред тях бяха проф.д-р Любен Георгиев, един от най-големите специалисти в света по Теория на международните отношения, професорите Менчева, Каракашева, Радковски, Царевски, Радулов, Шаламанов, Арсов, Беязов,Данов,Любен Кулишев,Александър Янков,Аладжем, световния ас по теория на управлението и системите …
проф. Калушев, споменатите от вас Генов и Гочев, плюс Игор Дамянов и др. светли образи начело с любимеца на студентите и негов баща проф.д-р Симеон Дамянов, бог да го прости, който беше една изключителна личност и български възрожденец, най-добрият специалист в Европа и света по история на балканските държави. Лекции изнасяха гост-професори от чужбина, изтъкнати световни политици, външни министри на много държави,видни дипломати, посланици, разузнавачи и прочее. Създаването на тази специалност през 1976 г. та до днес сложи край на абсолютното господството на съветската школа и дипакадемия, защото от 1981 г. България вече произвеждаше собствени кадри за сферата на външната политика и международните отношения, включително и за двете си разузнавателни служби. Напълно не отговаря на истината и твърдението, че изпитите са били 30 брой защото бяха два пъти повече. Освен това се влизаше с приемен изпит и по два чужди езика, които се усъвършенстваха още 4 години, и задължително се изучаваше още един западен език. Следователно Марин Райков може да бъде упрекван във всичко друго и сигурно с право. Само това, че е учил тази специалност във ВИИ "Карл Маркс" е един светъл лъч в неговата тъмна биография и дейност.Но ако се направи преглед на успешно дипломиралите се студенти, а повечето завършваха и с отличен успех, ще се види, че редица видни наши сънародници са завършили точно тази специалност и то УНСС, където единствено си струва тя да бъде изучавана на територията на страната ни.