Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу към Бойко Борисов

Без надежден съд и върховенство на закона инвеститори трудно ще дойдат

Жозе Мануел Барозу и Бойко Борисов, Сн: БГНЕС

Заедно с очакваните поздравления и похвали към България и премиера Бойко Борисов, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу не спести критиките към българските власти за корупцията и съдебната реформа.

В страна, в която няма върховенство на закона, инвеститори трудно ще дойдат, заяви Барозу в петък, след като откри новия лъч на софийското метро заедно с домакина си Борисов, президента Росен Плевнелиев, българския еврокомисар Кристалина Георгиева и министри.

Барозу дипломатично се изказа в подкрепа на плановете на правителството да получи еврофинансиране за нови метроотсечки, за завода за боклук и др., но обясни, че решението за това зависи от всички в ЕК. Докато има неизяснени въпроси, както в случая със софийския завод за боклук, темата остава отворена, стана ясно от думите на Барозу.

По другата болезнена тема - приемането на България в Шенгенското пространство, шефът на ЕК повтори мантрата на българското правителство, че страната е изпълнила всички технически критерии и този въпрос трябва да бъде решен колкото се може по-скоро. Българските граждани заслужават да се ползват от всички облаги на членството на страната в ЕС, каза Барозу.

Той пристигна в четвъртък вечерта специално за церемонията по откриването на метрото от ж.к. “Надежда” до “Лозенец”.

“Всеки път, когато дойда в България, се впечатлявам от динамичния ѝ напредък. Поздравявам премиера Бойко Борисов за активната роля, която има в ЕС, за начина по който управлява страната и има волята да се справи с нерешените проблеми”, каза Барозу на последвалата пресконференция и добави, че българите демонстрират най-голяма подкрепа за Евросъюза. Европейските ценности трябва да се подкрепят, подчерта Барозу.

Той обаче не пропусна да повтори критичната оценка на ЕК за недостатъчния напредък на страната в борбата с корупцията и в съдебната реформа. “Видяхте нашия доклад от юни. В него напълно прозрачно е казана нашата позиция по отношението на правосъдието и върховенството на закона и тя е обективна”, каза Барозу.

До момента са направени важни стъпки, но е необходимо усилието да продължи от гледна точка на правителството, на парламента, на съдебната власт, на медиите и на гражданското общество, подчерта председателят на ЕК. Всички трябва да настояват нещата да се подобрят, затова е и много важно какъв нов Висш съдебен съвет (ВСС) ще бъде избран, същото важи и за новия главен прокурор, допълни той.

ЕК настояваше за пряк избор на членове на ВСС от съдебната квота, но ГЕРБ отказа под предлог, че няма време за техническа подготовка. В безпрецедентно остър тон докладът на ЕК отбеляза и намесата на вътрешния министър Цветан Цветанов в независимата съдебна власт, уволнението на неудобния за управляващите съдия Мирослава Тодорова, както и вината и на МВР, и на съдебната система, за липсата на сериозен пробив в борбата с организираната престъпност и корупцията.

Барозу изтъкна една много важна причина България да се съобрази с препоръките на Еврокомисията от юни. “Инвеститорите днес гледат отделните държави – колкото повече смятат, че в една държава съдът е надеждна институция, има върховенство на закона, те са привлечени от тези държави. Това, разбира се, не е проблем само на Румъния и на България, има и други държави членки, които изпълняват реформи по отношение на върховенство на закона”, каза още Барозу.

Съдебната система трябва да стане по-ефикасна, за да имат доверие в нея инвеститорите. Реформите трябва да продължават и това е в интерес на България, естествено и на ЕС, допълни той.

Потупване по рамото за финансовата дисциплина

Радвам се, че България и премиерът Борисов в условията на сериозна икономическа криза, предприеха важни мерки по отношение на фискалната консолидация и стабилност. Заради това България беше извадена от процедурата за висок дефицит, заяви председателят на ЕК.

“В този момент България продължава своите усилия за фискална консолидация и това е в интерес на държавата. Защо, защото така България, по пътя на фискалната консолидация, може да запази доверието на финансовите пазари и със спокойно сърце може да отиде на финансовите пазари и да иска финансиране на бъдещето си. Това е пътят за привличане на нови преки чуждестранни инвестиции. Защото стабилната фискална политика е предпоставка за доверие. Изключително важно е да има здрава макроикономическа основа”, продължи Барозу.

Той припомни, че трябват още реформи в пенсионната система, борба с бедността и  административния капацитет. Изоставането с усвояването на еврофондовете също е сериозен проблем, каза Барозу.

Борисов коментира темата като каза, че “поради некадърност, години наред не сме усвоявали нищо”. “Сега в момента в пъти повече усвояваме пари и пак сме на 25-30 % и догодина се надявам да затворим на 75-80 %, а имаме още 20 % до 100% да си усвоим всичките пари”, отбеляза Борисов.

Благодарение на метрото – българските деца равни с европейските

Премиерът подмина темата с корупцията и бедността в България и изтъкна важността на строителството на магистрали, което развива бизнеса и привлича инвеститори. “Магистралите, както и жп линиите са артериите, които довеждат инвеститорите, дават възможност за бизнес, туризъм. Археологията, която видяхте, и това, което развиваме в цялата страна, дава самочувствието на нацията за миналото, за настоящето, за това, което съхраняваме за поколенията в бъдеще”, каза Борисов.

“И днес на метрото казах, че тези проекти дават самочувствие. Самочувствието на гражданите на една държава дава и демокрацията, дава усещането, че си равен с другите в ЕС. Защото нашите поколения, като отивахме в чужбина и виждахме, дали във Виена или в Брюксел има метро – в България няма, там има магистрали – в България няма, там има скоростни влакове – в България няма. Нашите деца, нашите поколения, сега тези, които растат, вече ще имат еднаква отправна точка с всички в ЕС”, посочи премиерът.

Той изтъкна още няколко предимства на метрото – три пъти по-евтино е от това в Европа и два пъти по-евтино от “гьола Белене”. “Когато говорят за референдума, да съпоставим какво можем да направим с нашите си пари за гражданите на България през следващите години и дали трябва да ги заробим там 22 милиарда”, каза премиерът.

За бюджета на ЕС в периода 2014 – 2020 консенсус няма

Барозу и Борисов коментираха и друга голяма тема – бюджетът на ЕС за програмния период 2014 – 2020 г. България отстоява позицията да не бъдат намалявани средствата от кохезионните фондове за следващия програмен период, припомни Борисов. Той подчерта, че страната ни затвори 4 атомни реактора, “от които имаше само приходи”, за да изпълни условията на ЕС за приема ни в алианса.

“Когато сме приемали всички тези решения като държава, сме имали предвид след това тази европейска солидарност, кохезионните фондове – да ни компенсират”, каза Борисов. “Ние сме границата на ЕС, натискът върху нас от страна на бежанци и всичките проблеми, които идват от трафика на хора и наркотици падат на нашата граница и ние имаме много повече усилия в тази посока. Не считам за нужно сега да се предоговарят фондовете”, добави той. Страната ни води битка да получи 14 млрд. евро за следващия период, стана ясно още от думите му.

Барозу обаче даде ясно да се разбере, че няма разбирателство в евросъюза между новите и старите страни членки по отношение на бюджета особено в условията на тежката финансова криза в еврозоната.

“Трябва да правим разлика между баланса и амбициите. Всички държави членки са наясно, че е необходим бюджет, който да осигурява инвестиции в растежа. Всички са на мнение, че трябва да има фискална консолидация, конкурентоспособност, но е необходима много целенасочени политика за публичните инвестиции – в околна среда, чиста вода, по-добри условия на здравеопазване, всички тези области, които са изложени в Стратегията 2020”, каза Барозу. Той обясни, че очаква компромис по темата до края на годината.

Барозу, каза че не знае да има официална позиция на Германия за промяна на договора за ЕС. "Към момента правителството на Германия все още не е излязло с официална позиция по отношение на бъдещето на политическите реформи в съюза", посочи той. Председателят на ЕК смята, че по отношение на нерешените въпроси в еврозоната трябва да се мине "малко по-напред по отношение на завършването на икономическия и валутен съюз – трябва да преминем към фискален съюз".

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?