Управляващите внесоха промени в изборния закон:

Без номера в бюлетините и практически отказ от електронно и машинно гласуване

Без номера в бюлетините и практически отказ от електронно и машинно гласуване

Практически отказ от електронно и машинно гласуване, както и скрито въвеждане на образователен ценз предвиждат промените в изборния закон, предложени от управляващата коалиция ГЕРБ – "Обединени патриоти".

Идеята е електронното гласуване да отпадане на този етап, а машинното да се провежда само в секциите с над 300 избиратели. Освен това машини да не се ползват в секциите зад граница и при подвижни избирателни урни. Текстовете, публикувани на страницата на Народното събрание в петък, предвиждат Централната избирателна комисия (ЦИК) да определя със свое решение в кои секции да има машинен вот и в кои не.

Сегашните разпоредби за електронното гласуване пък се преработват без конкретни срокове, с което отпада задължението за въвеждане на е-вота от 2019 г.

Друга революционна промяна е премахване на номерата на партиите от бюлетините, с което практически се въвежда "скрит образователен ценз". Ако предложенията бъдат приети, избирателят няма да може да се ориентира по номер, както е в момента, за предпочитаната от него партия или кандидат, а ще трябва да се ориентира в списъка за пълното наименование на партията и коалицията, за която е решил да даде гласа си. "Обединени патриоти" отдавна настояват за открито въвеждане на избирателен ценз.

Гласуването – предимно аналогово

Че гласуването ще си остане както досега беше ясно поне от началото на тази година, когато представители на ГЕРБ и "Обединени патриоти" (ОП ) неофициално коментираха пред Mediapool плановете си за прекрояване на Изборния кодекс. Тогава от ГЕРБ казаха, че обмислят неголеми промени, чрез които "семпло и обрано" да отменят електронното гласуване, докато машинното да остане, но "силно преформатирано", както и предвиждат сегашните текстове.

Според действащия закон във всички избирателни секции в страната трябва да има опция човек да подаде гласа си през машинно устройство, а не само чрез стандартните хартиени бюлетини. Това трябваше да е факт още за последните парламентарни избори на 26 март 2017 г., като преди това ЦИК и институциите изчерпаха законовите си възможности за тестове по темата.

На президентския вот в края на 2016 г. машинно гласуване имаше в 500 секции и това беше последната възможност за отлагане на пълното му въвеждане, прието в Изборния кодекс през 2014 г.

Министерският съвет тогава отпусна средства, а ЦИК обяви обществена поръчка за доставка на апаратите за вота. Но заради закъснялата процедура беше подадена само една оферта. Веднага след това пък се оказа, че фирмата не може да изпълни заданието в срок.

В крайна сметка срещу ЦИК бе заведено дело, което тя загуби на първа инстанция.

Междувременно самата ЦИК написа няколко документа, с които оспори сигурността на машинния вот.

Незнайно защо обаче управляващите не се решават да обявят открито, че премахват машинното гласуване напълно, а го оставят практически само в големите секции, при положение, че основната цел на машинното гласуване е да не позволява "скриване" на бюлетини за малки партии в малки секции. Всеизвестен факт е, че големите партии в малките населени места се договорят и обявяват за недействителни бюлетините за извънпарламентарните си конкуренти. Редица такива случаи са документирани от наблюдателите на избори и са залегнали в докладите им.

За да е по-сигурен вотът, управляващите предлагат машините да бъдат осигурявани от държавната фирма "Информационно обслужване", на която се дава право да наема подизпълнители.

Най-голямата пречка за електронно гласуване е липсата на електронна идентификация на гражданите. По закон е предвидено всеки българин да има такава, а тя да е внедрена в българските лични документи. Първоначално това трябваше да е факт от 1 януари 2017 г. След като не се случи, срокът бе удължен на два пъти първо до 1 януари 2018 г., а след това до 1 януари 2019 г, след което всичко бе отложено за още две години.

Освен това ЦИК изтъква в свой доклад, че е-вотът не е защитен от хакерски атаки. Ето защо и в мотивите на законопроекта е записано, че електронното гласуване има нужда да се прецизира.

Скритият образователен ценз

Първоначалните планове на ГЕРБ бяха само да снемат задължението да се въведе машинно и електронно гласуване, най-малкото за да спрат съдебните дела срещу ЦИК, която няма как сама да го обезпечи. Неспазването на действащия изборен закон до момента е показателно за държавата, която не успява да обезпечи легитимния избор на представителната власт. Очевидно обаче управляващите са решили да разширят промените, предлагайки партиите и коалициите да не се явяват на изборите с номера, а само с имената си.

Това на практика е скрит образователен ценз, коментираха неофициално от ЦИК пред Mediapool.

"В крайна сметка има и неграмотни хора, и такива, които по-трудно се ориентират. Сега те ще бъдат затруднени, защото по-лесно е да запомнят номера на партията, за която да гласуват, а не да я търсят в списъка и евентуално да се объркат от сходни наименования", коментираха експерти.

Според тях промяната ще затрудни някои по-възрастни избиратели, а освен това дори и грамотни хора могат да се подведат по дублиращи имена и съкращения, каквито регистрирани коалиции има на всеки вид избори.

Скритият образователен ценз може да се приеме като реверанс към "Обединените патриоти", които още в предходния парламента искаха въвеждането на явен такъв.

Още по темата
Още от България