Експерти препоръчаха:

Без нова АЕЦ, замяна на въглищните с газови централи и много ВЕИ

Три сценария на енергийно бъдеще на България

Без нова АЕЦ, замяна на въглищните с газови централи и много ВЕИ

Сега инсталираните енергийни мощности в България са напълно достатъчни за покриването на потреблението ѝ, няма никаква необходимост от нова ядрена централа, а въглищните централи трябва да се заменят от слънчеви, вятърни и малко на брой газови централи, които да се ползват като преходни към постигането на целите на ЕК за намаляване на парниковите емисии с над 97 на сто до 2050 г.

Около тези изводи се обединиха участниците в дискусия, на която бяха представени три сценария за енергийното бъдеще на страната, разработени от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) с финансовата помощ на фондация "Конрад Аденауер". Препоръките на експертите от центъра са за по-агресивен курс към инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) на пазарен принцип, тъй като цените на такива централи са паднали и след 2021 г. тяхната енергия ще е напълно конкурентна на пазара. И още: увеличаване на енергийната ефективност и на електромобилността в комбинация с пълното освобождаване на енергийния пазар у нас.

Тези експертни оценки и препоръки идват в чувствителен момент, тъй като правителството се очаква да обяви заключенията на БАН по въпроса да се стори или не втора ядрена централа. Обяснението на кабинета за възлагането на доклада е, че на тази база ще вземе решение дали да бъде възобновен спреният проект АЕЦ "Белене", чието изграждане Русия е готова да финансира. Според енергийния министър Теменужка Петкова от БАН прогнозират, че до 2035 г. ще има дефицит на нови мощности не само в България, а в целия регион.

Токът поскъпва двойно до 2050 г.

От ЦИД представиха консервативен базов сценарий за развитие на енергетиката ни без никакви промени в сегашните политики; среден сценарий с реформи и рязък завой към ВЕИ и енергийна ефективност; и амбициозен сценарий, според който 53-54 на сто от мощности в страната ще са слънчеви, вятърни или водни.

Последният вариант е и най-скъпият с инвестиции от около 16.5 млрд. евро в следващите 33 години, от които 4 млрд. евро ще са държавната помощ.

И трите сценария изключват варианта за строеж на АЕЦ "Белене", който правителството на ГЕРБ се опитва да възроди с мотива да се оползотворят направените вече 3 млрд. лв. инвестиции в ядрения проект. Според Мартин Владимиров от ЦИД, АЕЦ "Белене" е неустойчив финансово проект, тъй като е рентабилен само при цена на тока над 80 евро за мегаватчас, а всички анализи сочат, че към 2050 г. средната стойност на електроенергията ще е 74 евро/МВтч. Ръстът на разходите за ток на домакинство на практика ще е повече от двоен при сегашни цени от 35 евро/МВтч, но дори и тогава АЕЦ "Белене" не се вписва в пазара. Според анализаторите обаче удвояването на цените на тока няма да е толкова драматично за потребителите, тъй като се очаква в следващите години икономическият ръст да доведе до значително увеличение на сегашните доходи.

Дори АЕЦ "Козлодуй" трябва да работи по-малко

Владимиров отбеляза, че не само няма да има нужда от нова ядренd мощност, но и дори съществуващата АЕЦ "Козлодуй" ще трябва да намали своето натоварване с 10 на сто заради промяната в енергийния микс на страната. Експертът смята още, че въглищните електроцентрали също нямат бъдеще заради новите екоизисквания на Еврокомисията и през 2030 г. те ще трябва да спрат работа, тъй като цената за екологизацията им ще е прекалено висока, както и ще се повишават цените на парниковите емисии, които въглищните централи трябва да купуват, за да имат правото да замърсяват въздуха до поставените им граници.

Тези ТЕЦ може да бъдат заменени с газови централи, но само като балансиращи мощности на слънчевите и вятърните при пикове или спадове на потреблението. Според ЦИД природният газ няма място в българската енергетика, акцентирайки върху това, че самият ЕС го изключва от енергийния си микс, считайки, че синьото гориво също изхвърля парникови газове, макар и по-малко. Вероятно обаче идеята е да се намали руското газово влияние на европейския енергиен пазар.

След три десетилетия ще внасяме над 10% от нужната енергия

Вариант за покриването на евентуален недостиг на енергията в моменти на високо потребление ще е вносът, който по изчисленията на ЦИД до 2050 г. ще представлява 10-12 на сто от вътрешната консумация.

Според Владимиров "не трябва да е учудващо превръщането на България от нетен износител на електроенергия в региона в нетен вносител, тъй като европейската политика е именно за интеграция на регионалните пазари в общ европейски".

За много от сегашните енергийни експерти обаче е кощунствена идеята за внос на ток, при положение, че в момента България е сред големите износители на електроенергия в региона.

От центъра препоръчват на държавата да създаде благоприятна данъчна и регулаторна среда, за да стимулира фирмите да направят високите, първоначални разходи във ВЕИ в замяна на ниски разходи за експлоатация и поддръжка в бъдеще.

Иван Иванов: Сегашните ТЕЦ-ове трябва да работят възможно най-дълго

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов също изрази тезата, че страната ни няма нужда от нови енергийни мощности, освен ако не са заместващи на мястото на стари технологии. Той обаче защити тезата на правителството, на енергийния и минния бранш, че сегашните топлоелектроцентрали трябва да работят възможно най-дълго, тъй като освен икономическо, имат и социално значение за страната. Регулаторният шеф също така смята, че увеличението на цената на тока до 2050 г. няма да е толкова голямо, колкото изчисляват от ЦИД. Също така трябва да се отчете демографският срив в страната, отбеляза Иван Иванов, посочвайки, че средногодишно над 40 хиляди българи напускат страната и това води до намаляване на потреблението на енергия както в домакинствата, така и в индустрията.

Добрев: Просто да следваме пазара

"Какъв ще е енергийният микс към 2050 г. никой не може да каже", коментира председателят на парламентарната енергийна комисия и бивш министър на енергетиката Делян Добрев. Според него с еднаква доза вероятност има правилни и неправилни пътища за постигане на екоцелите в енергетиката.

"Да не се обзалагаме за варианти, а да следваме принципите на пазара и конкуренцията. Ако се придържаме към тях, няма да сгрешим. Всички направени грешки в енергетиката са, защото са следвани политически или геополитически цели, а не икономически", допълни Добрев.

У нас обаче все още електроенергийният пазар не е напълно освободен и дори и да се реализира по най-бързия начин анонсираната от години постепенна либерализация, ще отнеме минимум пет години, докато енергийният регулатор спре да определя цените на електрическата енергия, а прави това само за мрежовите такси.

Санирането прави излишен един блок на ТЕЦ "Марица Изток 2"

Добрев отново се спря на възможностите за пестене на енергия от санираните сгради и заяви, че с предвидения към момента финансов ресурс по националната програма за саниране ще се икономисват годишно по 1 млн. мегаватчаса енергия, което се равнява на инсталирана мощност от 140 МВ. Като се има предвид, че най-големият ефект от санирането е през зимата и лятото, то тази мощност може да удвои и на практика е един блок в ТЕЦ "Марица Изток 2", посочи депутатът. Той не пропусна и любимата си теза, че собственият добив на природен газ ще промени коренно енергийните сценарии пред България.

Бившият депутат Мартин Димитров на свой ред посочи, че в сценариите за бъдещето на българската енергетика трябва да се вземе предвид и развитието на умните мрежи и съхранението на енергия, които ще изгладят пиковете на потреблението на ток. Той отбеляза, че трябват гъвкави решение вместо мегаломански проекти като АЕЦ "Белене" за адекватното развитие на енергетиката ни.

Председателят на България енергиен и минен форум Иван Хиновски отбеляза, че сценариите за развитието на българската енергетика трябва да отчетат и ръста на битовата газификация и използването на биомаса и на изгарянето на битови отпадъци за отопление на градовете.

Още по темата
Още от Бизнес

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?