Без нова военна доктрина България ще се самоизолира в НАТО

Без нова военна доктрина България ще се самоизолира в НАТО
Спешно да се приеме нова военна доктрина и да се ревизира политиката, водена от Министерството на отбраната. За това призова Велизар Шаламанов, бивш зам.-министър на отбраната и директор на сдружение “Джордж Маршал – България”.

Шаламанов смята, че ако не започне дебат за приемането на нова военна доктрина, България рискува да се самоизключи от процеса на разработването на новата стратегическа концепция на НАТО.

"Сегашната военна доктрина е приета през 1999 г. и очертава пътя на страната към НАТО и ЕС. Пет години, след като членството на България стана факт, Алиансът започна да работи по нова стратегическа концепция, като основните промени са пряко свързани с България", посочи Шаламанов пред Mediapool.

Регионът от Адриатическо до Каспийско море е един от най-динамичните в Европа по отношение на сигурността. С влизането на Хърватия и Албания в НАТО, с новия тип отношения, които започват да се изграждат с Русия и нарастващата роля на Анкара в региона е налице много различна ситуация. Тези нови условия трябва да бъдат анализирани и отразени в нова визия за отбраната за следващите десет години, със съвсем конкретни задачи, които да я направят адекватна на новата роля на България.

"Вярвам, че българското правителство ще откликне и ще започне работа по такъв документ дори още преди изборите. До тях има около три месеца, след това кризата ще бъде още по-тежка и вниманието ще бъде отклонено към други критични въпроси и може да се окаже, че България се е самоизключила от процеса на разработване на новата стратегическа концепция на НАТО, което би било критично за страната като членка на НАТО и страна, която се намира в средата на един район, който трябва да бъде отчетен в новата стратегическата концепция на НАТО", коментира Шаламанов.

Тесни частни интереси 

Според него една от основните причини, поради които не е започнал дебатът за нова военна стратегия, са тесните частни интереси в разрез с националния. Това се отнася и за участието в операции зад граница, и по отношение на проектите от модернизацията на армията, утилизацията на излишните боеприпаси и разпореждането на армейските имоти с отпаднала необходимост.

Отсъствието на дебат се предопределя и от дефицита на лидерство и стратегическа визия у формалните лидери на нашата страна. Експертната общност пък е игнорирана, каза Шаламанов.

Във връзка с предстоящото приемане на нов Закон за отбраната той коментира, че не може да се определят правилата на играта, ако не е ясна нейната цел.

"В крайна сметка всички промени, довели до членството в НАТО и ЕС, стартираха с военна доктрина, а не с промяна на Закона за отбраната и въоръжените сили", припомни експертът.

В същото време вече е много закъсняло и приемането на Стратегия за националната сигурност, която да обедини всички измерения на сигурността.

"Очертаването на една по-ясна военна доктрина и приемането ѝ от парламента ще бъде добра основа около нея да се доизгради и стратегията за сигурност в максимално кратък срок. Така или иначе основен аспект е военната сигурност", посочи Шаламанов.

Целта е да се намерят най-важните опорни точки, които да провокират дебат, който да оформи цялостна и консенсусна доктрина, както се е случило през 1999 г. Трябва да се дефинира ролята на България в Югоизточна Европа, нашите отношения във връзка с ангажиментите към Западните Балкани и Черноморието, в рамките на отношенията ни с Русия от гледна точка на членството ни в НАТО и ЕС.

"На следващо място идва и въпросът за приноса на България в трансформацията на НАТО, каква ще бъде нашата специализация. Ние предлагаме това да бъде военна поддръжка на гражданските власти – нещо, което е много актуално за региона и операциите на НАТО в Афганистан и други части на света", каза още Шаламанов.

Той акцентира на необходимостта в новата военна доктрина да бъде заложен и един развит резерв на въоръжените сили, който освен класическата си функция, да изпълнява и задачи на национална гвардия. Така ще има пряка връзка между армията и гражданските власти, освен това този резерв ще бъде инструмент за изпълнението на ангажиментите на армията в извънредни ситуации.

Много ясно трябва да се очертаят и приоритетите в модернизацията на армията, като се балансира между трите вида въоръжени сили.

Отбранителната политика се подменя с разпродаване на имоти

"Най-важен е въпросът за планирането и управлението на процесите в сектора на отбраната, за интегритета, прозрачността, отчетността, ефективността. В момента липсва диалог и публичност по ключови въпроси за сигурността", заяви Шаламанов.

Според него отбранителната политика се подменя с една доста ограничена, непрозрачна и дори в много случаи съмнителна политика основно по разпродаване на имоти.

"Много бързо и без да е обсъдено достатъчно широко, тече закупуване на апартаменти, което не е най-добрият начин за решаване на жилищния проблем в армията според много експерти", уточни Шаламанов.

Не на последно място, според него, фокусът е изместен върху един доста спорен закон вместо, върху действително широк дебат за военна доктрина и то в контекста на стратегията на ЕС и процеса на създаване на нова стратегическа концепция на НАТО.

Харченето на средства на парче за модернизацията пък възпрепятства стартирането на структурноопределящите проекти, като този за придобиването на нови многоцелеви изтребители.

Споделяне
Още от България