Без почит на Съветската армия и антифашизма в декларацията за Втората световна война

Депутатите одобриха преклон пред жертвите и подкрепа за Обединена Европа

Без почит на Съветската армия и антифашизма в декларацията за Втората световна война

Почит към загиналите и жертвите на Втората световна война, подкрепа на процесите, водещи до обединението на Европа и осъждане на проявите на ксенофобия, екстремизъм и насилие, изказа Народното събрание в негова декларация по повод на 70-годишнината от капитулацията на нацистка Германия във Втората световна война и Деня на Европа. Текстът на декларацията бе подкрепен в петък от 141 депутати, а четирима - трима от БСП и един независим, бяха против, нямаше въздържали се.

Декларацията беше одобрена от парламентарните групи на ГЕРБ, ДПС, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, Български демократичен център и АБВ. БСП още предишния ден изказа недоволството си от това, че не са приети нейни редакции, искащи специално отбелязване на ролята на антифашизма, и обяви, че текстът принизява приноса на България в борбата с фашизма.

Депутатите подминаха предложенията на социалистите и за отбелязване приноса на Съветската армия, както и на "Атака" за осъждане на русофобията.

В приетия текста е записано, че Народното събрание на Република България отдава почит към паметта на загиналите и жертвите на Втората световна война и признание към държавите, извоювали победата над нацистка Германия.

Изразява се признателност към българските войни, сражавали се във Втората световна война, и осъжда всички форми на ксенофобия, екстремизъм и насилие, като призовава към въздържане от действия, водещи до нови разделителни линии в Европа.

Българският парламент потвърждава стремежа си към единство, мир и просперитет в Европа и решимостта си да продължи да работи за взаимно уважение, споделена отговорност, за свободата и сигурността на всички български граждани, се казва още в документа и се изразява подкрепа за процесите, водещи до обединение в Европа.

Пленарната зала не прие идеите на БСП да се отбележи в текста специалната роля на антифашистката съпротива у нас, да се осъди оскверняването на антифашистки паметници, както и призив към парламентите от Европа да не допускат ново насилие и разделение на Европа. Янаки Стоилов от БСП повтори тезата на социалистите от предишния ден, че предлаганият от комисията по външна политика текст принизява ролята на България във войната, не представя цялостно и обективно фактите и обезличава днешното политическо значение на такъв акт

Народното събрание отхвърли и предложенията на АБВ заглавието на декларацията да се промени в Ден на победата над фашистка Германия, а не на капитулацията. Методи Андреев от ГЕРБ поиска в преамбюла 9 май да замести с 8 май, което не бе прието от мнозинството.

Депутатите не приеха предложенията на социалистите в текста на декларацията да се включат думите "почит към Съветската армия и признателност към съветските войски". Вместо това в текста останаха думите "признание към държавите, извоювали победата над нацистка Германия".

В процедура по отрицателен вот лидерът на БСП Михаил Миков заяви, че в декларацията отсъства достойно отношение към историята и се подценяват изводите и поуките от най-голямата касапница в историята на човечеството.

"Парламент, който насърчава осквернява на паметници, сам се осквернява", заяви Миков.

Депутатите не приеха и предложенията на "Атака" да се осъдят проявите на русофобия и отказът на Росен Плевнелиев да участва в честванията в Москва, и да го определи като гавра с милионите жертви на Втората световна война

Не бе одобрена и редакцията на Велизар Енчев Втората световна война да се замени с Отечествената война

Росен Петров от групата на БДЦ попита защо да не бъде отдадена почит към тези, които са се съпротивлявали срещу нацизма в България. Патриотизмът не е политическа ценност, която да преминава от една партия към друга, той трябва да е даденост на всяка политическа партия, заяви Петров.

Радан Кънев коментира, че декларацията, предложена от комисията по външна политика, е крачка към общ прочит на най-тежките моменти от европейската и от националната ни история. Когато по толкова важна тема като преломния момент между диктатурата от периода 1934-1944 г. и тоталитарния режим - 1947-1989 г., ние не споменаваме политическото насилие, това е отстъпление от общия прочит на историческата истина, каза съпредседателят на парламентарната група на реформаторите.

Споделяне
Още от България