Проектозаконите за спецслужбите:

Без политически консенсус около правомощията на НСО и Съвета по сигурността

Плевнелиев: По-добре несъвършени закони, отколкото без закони

Тодор Коджейков (НС0) и Константин Казаков (ДАНС), сн. БГНЕС

Управлението на националната сигурност чрез Съвета по сигурността към Министерския съвет и правомощията на Националната служба за охрана (НСО) се очертават като най-спорните моменти от пакета закони за спецслужбите. Това стана ясно по време на обсъждането им в съвета по отбрана, сигурност и външна политика към президента Росен Плевнелиев.

 

Министерският съвет предложи четири проектозакона – общ за националната сигурност и устройствени за НСО, военното и цивилното разузнаване. Към момента липсва консенсус около приемането на първите два, но се оформя консенсус около проектозаконите за Националната разузнавателна служба (НРС) и служба "Военна информация" към МО. В същото време има реална опасност законите да не бъдат приети в рамките на мандата на това правителство и така спецслужбите да продължат да действат без ясни правила.

 

"За мен е по-добре, дори и законите да са несъвършени, да ги има, отколкото да ги няма", заяви президентът Росен Плевнелиев.

 

Основните критики на политическите партии бяха към общия проектозакон за националната сигурност, който дава големи правомощия на премиера чрез Съвета по сигурността към Министерския съвет. От БСП и Синята коалиция категорично го отхвърлиха. Йордан Бакалов от СДС заяви, че проектозаконът е слаб и не регламентира детайлно координацията между службите и подчинението им.

 

"Това е Закон за Съвета за сигурност към премиера", заяви Бакалов, уточнявайки, че съветът към МС е помощен, а не оперативен орган.

 

Димо Гяуров от СДС предложи от своя страна законите за двете разузнавателни служби да бъдат вкарани в НС и между двете четения да бъдат преработени. Остава неясно обаче как ще се процедира с законите за националната сигурност и за НСО. Шефът на държавната охрана бригаден генерал Тодор Коджейков от своя страна отхвърли обвиненията, че службата получава нови правомощия с проектозакона.

 

Бившият шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов от ДСБ коментира, че на България две разузнавания са ѝ много и отново припомни тезата за необходимостта от единна разузнавателна служба. Шефът на военното разузнаване Веселин Иванов обаче отхвърли тази теза.

 

Юнал Лютфи от ДПС като цяло подкрепи всички проектозакони, като отбеляза, че службите трябва да се отворят към малцинствата, а от "Атака" дадоха подкрепа само за закона за военното разузнаване.

 

Съгласно проктозаконите НРС минава от президентството към правителството, НСО остава към президентството, а военното разузнаване – към Министерството на отбраната. В общия закон за защита на националната сигурност са дефинирани основните понятия и задължения на службите, тяхната координация и контрол.

 

Росен Плевнелиев посочи, че приемането на общ устройствен закон за системата на национална сигурност е необходимо условие, за да може да се реализира целта за ефективно споделяне на ресурси, прозрачно задаване на приоритети и за контрола на тяхното изпълнение, включително и върху дейността на службите.

 

Недопустимо е повече от 20 години специалните служби да стоят без закони, каза Плевнелиев и допълни, че модерна България трябва да адресира темата и да доведе до успешен край тези закони. Той обаче напусна заседанието малко след началото му заради неотложни ангажименти.

 

Дейността на НСО и НРС в момента е регламентирана в едва няколко члена на закона за отбраната, а "временното положение" на липса на закони за двете служби се превърна в удобно статукво, оправдаващо техния непрозрачен начин на управление и възможността да бъдат използвани за лични или политически цели, каквито съмнения се появяват покрай периодично избухващи скандали. Досега всеки опит на изпълнителната или законодателната власт да промени положението се приемаше от доскорошния президент Първанов като посегателство към неговите правомощия.

 

Въпросът за регламентирането на дейността на двете служби бе актуален и в началото на мандата на ГЕРБ, но Борисов каза, че за да не се изтълкува това като лична атака срещу Първанов, ще се изчака приключването на президентския му мандат. Преди две години премиерът каза още, че като се пипат правомощията на президента, трябва да се има предвид, че един ден и ГЕРБ може да има свой президент.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?