Без практически умения почват работа 90 на сто от българите

Компетенциите най-бързо изчезват при ИТ-специалистите, по-бавно при икономистите

Без практически умения почват работа 90 на сто от българите

Липсата на практически умения, несъответствие между наученото и реалните изисквания на работното място, непознаване на техниката и технологиите в съответното предприятие, са основните предизвикателства пред 89% от постъпващите на работа специалисти, сочи анкета на Българската стопанска камара (БСК), проведена сред 405 фирми в страната и представена пред журналисти в понеделник.

Според проучването квалификацията на 40% от хората не отговаря на изискваната от работното място. Всеки четвърти зает е по-образован от необходимото за заеманата позиция, а при 12% квалификацията е по-ниска от изискваната. Масово по-квалифицирани от изискваното са инженерите в производството. В сектора на информационните технологии 18 на сто от кадрите са по-квалифицирани от изискваното за заеманата длъжност, но в същото време работодателите там са по-склонни на компромиси с образованието на кадрите си за сметка на таланта и творчеството. В ИТ-сектора най-бързо се изчерпват компетенциите, жизненият цикъл на придобитите умения е едва 4 години, докато при инженерите в производството това става за 7 г., а при икономистите – за 9 г.

Почти всеки трети от участниците в допитването заявява, че придобитите в резултат на образованието знания и умения не са му полезни в работата. Напълно удовлетворени от придобитите знания и умения са 15% от участниците в проучването. Най-неудовлетворени (в сравнение с ИТ-специалистите и финансистите) са инженерите в производството. Най-неудовлетворени (в сравнение с останалите възрастови групи) са младите специалисти с трудов стаж до 5 години.

Над 60 на сто от анкетираните лица смятат, че качеството на получената теоретична и практическа подготовка в университетите не отговаря на потребностите им в процеса на тяхната професионална реализация.

Най-силна е неудовлетвореността по отношение на материалната база (91%), методите на преподаване (90%), възможностите за работа по проекти и научни изследвания (87%), актуалност на учебните програми (86%), компетентност и ангажираност на преподавателите (85%).

Всеки втори от анкетираните лица посочва, че при постъпване на работа е имал потребност от въвеждащо обучение и бизнес процесите във фирмата.

Дефицитите в практическите умения се чувстват най-остро в секторите Мебелна промишленост, Месопреработване, Консервна промишленост, Металургия, Млекопреработване, Фасилити мениджмънт, Електроника, Електротехника, Търговия.

Почти всички (99%) от анкетираните твърдят, че им се е наложило да усвояват допълнителни знания и умения на работното място. За тази цел всеки трети е ползвал самостоятелно специализирана литература и информация от интернет, както и помощ от колеги, а всеки четвърти се е включвал във фирмени и други обучения. Сравнително нисък (10%) е броят на анкетираните, които са се включвали във форми на следдипломна квалификация и продължаващо обучение, организирано от университетите. Това е показателно за извода, че висшите училища стоят встрани от процеса на продължаващо обучение, коментират от БСК.

Новите технологии, нормативната уредба и добрите практики са областите, в които най-често се налага обновяване на знанията. Над 80% от анкетираните твърдят, че практиката им изисква непрекъснато обновяване на знанията и уменията, веднага след придобиване на съответната квалификация и образование.

От камарата посочват още, че държавата изразходва неефективно огромни средства за образование заради липсата на адекватно кариерно (професионално) ориентиране и система за прогнозиране на потребностите от квалификация. По данни от одита на Сметната палата само 25% от завършилите университети започват работа на позиция, изискваща висше образование.

Процентът на тези, които заемат позиция, изискваща специалността, която са завършили във ВУЗ, е още по-малък. Оставането без работа за продължителен период, липсата на опит, невъзможността да се усъвършенстват знанията и уменията в реална практическа среда водят до деквалификация при не малък брой дипломирани специалисти.

80% от работодателите са склонни да наемат стажанти, ако се открият работни места във фирмите им, показват още данните на БСК.

Работодателите поставят на първо място уменията на бъдещите си работници пред дипломите, коментира ръководителят на Националния център за оценка на компетенциите Томчо Томов. "Работодателите наемат знания и умения, а не дипломи, към които, за съжаление, се стремят младежите.“, допълни Томов.

Споделяне
Още от Бизнес

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?