Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Без практически умения почват работа 90 на сто от българите

Компетенциите най-бързо изчезват при ИТ-специалистите, по-бавно при икономистите

6 коментара
Без практически умения почват работа 90 на сто от българите

Липсата на практически умения, несъответствие между наученото и реалните изисквания на работното място, непознаване на техниката и технологиите в съответното предприятие, са основните предизвикателства пред 89% от постъпващите на работа специалисти, сочи анкета на Българската стопанска камара (БСК), проведена сред 405 фирми в страната и представена пред журналисти в понеделник.

Според проучването квалификацията на 40% от хората не отговаря на изискваната от работното място. Всеки четвърти зает е по-образован от необходимото за заеманата позиция, а при 12% квалификацията е по-ниска от изискваната. Масово по-квалифицирани от изискваното са инженерите в производството. В сектора на информационните технологии 18 на сто от кадрите са по-квалифицирани от изискваното за заеманата длъжност, но в същото време работодателите там са по-склонни на компромиси с образованието на кадрите си за сметка на таланта и творчеството. В ИТ-сектора най-бързо се изчерпват компетенциите, жизненият цикъл на придобитите умения е едва 4 години, докато при инженерите в производството това става за 7 г., а при икономистите – за 9 г.

Почти всеки трети от участниците в допитването заявява, че придобитите в резултат на образованието знания и умения не са му полезни в работата. Напълно удовлетворени от придобитите знания и умения са 15% от участниците в проучването. Най-неудовлетворени (в сравнение с ИТ-специалистите и финансистите) са инженерите в производството. Най-неудовлетворени (в сравнение с останалите възрастови групи) са младите специалисти с трудов стаж до 5 години.

Над 60 на сто от анкетираните лица смятат, че качеството на получената теоретична и практическа подготовка в университетите не отговаря на потребностите им в процеса на тяхната професионална реализация.

Най-силна е неудовлетвореността по отношение на материалната база (91%), методите на преподаване (90%), възможностите за работа по проекти и научни изследвания (87%), актуалност на учебните програми (86%), компетентност и ангажираност на преподавателите (85%).

Всеки втори от анкетираните лица посочва, че при постъпване на работа е имал потребност от въвеждащо обучение и бизнес процесите във фирмата.

Дефицитите в практическите умения се чувстват най-остро в секторите Мебелна промишленост, Месопреработване, Консервна промишленост, Металургия, Млекопреработване, Фасилити мениджмънт, Електроника, Електротехника, Търговия.

Почти всички (99%) от анкетираните твърдят, че им се е наложило да усвояват допълнителни знания и умения на работното място. За тази цел всеки трети е ползвал самостоятелно специализирана литература и информация от интернет, както и помощ от колеги, а всеки четвърти се е включвал във фирмени и други обучения. Сравнително нисък (10%) е броят на анкетираните, които са се включвали във форми на следдипломна квалификация и продължаващо обучение, организирано от университетите. Това е показателно за извода, че висшите училища стоят встрани от процеса на продължаващо обучение, коментират от БСК.

Новите технологии, нормативната уредба и добрите практики са областите, в които най-често се налага обновяване на знанията. Над 80% от анкетираните твърдят, че практиката им изисква непрекъснато обновяване на знанията и уменията, веднага след придобиване на съответната квалификация и образование.

От камарата посочват още, че държавата изразходва неефективно огромни средства за образование заради липсата на адекватно кариерно (професионално) ориентиране и система за прогнозиране на потребностите от квалификация. По данни от одита на Сметната палата само 25% от завършилите университети започват работа на позиция, изискваща висше образование.

Процентът на тези, които заемат позиция, изискваща специалността, която са завършили във ВУЗ, е още по-малък. Оставането без работа за продължителен период, липсата на опит, невъзможността да се усъвършенстват знанията и уменията в реална практическа среда водят до деквалификация при не малък брой дипломирани специалисти.

80% от работодателите са склонни да наемат стажанти, ако се открият работни места във фирмите им, показват още данните на БСК.

Работодателите поставят на първо място уменията на бъдещите си работници пред дипломите, коментира ръководителят на Националния център за оценка на компетенциите Томчо Томов. "Работодателите наемат знания и умения, а не дипломи, към които, за съжаление, се стремят младежите.“, допълни Томов.

Гид за подаръци

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

6 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #6

    Поредната манипулация и облъчване на масовото съзнание целящо да ни втълпи, че не ставаме за нищо и затова получаваме и аборигенски заплати. Комунизмът никога не си е тръгвал от България. За да придобият "практически умения и за да няма несъответствие между наученото и реалните изисквания на работното място", децата да зпочват да работят от 10 годишна възраст. По-вероятно е "реалните изисквания на работното място" да нямат нищо общо с науката и образованието, което е и една от причините за плачевните социални и икономически резултати за последните 24г.

  2. Анонимен
    #5

    БСК, измислена организация, раководена от доносник на ДС, иска да превърне образованието в подобие на Хаджи Генчовото училище. На "новоназначените с партийно поръчение капиталисти" им трябват чираци профани, а не хора знаещи и способни да анализират обществените процеси, явления и развитие. Когато имаш добър общообразователен фундамент практическите умения се придобиват бързо, ако има желание за това.

  3. Анонимен
    #4

    М.Н. Неволна грешка: да се чете "във фирмата".

  4. Анонимен
    #3

    М.Н. Подкрепям номер 1. Ако човек се е научил да мисли не е проблем в фирмата да му покажат точно какво и как да започне да прави, за да им е полезен.

  5. Анонимен
    #2

    муспи - Правя татуировки на бицепса на лагерен номер от Освиенцим! Гарантиран просперитет, безупречна работа, многобройни благодарствени писма! Аз лично съм си го татуирал на пениса. Не можете да си представите какъв як и устойчив, какъв успех в обществото. Напълно зарязах мойта Сара и съм се ориентирал изключитерно на сирийски моченца. Приет съм като свой, изглежда са прави Сидеров и АТАКА че сме си един ген.

  6. Анонимен
    #1

    Практически умения се получават в техникумите. По полезно е децата да се научат да мислят.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.