Без преструктуриране и продажба на активи НЕК върви към фалит

Неблагоприятен сценарий за контролиран фалит на "Националната електрическа компания" (НЕК), ако държавната фирма не успее да получи заем за разплащане на дълговете си с т. нар. американски централи, прогнозира председателят на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски пред журналисти в четвъртък.

НЕК трябва да плати до края на 2015 г. над 900 млн. лв. дългове към ТЕЦ-овете "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", ако иска да се задейства отстъпката в техните цени и да започне да икономисва по 100 млн. лв. годишно. Съмнително е обаче дали това ще стане в уречения краен срок, тъй като собственикът на НЕК – "Българският енергиен холдинг" (БЕХ), тепърва ще преговаря с 25 международни банки за отпускането на 650 млн. евро заем.

Лично виждам един неблагоприятен сценарий за развитието на нещата и той е за контролиран фалит на НЕК, тоест обявяване на НЕК в несъстоятелност, смята Хиновски. Според него правителството и БЕХ не бива да разчитат само на заема за уреждането на дълговете на НЕК, а да предприемат прилагането на оздравителен план за дружеството.

"НЕК има четири лиценза за различни видове дейност, част от тях за много печеливши, а други не са. Големите дългове са от кредитите за АЕЦ "Белене" и корпоративната задлъжнялост на НЕК. Отказът на кредит значи фалит на НЕК. За да не се стигне до този фалит, е нужно преструктуриране и продажба на неоперативни активи и влизане на свежи пари, но това не се прави", посочи енергийният експерт.

Колегата му от неправителствената организация Христо Казанджиев допълни, че "усещането на много експерти е, че се върви към технически фалит на целия "Български енергиен холдинг". Систематично, от години, българската енергетика се декапитализира, затъвайки в дългова спирала, която в определен момент няма да може да бъде решена и това ще доведе до продажба на тези предприятия на стратегически инвеститори, добави той. По думите му от години се знае, че политиката за скрито субсидиране на цените на тока е пагубна за всички.

Състоянието на "Мини Марица изток" не е добро, работи се неефективно, с изключително консервативни методи и структура, коментира Казанджиев, цитиран от БТА. По думите му при тежки зимни условия това може да доведе до временно прекратяване на добива на въглища. Към момента в топлоцентралите би трябвало да е натрупан необходимият резерв за по-дълга работа при временно спиране, отбеляза той.

Казанджиев коментира в отговор на въпроси, че е "дълбока заблуда", че подземното газохранилище в Чирен може да осигури достатъчно природен газ за нуждите на страната ни при спиране на руските доставки.

За опасност от проблеми с транзита на руски газ през територията на Украйна, заради прекратената продажба на суровина за Киев  предупреди преди ден шефът на "Газпром" Алексей Милер.  Българският енергиен министър Теменужка Петкова обаче успокои, че засега няма проблеми с пристигащите количества за България и увери, че при появата на такива, те може да бъдат компенсирани с добив от газохранилището ни в продължение на стотина дни.

Според Казанджиев обаче това не е така. По думите му наличният активен газ от 450 млн. куб. м в Чирен няма как да стигне  за покриване на нуждите на зимната консумация, която е между 10 и 15 млн. куб. м дневно, а от газохранилището може да се черпят само по 4.2 млн. куб. м на ден.

Ако доставките на природен газ бъдат прекратени за страната, огромна част от потребителите ще бъдат принудени да спрат ползването на горивото и ще останат само производствата, при които не може да се прекъсва подаването на газ, посочи той.

Казанджиев обясни още, че при криза доставки от Гърция са възможни само, ако е прекратено напълно газоснабдяването от Русия и при прекъснат транзит от България за Гърция. Гръцката система няма възможности за високо налягане, а капацитетът на доставка е 10 пъти по-малък, отколкото от България за Гърция, посочи той.