Без провокацията от "Атака" високата подкрепа за ДПС нямаше да е факт

Г-н Георгиев, как си обяснявате феномена "Атака" - формацията надскочи най-смелите прогнози на социолозите като събра над 8% подкрепа и влезе с повече мандати от десните сили?

До голяма степен успехът на "Атака" се дължи на основателността на някои от техните критики към политическата класа. Тази формация успя, не защото разполагаше с кой знае каква финансова и медийна мощ, не защото предлагаше популистки идеи, а просто защото голяма част от идеите ѝ бяха близки до онова, което много българи усещат, мислят, преживяват и обсъждат в неформални среди.

С появата на формацията политическата система в България получава шанс да се вгледа самокритично в себе си и да промени онова, което прави силни, а не просто правдоподобни и основателни антиелитаристките моменти в позицията на "Атака".

Как тогава трябва партиите в 40-ия парламент да реагират, за да не се радикализира този вот?

Големият дълг на всички политически сили е да потърсят в собственото си поведение онова, което направи възможно успеха на "Атака". Това е най-умното нещо, което политическия елит може да направи - да се вгледа самокритично в себе си и да потърси своите грешки в избрани поведенчески поведения, в отношенията си към гражданското общество в България, в начините, по които употребява ресурсите на властта.

Силата на "Атака" е в слабостта на другите политически играчи, в "политическия морал" на управляващите.

Най- голямата грешка ще е да се тръгне към "Атака" с агресия, високомерие и употреба на репресивен инструментариум, с който безспорно властта разполага. Така само още повече ще се укрепят позициите на формацията на Волен Сидеров, ще станат още по-основателни техните гневни критики срещу властващия елит и още повече ще се скъса с възможността да се води смислен диалог "очи в очи" с българските граждани, а не просто отгоре надолу . 

Кой е най-стабилният и адекватен вариант за управленска коалиция предвид факта, че следващите четири години са много важни и знакови за България, която е в последния етап от присъединяването към ЕС?

Честно казано, резултатите от вота в порядъчна степен се подиграха с политическата динамика и политическия ни живот. Аз си вадя поуката, че не е особено полезно и аз да участвам в множенето на сценарии.

Безспорно е обаче, че тези четири години ще бъдат тест на цялата политическа система на политическо представителство и на българската демокрация. Искрено се надявам, че в тази на пръв поглед много мътна ситуация, където няма лесни решения, отговорните политически сили в България ще забравят частните си интереси и ще направят онези компромиси, които несъмнено са нужни предвид предизвикателствата, които стоят пред България.

Ако политическите актьори погледнат по този начин на предизвикателството ЕС, решенията са лесни и коалициите могат дори да бъдат принципни. Далеч съм от мисълта, че в момента при тази структура на парламента са възможни единствено и непременно безпринципни коалиции. Изисква се обаче страшно много мъжество и разум. Мъжество, защото тези избори завършиха с резултат, който не прави щастлив почти никого.  Най-важно е час по-скоро, още през юли, отговорните политически сили да намерят онази формула, която да отговори на няколко важни въпроса.

От една страна да осигури стабилно правителство и в същото време да даде достатъчно ясни послания, че тяхното споразумение е на принципна основа, а не на принципа на поделяне на баницата на властта.

Те трябва освен това да намерят в себе си мъжеството да забравят всичко изговорено и сторено срещу опонентите в предизборната кампания, което изглежда необратимо. Мисля, че няма някой, който особено да се сърди, ако те взаимно забравят какво са говорили един срещу друг.

Те трябва да успеят да отговорят на очакванията, които доминират в българското общество. Преобладаващата част от българите искат България след две години да е част от Европа, да има просперираща икономика и ясна визия за бъдещето.

Какво се случва, ако този оптимистичен вариант остане само пожелателен?

Извън този сценарий, единственото, което ни очаква е една ситуация на неопределеност, където "Атака" не просто ще бъде най-силната политическа формация, но говоренето ѝ ще се възприема като единствения смислен начин за говорене за българската политическа класа.

Не ме страх от ситуацията, когато "Атака" ще се окаже силна, страх ме е от ситуацията, в която тази партия ще се окаже права.

Според Вас, ще успеят ли НДСВ и БСП да постигнат подобна принципна коалиция? Какви компромиси могат да направят те и едновременно с това да избегнат разцеплението си отвътре?

Разбира се, че е възможна подобна коалиция. Според мен обаче, задължително в тази коалиция трябва да бъде интегрирана и ДПС. Само една такава формула ще осигури нужната стабилност, необходимото мнозинство и ще успее да запази единствената възможна за следващите три-четири години политика за България.

Имам усещането, че ДПС, което излезе много успешно от тези избори, ще успее да разбере по адекватен начин сигналите от успеха на неговия най-яростен опонент – “Атака”.

Убеден съм, че ако ДПС получи шанса да участва в едно бъдещо управление в контекста на опозиционната "Атака" може да се очаква нова форма на българския  етнически модел, при който ще бъдат доста слаби идеите, с които партията на Волен Сидеров атакуват ДПС.

ДПС в опозиция се освобождава от отговорностите, които гласоподавателите му възложиха. Така ДПС лесно може да се превърне в безотговорна политическа сила.

Може ли да се твърди, че след този резултат ДПС, всепризнатият балансьор, вече играе нова роля в парламента?

Безспорно, ДПС вече не е балансьорът. Въпреки че запазва част от функциите си на балансьор, в момента балансьори могат да се окажат и БСП, и НДСВ. В този парламент всъщност вече всеки може да бъде балансьор. Гласоподавателите отредиха тази роля на всички политически сили.

След тези избори обаче ДПС придоби много по-значима роля в новата текуща политическа ситуация. Заслужава внимание факта, че в сравнение с предходните избори, Движението разшири своята етническа база на подкрепа. Резултатите от екзитпола, който правихме в нощта срещу 26 юни, показват, че 1/3 от ромите са припознали в ДПС политическата сила, която защитава техните интереси. И то в региони, където партията на Доган никога не е имала особени позиции - Видин, Монтана и пр.

Това променя в голяма степен представата за ДПС като партия, отстояваща интересите на  една единствена етнообщност в България.

Как си обяснявате това?

"Атака" изигра значима роля в това ново развитие на електоралната база на ДПС и нейния значим успех на вота.  Този голяма подкрепа на ДПС не става с купуване на гласове. Без страховете и стреса, който “Атака” предизвика, тази висока мобилизация на ромите и то в нетрадиционни за ДПС области, нямаше да е възможна.

Предвид резултатите от вота, може ли да се твърди, че след два дясно или дясно-центристки мандата, избирателят вече иска ляво управление?

Избирателят не иска ляво управление, но наистина желае по-социално чувствително управление, което ще върне държавата в области, където тя няма право по конституция да се оттегля - образование, здравеопазване, регионална политика, публични услуги и пр.  В сферата на публичните услуги, преобладаващото усещане е, че държавата се е оттеглила прекалено и никой не е отишъл да я замести в създадения вакуум. Доказват го острите кризи в сферата на образованието и здравеопазването.

Българските граждани не са единни и нямат очаквания държавата да се завърне като свръхрегулатор в икономическия живот. Гласоподавателят иска по-скоро една балансирана политика, не се очаква държава-максимум, което е основното за една консервативна лява политика. Не се иска обаче и държавен минимум, което е крайната дясна утопия.

По-скоро хората желаят една социалноотговорна пред данъкоплатците държава. Повечето българи са готови да плащат данъците си, но вече са изградили основателни претенции да получават ответните задължения от страна на държавата.