Без "";Калининград"" на Черно море

На традиционната конференция по сигурността, състояла се в Мюнхен в началото на февруари, руският министър на външните работи Игор Иванов заплаши, че няма да ратифицира договора за Обикновените оръжия в Европа. Заплахата не развълнува особено силно никого, тъй като текстът се възприема като отживелица. Но напразно, защото заплахата е показателна за новото поведение на Русия в отношенията ѝ със Запада. Кремъл иска да запази военните си предни постове в "близката чужбина" като противовес на разширяването на Северноатлантическия пакт, което не бе в състояние да предотврати.

Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), подписан в Париж през 1990 г., беше допълнение в областта на конвенционалните оръжия към споразуменията за контрол върху ядрените оръжия. Неговата цел беше да установи равновесие на силите между НАТО и Варшавския договор. След разпадането на СССР в него бяха внесени поправки и именно този текст, съобразен с новата обстановка, създадена в Европа с получаването на независимост от бившите съветски републики и разширяването на НАТО, сега Москва поставя под въпрос.

Наистина, за да изпълнят ДОВСЕ, руснаците би трябвало да изтеглят военните си бази в Грузия и Молдова (в Приднестровиет). Те поемаха няколко пъти такъв ангажимент, без все още да са го изпълнили. Положението в Приднестровието, провинция, присъединена към Молдова от Сталин, за да контролира бесарабите, е илюстрация за руското поведение.

Приднестровието се самопровъзгласи за независима от Молдова република през 1991 г.

14-та армия, командвана навремето от генерал Александър Лебед, защити тогава руското малцинство и остана там и след примирието, за да гарантира властта на самопровъзгласилия се президент Игор Смирнов и на неговия клан, който не се подчинява на централното правителство в Кишинев.

На семинара, състоял се край Мюнхен по инициатива на германското външно министерство и на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, европейски, американски и молдовски експерти обсъждаха този конфликт. Положението се усложнява допълнително от съотношението на политическите сили в самата Молдова, където правителството на комуниста Владимир Воронин се колебае между връщането в руското лоно и пътя към Европейския съюз.

Според германски дипломати, понякога Кишинев създава впечатление, че се интересува повече от европейските фондове, отколкото от европейските ценности.

Външният министър на Молдова Андрей Стратан не разсея това впечатление, като поиска да бъде създаден "фонд за подпомагане на европейския избор" на Молдова. След Албания страната е най-бедната в Европа. "Ваше право е да избирате стратегическо партньорство с Москва, отбеляза друг германски участник в семинара, но този избор е несъвместим с европейския. Не може едновременно да искате да се присъедините към ЕС и да станете част от зоната за свободна търговия с Русия, Казахстан, Беларус и Украйна." Кишинев, например, поиска европейска помощ, за да въведе руската митническа система.

Неясната официална позиция на Молдова, осъдена от демократичната опозиция, която бе пометена на последните парламентарни избори, пролича и в резервирания прием на неотдавнашното руско предложение за разрешаване на кризата в Приднестровието. Въпреки че бяха определени трима посредници (ОССЕ, Русия и Украйна), Москва представи едностранно в края на миналата година "меморандума Козак", по името на съветника на президента Путин - Дмитрий Козак.

В текста Русия предлагаше в Молдова да бъде създадена "асиметрична федерация", в която властите в Приднестровието да имат право на вето по всички въпроси. В замяна Кремъл трябваше да изтегли войските си от Приднестровието през 2012 или 2020 г. Първоначално премиерът Владимир Воронин прие "меморандума Козак", но преразгледа решението си под приятелския натиск на европейците и американците.

Западните страни припомнят ангажиментите, поети от Русия и потвърдени на срещата на върха на ОССЕ в Истанбул през 1999 г. от президента Борис Елцин, да се изтегли от Молдова до края на 2003 г.

Според Москва, в Приднестровието са останали само 1280 руски войници. Западните страни смятат, че в действителност те са между 1800 и 2000, като разликата идва от факта, че демобилизираните руски войници постъпват в редовете на "приднестровската армия". В момента тя е по-многобройна от армията на самата Молдова. Освен това руснаците настояват да запазят военно присъствие в Молдова, дори след като въпросът бъде решен, под прикритието на международни мироопазващи сили.

Най-после те искат западна помощ, за да премахнат или прехвърлят огромните складове с боеприпаси, съществуващи все още в Приднестровието. Стойността на операцията се изчислява на 3 до 8 милиарда долара.

Дори и "меморандумът Козак" да е бил само блъф, условията, поставени от руснаците, за да изпълнят ангажиментите си, създават объркване у експертите за главните цели на Москва в областта на сигурността.

Изтласкана след 1991 г. от позициите си от съветско време, Русия се опитва да запази точките, които ѝ дават възможност да контролира периферията си. Присъствието в Приднестровието ѝ позволява да упражнява натиск върху южния фланг - Украйна.

Румънски дипломат приветства независимостта на Молдова, което, по думите му, спестява на страната му обща граница с Русия. Той обаче изрази опасения, че Приднестровието може да се превърне в нещо като "Калининград на Черно море", или с други думи, в руски анклав, който ще позволи на Москва да затруднява доброто функциониране на Европа.

"Как да бъде убедена Русия да се откаже от съветското схващане за взаимоотношения със съседите?", се пита високопоставен представител на ОССЕ, натоварен с молдовския проблем. Неотдавнашното влошаване на руско-американските и руско-европейските отношения показва, че отговорът на този въпрос, все още не е намерен.

*По БТА