Без реформи топлофикациите загиват

Без реформи топлофикациите загиват

Господин Дуда, как ще се отрази поскъпването на природния газ с над 10 на сто от януари върху работата на топлофикациите?

Топлофикациите, работещи на газ и инвестирали в когенерации, като нашата във Варна, имат възможността да балансират и да компенсират поскъпването на газа с цената на произвежданата от когенерацията електроенергия. Следователно трябва ДКЕВР да определи цени за електроенергията съобразно това.

Класическата централа на въглища има производителност на ток около 30 на сто, защото има големи охладителни кули, които изхвърлят в атмосферата неизползваната енергия. При когенерацията общата производителност е над 80 процента.

В момента се променят голяма част от правилата на пазарите на енергия в България, според вас как трябва да стане това, така че да са защитени и правата на потребителите, и интересите на инвеститорите?

Трябва да се въведат прозрачни и точни механизми за определяне на цените. Сега не мога да разбера как има цена на електроенергията например 100 за топлофикацията във Варна, а друга централа със същата когенерационна технология получава цена 150. Това не е нормално. Трябва да се стимулира развитието на енергийната ефективност. Това е едно от основните предизвикателства пред България и цената от когенерецията трябва да зависи от цената на газа, но и от ефективността на системата.

От МИЕТ подготвят промени в закона за енергетиката, с които да отпадне преференциалната добавка за цената на тока от неефективни топлофикациите.

Надявам се да го направят. Има евродирективи, които изискват минимална производителност и поне това трябва да се спазва.

Във варненското дружество средногодишната производителност надхвърля 82 на сто, което е много добра оптимизация. Но има и когенерации, които произвеждат предимно електроенергия, без да оползотворяват топлинната енергия. Нормално е тези инсталации да не бъдат толерирани и да се подтикнат към развитие. Трябва да има тарифен механизъм, който да стимулира енергийната ефективност.

Другият въпрос е свързан с разпределението на сметките за потребената топлоенергия. Днес е трудно да се разбере разпределението на сметките в една сграда,. Държавата спешно трябва да смени този механизъм за разпределение, най-вече за да се даде възможност на клиентите да си решат проблемите със сформирането на сдружения и сами да избират начина на разпределение.

Но това за България се оказва доста трудно, даже невъзможно.

Не мисля, че е така. Навсякъде всъщност е трудно. “Далкия“ експлоатира топлофикации в Централна Европа, в Китай, в САЩ и навсякъде е сложно, защото навсякъде живеят хора, които не искат да плащат за съседа си и трябва да им се обяснят нещата: централизираното топлоснабдяване предлага форма на колективна услуга и е вярно, че се поставя въпросът за потреблението в общите части, което е специфично за всяка сграда и следователно всяка сграда трябва да определи начина на управление на тези общи части.

Трябва също да се обяснят на клиентите всички предимства на централизираното топлоснабдяване по отношение на по-голямата стабилност на цените във времето, по отношение на енергийната ефективност, по отношение на емисиите на СО2. Централизираното топлоснабдяване трябва да бъде средство на енергийната политика на страната при условие, че определи ясна рамка с точни правила за конкуренция между всички видове енергии.

Да, но такова съседско неразбирателство, каквото има в България, надали съществува другаде.

Защо да е по-различно в другите страни? Всички мислим по един и същи начин и искаме да плащаме колкото се може по-малко.

Наскоро обсъждахме въпрос, който е основен проблем в България. Топлофикациите в България имат много лош имидж. Отчасти това е така и в повечето страни от Източна Европа, защото по време на комунизма са развивани като част от плановата икономика. В България обаче, този феномен е по-силно изразен заради лошите практики от миналото и злоупотребите с пари, които са станали преди няколко години в София.

Когато се преодолее това, ще се разбере, че топлофикациите са чудесен пример за устойчиво развитие.

Преди да дойда в България, преди две години, отговарях за дейността на “Далкия“ в Бретан и областта на Лоара и ние там развихме топлофикациите неимоверно много. Обяснихме на тези, които взимаха решения, че благодарение на централизираното топлоснабдяване може да се развива енергийна ефективност чрез когенерацията и да се разнообразява енергийният микс чрез местни ресурси като термална енергия и биомаса. Защото като имате централизирано средство за отопление в съответната големина може да се инвестира. Освен това и хората, които ползваха топлоенергия, знаеха, че имат гражданско поведение. Така те помагаха за изхвърлянето на по-малко въглероден двуокис.

У нас обаче хората масово се отказаха от парното заради високите цени.

В България се получиха едни тарифни отклонения. Цената на електроенергията беше много ниска и хората, които се отказваха от парното, започнаха да се топлят с ток. Така заради тях през зимата се налага да се включат централи на въглища, които са основните замърсители на атмосферата. Това е напълно неестествено - да се откажеш от енергия с ефективност на производство над 80 на сто в полза на такава с 30-35 %.

Мога да разбера, че държавата е искала да запази цената на тока по-ниска за населението, но не и за да се отопляват. Покрай това, политическите решения допринасят за това централизиното топлоснабдяване да загива. Това е напълно анормално!.

Освен промените в ценообразуването, какво друго може да направи държавата в нормативно отношение, за да подпомогне мениджмънта на топлофикациите в прилагането на гъвкави механизми за обслужване на гражданите?

Механизмът за дялово разпределение днес е такъв, че хората нищо не разбират от сметките. Те са една черна кутия, защото държавата преди няколко години наложи топлинните счетоводители, които трябва да управляват разпределението на енергията след абонатната станция и хората нищо не разбират от това.

При нас във Варна, за да избегнем отказа на хора от парното, трябваше да направим неща извън закона като поискахме от хората да изберат друг механизъм за разпределение. Благодарение на това обаче те останаха наши клиенти.

Всяка сграда е различна. Заетата само от пенсионери е различна от сграда с хора в активна възраст, които са само вечер вкъщи. Разпределението по топломера в абонатната станция зависи от това. Може би за някои сгради системите за разпределение са по-добрият начин, но за други са неизгодни.

Основният въпрос е да се даде възможност на потребителя да избере начина си на разпределение. И тъй като донякъде парното е колективна услуга, защото се отоплява една сграда, за да се управлява тази услуга трябва сдружение на съсобствениците. За да стане това възможно, трябва хората да имат желание да се отопляват с парно и това е работата на държавата. Да накара хората да разберат интереса, който имат по отношение на опазването на околната среда.

За да избере потребителят начина на разпределението си, трябва да му бъдат предложени варианти. Според вас, държавата ли трябва да ги регламентира законово, или да се даде свобода на мениджмънта на всяка топлофикация да прецени какво да предложи на клиентите си?

Хората трябва да решат. Нашите клиенти във Варна например избират разпределение на обем, когато става въпрос за сгради, където апартаментите са заети непрекъснато. За други – по мощност на радиаторите. За трети – дяловите разпределители, като определяме между нас общите части, защото всяка сграда е специфична. Клиентите са доволни.

И не работите с топлинни счетоводители?

Да, но сме извън закона. През лятото на 2009 г. решихме, че вече няма да работим с топлинни счетоводители. При доставката на битовата гореща вода през лятото използвахме водомерите, за да правим разпределение, защото клиентите го искаха и беше по-лесно за тях да разберат сметката си. Но когато правим това, го правим без подкрепата на закона, но ако не го правим, топлофикацията ще загине.

Събираемостта на сметките от 2004 до 2007 г. се влошава при всички дружества, дори и при нас, въпреки всички наши усилия. Има топлофикации с над 300 дни среден срок на изплащане на задълженията. Това си е цяла година. Ние и “Топлофикация-Русе“ сме с най-добри показатели, като при русенската е заради ниската цена от производството на въглищата. При нас сметките се изплащат за 6 месеца, което обаче е много-много далеч от това, което правим в Румъния, Полша и Чехия.

При посещението на нашия премиер във Франция стана ясно, че френски компании продължават да имат интерес към приватизацията на “Топлофикация-София“. “Далкия“ преди време участва в конкурса за мениджмънт

И бяхме сред избраните в листата.

Ако купите столичното парно сега, какви чудеса можете да направите с него?

Не можем да направим чудеса. Трябва да сме реалисти. Ние сме способни да подобрим услугата, да приложим всички добри практики от Варна, но ако няма ясни политически решения, бизнесът ще загине.

Преди всичко в момента дружеството не струва нищо, защото този бизнес няма икономическа изгода. “Топлофикация-София“ губи почти 100 млн. лв. годишно по различни причини. Събираемостта на задълженията е сред тях, но има и структурни причини. Нормативната рамка не позволява на бизнеса ни да живее.

Това значи ли, че приватизацията на “Топлофикация-София“ и бъдещето на останалите топлофикации зависят от промяната на регулаторната рамка?

Това е ясно, иначе няма да има приватизация. Коя неразумна фирма може да вкара пари в дружество, което губи толкова много и е задлъжняло с 400 млн. лв. Освен това би трябвало да се инвестират 800 млн. лв. за изграждането на когенерация в столичната топлофикация. Трябват вложения в подмяна на тръби и при това положение няма икономическа изгода за бъдещия инвеститор.

Ако нормативната рамка се промени, ние може да предложим управление на дружеството чрез оптимизация и да търсим начини за събиране на задълженията. Ще се опитаме да възстановим доверието на клиентите и в този процес да подпомогнем институциите да намерят пари от Световната банка или европейските фондове, за да се реализира когенерация и след това да управляваме новото дружество. Но трябва да се осъзнае, че като се вземе експлоатацията, каквато е днес, трябва вече да се финансира нуждата от оборотен капитал, защото клиентите плащат след 300 дни, а ние като сериозен инвеститор ще плащаме на “Булгаргаз“ всеки месец.

Говорихте за бъдещето на топлофикациите с биомаса, “Далкия“ има ли намерение да инвестира в подобен проект в България?

Да, разбира се. Още когато купихме дружеството във Варна, поехме ангажимент за изграждане на когенерация с висока ефективност и тя вече работи от април 2009 г. Второто нещо бе да подменим тръбопроводите с течове, за да намалим загубите. Третото е да развием производството на енергия от биомаса, но то ще се реализира след година и половина -две. Първо трябва да развием продажбите си чрез присъединяване на нови клиенти. В противен случай не е икономическо изгодно да инвестираме в котли за биомаса и да произвеждаме енергия, която няма къде да продадем.

Но аз съм доста уверен, че ще успеем в това, защото вече спряхме отказа от наши услуги и ще присъединим нови бизнес клиенти като МОЛ “Варна Тауър“, МОЛ “Галерия“ и др. Тогава вече ще има икономическа причина да се прави проект за биомаса. Но аз вече работя за развитието на мрежа за доставка на биомаса за дълъг период.

Ясно ли е каква ще е инвестицията в този проект, каква ще е мощността му?

Планира се мощност между 5 и 10 МВ, но това зависи от клиентите. За такъв проект ще са нужни между 8 и 20 хил. т. дървесина. Възможно е проектът да прерасне и в когенерация на биомаса. Ако е само за топлоенергия, цената е между 3 и 5 млн. лв.

Преди време от Асоциацията на топлофикациите предупредиха, че заради недостиг на квоти, даващи правото да се изхвърлят определени количества въглероден двуокис в атмосферата, ще се повишат цените на топлоенергия. Това състоятелно ли е, или дружествата се опитват да извлекат дивиденти от тема, която не е добре позната?

Целта не е да правим приходи от продажби на емисии, а да се покрият нуждите на топлофикациите и да имаме възможности да инвестираме в проекти на биомаса. Защото при построяването на нови мощности има нужда от повече квоти.

Важното е планът за разпределението на квоти между операторите да е такъв, че ние да може да осигуряваме отоплението.

Смятате ли, че топлофикациите дават принос в позеленяването на енергията?

Иначе нямаше да съм тука.

Споделяне
Още от Бизнес