Без съществена промяна на икономическата свобода в България

Страната ни запазва 46-та позиция, изпреварена от Ботсвана и Перу

Без съществена промяна на икономическата свобода в България

България отбелязва нищожен напредък при икономическата свобода в страна, но той не е достатъчен, за да я измести по-напред от досегашната 46-та позиция сред 162 държави в годишния доклад за 2018 г.  "Икономическа свобода по света”, изготвен от канадския институт "Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика (ИПИ). Докладът представя картината през 2016 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни.

Хонконг и Сингапур отново са на челните две позиции, а Топ 10 се допълва от Нова Зеландия, Швейцария, Ирландия, САЩ, Грузия, Мавриций, Великобритания, Австралия и Канада.

Изследването измерва икономическата свобода (свободния избор, конкурентните пазари, защитата на собствеността, върховенството на правото и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 162 държави. Представянето на държавите се изразява в резултат от 0 до 10 т., като 10 т. съответства на максимална икономическа свобода.

България постига в тазгодишното изследване 7.41 т. при 7.40 т.  преди година и това трудно може да се определи като чувствителен напредък. Преди страната ни са държави като Ботсвана и Перу, а след нея в класацията -  Уганда и Монголия.

От доклада става ясно, че позициите си държавата държи най-вече стабилната финансова система заради валутния борд, ниската инфлация, свободата на търговия, както и на плоския данък. Най-зле обаче отново се представя в сферата на съдебната система, където дори се отчита влошаване спрямо предходни години.
   
Най-високата си оценка България получава в категорията "Достъп до сигурни и стабилни пари" – 9.44 т.. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлацията остава сравнително ниска (към 2016 г.). Страната отново получава максималния брой точки за възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чуждестранна валута.

Резултатът при "Свобода на международната търговия" – 8.12 т., отразява ниските мита в международната търговия, но и отрицателното влияние на регулаторните пречки, посочват от ИПИ.

Сферата на регулиране на кредитите, труда и бизнеса държавата ни получава 7.61 т. заради относително слабото регулиране на кредитните пазари и същевременно - от тежките регулации за труда и бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождаването на работници, тежката и скъпа бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, както и високото ниво на корупция.
 
В категорията "Размер на правителството" България постига 7.02 т., където максимално положителен ефект има плоският данък, но общият резултат е намален заради размера на правителствените разходи и на държавните трансфери и субсидии.

Най-ниска оценка у нас продължава да получават съдебната система и правота на собственост – 4.83 т., където дори се отчита влошаване на показателите. Основните причини за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. От всичките 42 индикатора в индекса най-ниските оценки за поредна година са именно за независимостта и безпристрастността на съда – с по 3.33 т. от максималните 10 т. в тазгодишното издание.

Резултатите на България от включването ѝ в индекса до момента отразяват развитието и проблемите на страната.

През 1990 г. резултатът на България е по-нисък основно заради големия размер на правителството, тежкото регулиране на икономиката и пречките пред международната търговия. Стойностите на тези компоненти се подобряват значително през годините на прехода, благодарение най-вече на членството на страната в ЕС, отварянето на пазарите и установяването на пазарна икономика. Същевременно, обаче, докато през 1990 г. по компонента "Съдебна система и право на собственост” България получава най-високия си резултат от 7.25 т., стойността му рязко започва на намалява и през 2005 г. вече е под 5 точки, превръщайки се в най-проблемната област за страната, анализират от ИПИ.

Над десет години по-късно, през 2016 г., няма никакъв напредък в съдебната реформа и ефективната защита на правото на собственост.

Икономическите анализатори отбелязват, че настоящият доклад емпирично доказва, че по-високата икономическа свобода води до по-високи доходи на човек от населението, по-малък дял на хората в бедност, по-дълга продължителност на живота, по-добра защита на гражданските свободи и по-бърз икономически растеж.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо управляващите избират Цацаров за шеф на "Антикорупция"?