Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Без "съществени бойни сили" в новите страни членки

130 коментара
Без "съществени бойни сили" в новите страни членки

Русия се стреми да получи от НАТО забрана върху разполагането на "съществени бойни сили" на територията на новите страни членки на алианса, пише в сряда руският вестник "Комерсант". Вестникът се позовава на проект за споразумение за основите на отношенията между Русия и НАТО, което руският външен министър Сергей Лавров бил предал на ръководството на алианса.

В проекта били посочени конкретно минималните разрешени нива за различни видове въоръжение, чието подписване по думите на заместник-министъра на външните работи на Русия Сергей Рябков би повишило "нивото на предсказуемост във военната дейност на НАТО".

Във вторник за преговори в Москва били заместник-държавният секретар на САЩ Филип Гордън и американският постоянен представител в НАТО Айво Даалдър. Официално темата на тези преговори била подготовката за предстоящата на 19 и 20 ноември в Лисабон среща на високо равнище на НАТО и заседание на Съвета НАТО-Русия, в което обеща да участва лично руският президент Дмитрий Медведев. Според източници на "Комерсант" обаче бил засегнат и въпросът за предстоящо посещение на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен в Москва, което щяло да се състои преди срещата в Лисабон, вероятно на 5 ноември.

Москва иска военни гаранции

По-същественият въпрос на вчерашните преговори, а и на визитата на Расмусен, бил изпълването с конкретно съдържание на термина "съществени бойни сили" и подписването на споразумение, фиксиращо задължението на алианса да не разполага такива сили на територията на страните, влезли в НАТО след разпадането на СССР.

Според "Комерсант" проектът за споразумение бил връчен от Лавров на Расмусен още през декември миналата година. По взаимна договореност страните не са дали гласност на този факт. Преговорите по проекта обаче оттогава досега не били прекратявани.

"Стремим се към ситуация, при която нивото на предсказуемост на военната дейност на територията на новите страни членки на НАТО ще бъде по-висока от днешната", пояснил за "Комерсант" Рябков. По думите му в проекта за споразумение става дума за ограничаване на временното разполагане на "съществени бойни сили" в тези страни.

"Комерсант" припомня, че през 1999 и 2004 година в НАТО влязоха осем страни от бившия Варшавски договор плюс Словения, а преди година – Албания и Хърватия.

"Веднага след разпадането на СССР и прекратяването на Варшавския договор те се присъединиха към военен блок, съхранил всичките си присъщи функции от времето, когато СССР съществуваше. Нещо повече, въоръжените сили на НАТО се модернизират, което означава, че военната ситуация на западното направление за нас се е променила. Тъй че, дайте, ако няма заплаха от конфликт, да фиксираме това, което ще създаде за нас определени военни гаранции", призовал заместник външният министър на Русия пред "Комерсант".

Източник от щабквартирата на НАТО, пожелал да остане анонимен, потвърдил пред вестника, че такъв проект за споразумение е бил получен от руската страна. "Вярно е. Преди известно време министър Лавров предложи да подпишем юридически задължаващ договор, за какъвто вие говорите. Но сега е трудно да се каже, какво ще излезе от това", каза източникът.

Според него главният проблем се състои в това, че терминът "съществени бойни сили" "никога не е бил ясно формулиран".

Кои сили са "съществени"?

"Какво е "съществени сили"? Бригада или дивизия. Ние смятаме, че няколкостотин или даже няколко хиляди души не са "съществени" сили. Ако, например, преместим цяла дивизия от Германия в Полша, това вече навярно би било съществено. Но ако става дума за няколкостотин души, това е по-скоро учение", казал събеседникът на "Комерсант" в Брюксел.

Той отбелязал още, че алиансът е поел задължението да гарантира сигурността на новите страни членки. "Тук поначало се предполагаше да се тръгне по пътя на пребазиране на сили от други страни в случай на нужда, а не за разполагане на съществени бойни сили в новите членки. Ние обаче не сме си налагали някакви конкретни ограничения или забрани, като в случая с ядрения арсенал. Та нали страните имат право на самоотбрана", обяснил източникът.

Като пример за разминаването по въпроса какви сили трябва да се смятат за "съществени", "Комерсант" посочва разполагането на подразделения на въоръжените сили на САЩ на ротационна основа в България и Румъния съответстващи на размера на бригада – 3-5 хиляди военнослужещи. За Русия тези сили са съществени. От гледна точка на Вашингтон обаче те не могат да попаднат в това определение.

Полигонът Ново село, летищата в Безмер и Граф Игнатиево са бази за съвместно ползване между България и САЩ.

С предлагания от Москва договор се търси уеднаквяване на разбирането за термина "съществени бойни сили". Какво е разбирането на руската страна за "Комерсант" обяснил постоянният представител на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин.

Според него определението на "съществени бойни сили" трябва да изглежда така: постоянно разполагане на територията на една страна (включително временното разполагане за повече от 42 дни в рамките на една календарна година) на бойни сили на нивото на бойна бригада, въздушно крило или авиационен полк, вертолетен батальон или вертолетен полк или на по-високо ниво, или имащи повече от 41 танка или 188 бронирани машини, или 90 единици артилерийско оръжие с калибър 100 мм и повече, или 24 бойни самолета, или 24 бойни хеликоптери.

Рогозин освен това обяснил, че в изключителни случаи, при възникване на ситуации, свързани с необходимостта от неутрализиране на заплаха за сигурността на една или няколко държави, разполагане на такива "съществени" сили би могло да е допустимо, но със съгласието на "всички страни-членки на съвета НАТО-Русия". "Предлаганото от нас споразумение е насочено към максимално ниво на военно доверие между страните в условията на трансформация на НАТО и армейска реформа в Русия", отбелязал Рогозин.

От политически ангажименти към юридически задължения

В условия, когато Русия не е способна да противопостави на НАТО собствен военен блок, за Москва е важно да се сдобие с юридически оформени задължения за това, че Русия и НАТО не гледат един на друг като на противници и не градят агресивни планове, пише "Комерсант". Тези тезиси били разписани в "Основополагащия акт за взаимоотношенията, сътрудничеството и сигурността между Руската федерация и Организацията на Северноатлантическия договор", подписан през 1997 година, и в Римската декларация на държавните и правителствените ръководители на Русия и държавите членки на НАТО, подписана през 2002 година. Там те обаче имали политически характер.

"Нашата главна идея е да направим политическите ангажименти юридически", признал пред "Комерсант" Дмитрий Рогозин.

За отбелязване е, пише по-нататък "Комерсант", че споразумението с НАТО, както и съдържащите се в него задължения, според замисъла на руските дипломати трябва да се отнасят преди всичко за алианса, а не за Русия. "Щом ние не се каним да се разширяваме на Запад, нас това не ни засяга", обяснил Рогозин.

Защо предлаганият от Москва договор е по същество едностранен обяснил високопоставен източник на "Комерсант" в руското външно министерство: "Тъй като се разширява не Русия, а НАТО, за нас възниква въпросът за военните потенциали. Много ръководители на натовски страни ни уверяваха, че алиансът не планира разполагане на територията на новите си членки ядрено оръжие или съществени бойни сили. Но плановете и намеренията са едно, а военните потенциали са нещо материално. Въпреки че по този въпрос са поети политически ангажименти, юридическите задължения са нещо различно. В нашия проект за споразумение е записано, че разполагането на постоянна основа на територията на новите страни членки на сили по-големи от нивото на бригада няма да съответства на новия характер на отношенията между Руската федерация и НАТО".

Източникът на вестника добавил, че според проекта се допуска наличие на военно присъствие, но военните контингенти трябва да са такива, че да не могат да бъдат използвани за настъпателни действия.

"Комерсант" отбелязва, че перспективите за подписване на подобен договор засега изглеждат мъгливи. По думите на Дмитрий Рогозин "натовците не искат да подписват нищо". От алиансът пък намеквали, че преговорите по този въпрос съвсем не били безнадеждни.

"Сега активно се занимаваме с подготовката на срещата НАТО-Русия. Не е изключено на нея да бъдат разгледани въпроси като дефиницията на термина "съществени бойни сили". Но е възможно тази тема да възникне и по-рано – по време на посещението на генералния секретар на НАТО в Москва", казал източникът на вестника в седалището на пакта в Брюксел.

"Между нас с Русия няма тези табу. Ако си спомняте речта на генералния секретар на НАТО в Рим, в нея той говори за необходимостта от укрепване на мерките на доверие между Русия и НАТО. И вероятно ще стигнем до конкретни споразумения, но засега е рано да се говори за това", добавил той.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

130 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Иванов
    #132

    Не се споменава нищо за изграждащата се руска военна база (уж център за борба с природни бедствия но с военен персонал) в Сърбия на няколко километра от българската граница. Не е известно и каква е позицията на българското правителство и какви мерки се вземат в отговор на тази заплаха.

  2. С.С.
    #131

    И към кого ще бъдат насочени т.н.СБС. Ако са срещу Русия това означава, че срещу нас ще има насочени еквивалентни СБС. Пак се набутваме между шамарите.

  3. Az
    #130

    ...

  4. елате ни вижте
    #129

    това не трябва ли да си го решат от нато, в частност България, която е пълноправен член на алианса ? или братушките пак се бутат там където не са ги викали ?

  5. гудю
    #128

    И то доста съшествени. Цялата българска армия. И нея ли да разпуснем?

  6. Балканец
    #127

    Руснаците да изтеглят частите си от Кавказ,Молдова и навсякъде където са разположили такива в независими държави.Тогава Русия може да поставя подобни въпроси за преговори.На равноправна основа.Защото в НАТО членуват независими държави.Това е мръсен ход на Кремъл,Русия знае,че такива преговори за пакта са обидни и противоречат на разума и протокола-стартира се винаги от равни позиции,за равноправно договаряне!НАТО би трябвало да втвърди тона!Кой съм аз да го искам,ами гражданин на независима държава,доброволно присъединила се към Алианса.Малко ли е?!

  7. boomadafaka
    #126

    Da iska...

  8. Балканец
    #125

    Русия ни атакува по всички фронтове.Нагло и безогледно.Нещо са намислили.Това и на слепите е ясно.Зад такова,вече открито набъркване в нашите работи(като ни прескачат!)стои някаква стратегия ,която нашите служби случайно или не са пропуснали.Трябва да сме много внимателни и твърди,да не подаваме пръст,защото ще ни откъснат ръката заедно с главата!

  9. morskiq56
    #124

    Гоце е "за".........

  10. Ъ
    #123

    Независими държави също са Ирак, Афганистан и т.н.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.