Ако падне таванът, ще има пенсии над 4000 лв.

Ако отпадне таванът за всички пенсии, който сега е 910 лв., у нас ще има пенсии по над 4000 лв.

Това става ясно от сметки на Националния осигурителен институт (НОИ), разпространени от пенсионерски организации в сряда по време на дискусия по техни искания, организирана в парламентарната комисия по социална политика.

От 1 януари 2019 г. се задействат законови промени от 2015 г., според които отпада таванът на новоотпуснатите пенсии. За останалите от 1 юли 2019 г. той ще стане 1040 лв., тоест 40% от максималния осигурителен доход.

Различният подход предизвика реакцията на инициативен комитет от пенсионерски организации, които твърдят, че е несправедливо за едни пенсионери да има таван, а за други да няма.

Отпадането на тавана на всички пенсии засяга 55 478 души, които сега са ощетени от ограничението.

Според справката, разпространена от пенсионерските организации, ако отпадне сегашният таван от 910 лв., 2 169 638 пенсионери биха взимали средна пенсия от 321 лв., а останалите около 55 000 души биха получавали средни суми от около 1000 лв. до над 4000 лв.

Например 10 578 души биха получавали на месец между 1200 лв. и 1500 лв., а 508 души – между 2000 лв. и 3000 лв. Пенсия над 3000 лв. биха получили 90 души, като средното месечно плащане в категорията на най-богатите би било 4130 лв.

Социалният и финансовият министър са против падането на тавана

Социалният министър Бисер Петков изрази резервирана позиция към отпадане на тавана за всички, защото пенсии от по няколко хиляди лева пораждат усещане за дисбаланс в солидарната система. Още повече, че няма гаранции, че срещу високата пенсия ще стои реален съответстващ осигурителен стаж заради правилото в пенсионната формула, което дава право на хората да избират най-благоприятните за тях три години осигуряване преди 1997 г.

Именно с аргумента, че пенсионната формула има все още неизчистени изкривявания, срещу отпадането на тавана се обяви във вторник и финансовият министър Владислав Горанов.

По изчисления, обявени от управителя на НОИ Ивайло Иванов, подобна промяна би струвала на Бюджет 2019 155 млн. лв.

Бисер Петков разясни още, че компетентните органи не са установили нито противоконституционност, нито нарушение на правата на човека по отношение на съществуването на таван на пенсиите. В тази връзка има решения на Конституционния съд от 1998 г., на Европейския съд по правата на човека и на Комисията за защита от дискриминация, обяви Петков.

В 18 от 28-те държави членки на ЕС има някаква форма на ограничение на пенсионните плащания, каза още Петков пред депутатите.

Пенсионерите отново поискаха преизчисляване на старите пенсии

Макар да държат на отпадането на тавана на всички пенсии, най-сериозното искане на организациите на възрастните хора е преизчисляването на всички пенсии според актуалния среден осигурителен доход (за 2018 г.). Заради липсата на подобно осъвременяване има значими разлики в пенсиите на "старите" и "младите" пенсионери, като проблемът стои от години.

"Действително размерите на някои от старите пенсии са смущаващи. Явно назрява напрежение по този проблем и трябва да се вслушаме в позициите на хората", каза в началото социалният министър Бисер Петков. В същото време той обясни, че ако се изпълни изцяло, подобна стъпка би означавала съществено увеличение на разходите на НОИ – с 1.44 млрд. лв. само за 2019 г., което би разклатило устойчивостта на пенсионната система, която е стабилизирана със законовите промени от 2015 г.

"В крайна сметка сегашният пенсионен модел трупа голям скрит дълг – натрупани задължения към бъдещи поколения. Пенсионната система от този тип е договор между поколенията и не можем да увеличаваме до безкрай натиска върху работещите. Затова произволни решения не бива да се допускат", каза в края на дискусията Петков. Той припомни, че едно от първите решения на правителството е било вдигането на минималната пенсия до 200 лв.

Светлана Ангелова от ГЕРБ подчерта, че финансовата стабилност ще даде сигурност и за бъдещите поколения. Тя подкрепя всяко увеличение на доходите на възрастните хора, но смята, че за да се изпълнят тези искания трябва да има или драстично увеличение на осигурителната вноска и данъците, или съкращения. По думите ѝ борбата с бедността не трябва да бъде само приоритет на пенсионната политика, а да е пакет от мерки на всички системи.

Предложените мерки ще имат положителен ефект върху доходите на пенсионерите, но той ще е неустойчив, а цената, която трябва да плати обществото, ще бъде непосилна, заяви Ангелова.

В подкрепа на исканията, макар и с известни уговорки, се обяви Георги Гьоков от БСП. Той подчерта, че отпадането на тавана на всички пенсии, което според него е справедливо, не е единствено важно искане.

Гьоков попита справедлива и адекватна ли е една пенсионна система, която осигурява средна пенсия от 340 лева при среден осигурителен доход 850-900 лева. И допълни, че е справедливо преизчисление на пенсиите, ако не със средния осигурителен доход за 2018 година, то поне с по-актуален.

Пенсионерите също предложиха преизчисляването да стане на етапи, за да не се отрази шоково на бюджета, и обясниха, че то се отнася за 1.6 милиона пенсионери, а не за 2 милиона души.

ДПС иска пенсиите догодина да се вдигнат с 5.7% от 1 април вместо от 1 юли

Председателят на социалната комисия Хасан Адемов обяви, че парламентарната група на ДПС ще предложи предвиденото увеличение на всички пенсии с 5.7%, което е планирано за 1 юли 2019 г., да се отмести по-рано – от 1 април. Петков отговори, че на този етап не може да коментира предложението, защото то не е представено официално.

Пенсионерските организации поставиха и друго искане, което не среща подкрепа сред управляващите – минималната пенсия да се вдигне до 55% от минималната работна заплата, тоест около 300 лв. за 2019 г. Тази стъпка би струвала на бюджета за догодина 50 млн. лв., а всички искания на пенсионерите бихи коствали 1.65 млрд. лв., изчисли шефът на НОИ Йордан Иванов.