Без убедително решение на гръцката криза, световната икономика ще плати цената

На срещата си в четвъртък лидерите на ЕС трябва да намерят убедително решение на кризата с гръцкия дълг, в противен случай световната икономика ще плати цената, предупреди председателят на Европейската комисия.

Жозе Мануел Барозу отправи необичайно острото си послание в момент, когато 17-те страни от еврозоната заедно с банкери се опитват да договорят пакет от мерки, които да убедят пазарите, че Гърция може да бъде спасена от фалит и че заразата няма да обхване други държави от еврозоната.

"Никой не бива да си прави илюзии: ситуацията е много сериозна. Тя изисква отговорност, в противен случай негативните последици ще се усетят навсякъде в Европа и извън нея", заяви Барозу на пресконференция в сряда.

Той каза, че елементите на решението трябва да включват: мерки за гарантиране на устойчивостта на гръцките публични финанси; включване на частния сектор във финансирането на Атина; по-гъвкаво използване на спасителния фонд на еврозоната; подобряване на банковата система в региона и на ликвидността, за да продължи да работи икономиката.

В задочен упрек към германския канцлер Ангела Меркел, чиято страна се очаква да плати лъвския пай от сметката за спасяване на Европа, Барозу каза, че е време лидерите да кажат "какво те могат да направят и какво те искат да направят. А не какво не могат да направят и какво не искат."

Във вторник Меркел понижи очакванията към форума, като каза, че срещата няма да доведе до впечатляващо еднократно решение на кризата с Гърция, но ще очертае поредица от постепенни стъпки за справяне с корена на проблема с гръцкия дълг, както и с проблемите за конкурентноспособността.

Еврото поскъпна, както и цената на облигации от периферията на еврозоната, тъй като надеждите са лидерите да позволят със средства от Европейския механизъм за стабилизиране на финансите (EFSF) да се закупуват държавни облигации на вторичните пазари и да се осигурят кредитни линии за страни, изпитващия затруднения.

До момента Германия стопира и двете възможности, но те все още се обсъждат и не е ясно дали Берлин ще промени позицията си, отбелязва Ройтерс.

Реализацията на двете идеи изисква промени в правилата на EFSF, които трябва да бъдат ратифицирани от националните парламенти, което може да се окаже проблем в Германия, Холандия и Финландия.

Те също така може да се противопоставят на споразумение, подписано само преди три седмици, с което от 2013 г. се създава постоянен антикризисен механизъм (ESM).

Големите европейски банки и застрахователни компании трябваше да изпратят по-късно в сряда на правителствата от еврозоната комплексно предложение за участие в спасителния план за Гърция.

Предлага се комбинация от мерки като разсрочване на дълг, удължаване на падежа по плащания на задължения и др. Стойността на пакета е приблизително 40 млрд. евро за три години, но детайлите все още не са финализирани, уточнява Ройтерс, като се позовава на банкови източници.

Банките са решени да се съпротивляват срещу предложението за данък върху финансовия сектор, който да помогне за втория спасителен пакет за Гърция.

Банковият сектор е на мнение, че подобен данък ще накаже несправедливо банки, които нямат експозиция към гръцки дълг и неизбежно ще предизвика вълна от съдебни искове.