Без военен парад за Гергьовден, но с парашутисти

Националният оперативен щаб за борба с коронавируса не разреши провеждането на традиционния военен парад на Гергьовден за празника на българската армия, но премиерът Бойко Борисов съобщи, че той може да бъде отбелязан само от авиацията.

"Парад не може да има! Как ще има парад за 6 май? Къде ще стоят хората? Това, което с министър Каракачанов и сутринта говорихме, е само за парашутните войски и авиацията - да направят едно движение. Все пак да си честваме празника", каза Бойко Борисов, след като бе изслушан в парламента.

"Те в Русия махнаха парада, където по време на Втората световна война е имало парад. А и виждате, още продължаваме да не ползваме армията", добави Борисов.

По-рано депутатите осигуриха законова възможност армията да се включи в извънредно положение, но досега това не се случи. Според вътрешното министерство на този етап обстановката не налага участието на военни.

"Обективни причини" 

Ръководителят на щаба ген. Венцислав Мутафчийски обясни, че предвид епидемията провеждането на събитието е невъзможно.

"Парад не може да се проведе по обективни причини – хората са от различни краища в страната и събирането им е невъзможно, а и подготовката на парад по принцип трае около месец", каза Мутафчийски.

"По този въпрос не сме имали абсолютно никакви разногласия с Министерство на отбраната", допълни той.

Мутафчийски обясни, че е имало идеи да се събират блокове от курсанти от военните училища, които да проведат строй във Велико Търново, но това също не е удачно, тъй като студентите са от различни краища на страната.

В рамките на самите военни училища обаче празникът ще бъде отбелязан.

"Българската армия има какво да покаже по телевизионни предавания за своите успехи, включително и ВМА, така че нетрадиционно ще бъде отбелязването на 6 май, но в никакъв случай няма да има парад", каза ген. Мутафчийски.

Армията посреща празника си с хроничен недостиг на кадри и техника. В момента около 5000 места за военни са свободни, а последните паради се превръщаха в дефилета на ретро техника.

Въпреки това те привличаха много хора и бяха една от малкото възможности гражданите да се запознаят със състоянието на армията.

Решението за отмяната на парада е безпрецедентно. Дори и по време на войните между 1912-1918 година, празникът е бил отбелязван.

Заради идеологически причини след 1946-а датата на честването на военния празник е сменена.

Гергьовден започва да се чества още със създаването на Българската армия. С указ от 9 януари 1880 г. княз Александър Батенберг постановява честването на празника. В началото празникът се отбелязва скромно с панихиди в гарнизоните. 

От 1931 до 1933 година празникът е честван в София на така наречения "Площад на победите" в днешния квартал "Лагера". 

След това церемонията се провежда на площада пред храм-паметник "Св. Александър Невски".

Като празник на Българската армия Гергьовден е честван до 1953 г. Оттогава до 1991 г. празник на армията е 23 септември - датата, на която се отбелязва началото на Септемврийското въстание от 1923 г.

След промените от 1989 година за Ден на Българската армията е обявен 23 август - началото на Шипченската епопея. Като воински празник обаче 23 август е честван само през 1991 г. и 1992 г. 

От януари 1993 г. с правителствен указ 6 май отново е възстановен като Ден на храбростта и празник на Българската армия.