Без задължителна градина за 4-годишните, но със субсидии за частните училища

ГЕРБ се отказва от задължителната детска градина за четиригодишните, но не и от държавната помощ за частните училища и детски градини от началото на 2018 година, става ясно от внесения в петък в парламента проектозакон за училищното образование. Със закона трябваше да се реформира системата на средното образование и да бъдат изготвени нови учебни програми и учебници, но след като беше писан в продължение на две години и половина в първия мандат на ГЕРБ и след това близо година обсъждан в Народното събрание, в крайна сметка така и не беше приет.

Сред спорните моменти в него бяха именно задължителното обхващане в детска градина на четиригодишните деца, срещу което се обявиха много родители, както и идеята децата в частните детски градини и училища също да имат право на държавна субсидия. Сега ГЕРБ отстъпват от задължителната забавачка, но запазват предложението да има държавна субсидия за децата в частните училища и градини. Така всяко дете ще получава парите от единния държавен разходен стандарт за издръжка, като за тези в частните училища и забавачки тази сума ще се приспада от таксата.

Депутатът от ГЕРБ Милена Дамянова, която в първия кабинет "Борисов" беше ресорен зам.-министър и се занимаваше със законопроекта, коментира в петък, че е крайно време да се предприемат конкретни мерки срещу това българските деца да са на последно място по грамотност. Тя заяви, че "това е един от малкото законопроекти, за които имаше протест пред На родното събрание с искане той да бъде приет". Дамянова припомни, че има препоръка от ЕК законовите промени за реформа в средното образование да бъдат приети най-късно до края на 2015 година.

Ако това се случи, първият випуск, който ще се обучава по него, ще завърши през 2029 година.

Дамянова коментира, че от ГЕРБ имат подкрепата на просветния министър Тодор Танев за законопроекта. Преди ден той заяви обаче, че по него ще се търсят още експертни мнения, "за да се постигне текст, който е наметнал мантията на съгласието".

Депутатът посочи, че парите за образование догодина в никакъв случай няма да са по-малко от бюджета за тази година, но ще зависят от дефицита в системата, наследен от кабинета "Орешарски".

Законопроектът предвижда още учителите да получават допълнителни възнаграждения в зависимост от резултатите от външното оценяване на учениците и резултатите от обучението. Учебните заведения с по-лоши резултати също получават държавни средства, но
целево - за покриване на дефицитите.

Предвижда се родителите да участва по-активно в учебния процес чрез обществени съвети, които да контролират и в същото време да работят за развитие на съответното училище.

Според законопроекта основното образование от I до VII клас се дели на начален етап от I до IV клас и прогимназиален – от V до VII. Както и сега, учениците ще се явяват на изпити за външно оценяване след четвърти и седми клас, като външното оценяване след седми клас е обединено с изпитите за вход към гимназиите.

Средното образование, което е от VIII до XII клас също е разделено на два етапа. Първият гимназиален етап е от VIII до X клас включително. След завършен десети клас учениците отново се явяват на външно оценяване. Вторият гимназиален етап е от XI до XII клас, след което учениците се явяват на държавни зрелостни изпити.