Без закон за еврофондовете, за да няма сътресения в системата

Управлението на европейските средства ще продължи по сегашната система и през вторите седем години. Правителството няма намерение да внася в парламента проектоакона за евфондовете, защото времето е кратко и не иска да има сътресения в системата. Така отговориха на запитване на Mediapool от кабинета на вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова.

Поводът беше запитването на бившия министър по еврофондовете Томислав Дончев какви за плановете на кабинета на Пламен Орешарски относно закона.

Всички нормативни актове, свързани с управлението на еврофондовете, да се обединят в един закон, беше идея на Томислав Дончев, лансирана още през 2011 г. Неговата подготовка отне повече от година, по думите на Дончев, и заради падането на правителството на ГЕРБ от власт е причината той да не бъде внесен в Народното събрание и приет.

Задачата на този закон беше не само да въведе ред в системата, но и да опрости процедурите, най-вече като позволи така наречените интегрирани проекти, заяви Томислав Дончев пред Нова телевизия в понеделник. Той даде пример с финансирането на ВиК мрежата, което е по една оперативна програма, и асфалтирането на улиците след това, което е по друга оперативна програма. В оставения в наследство закон беше предвидена възможността това да става с един проект, каза Дончев. Според него е редно на този закон да се даде ход.

Вицеприемърт Златанова принципно е за закон за управление на еврофондовете, но до края на годината има прекалено малко време, за да бъде приет един такъв закон заедно със съпътстващите поднормативни актове и пренастройването на цялата система по новите правила, обясниха от кабинета на Зинаида Златанова. Оттам допълниха, че целта е да се постигне максимален ефект от използването на средствата от новия програмен период и за да няма забавяне, е взето решение да се работи по сегашните нормативни правила.

Изгубени в числата

Томислав Дончев обвини настоящото правителство в "криви сметки" по отношение на еврофондовете. Причината е, че разпределението на средствата за 2014-2020 г. по оперативните програми беше представено в сряда миналата седмица от вицепремиера Златанова без резерва от 7%, парите от новия фонд "Свързана Европа", средствата по техническа помощ и директните плащания за земеделците. Така по седемте оперативни програми общата сума възлезе на 6.25 млрд. евро при 6.67 млрд. евро за този програмен период.

Според Томислав Дончев сравнението е "изключително лесно" – през 2007-2013 г. средствата са малко по-малко от 6.9 млрд. евро при над 7.125 за периода 2014-2020 г.

"Това е опит, подобно на други опити, на някаква предварителна застраховка - вижте, парите са по-малко, с елемент на политически укор, тези не са успели да договорят достатъчно пари, и най-вече, така, много сериозен имунитет срещу искания, примерно, от страна на учените или от страна на общините за повече средства за наука или повече средства за инфраструктура", каза Томислав Дончев.

Той сравни ваденето на резерва и парите от новите европейски фондове с купуването на евтина кола, в която не е калкулирана цената на задните гуми, климатика, кожения салон, горивото в резервоара и т.н.

За разлика от правителството на ГЕРБ и служебния кабинет, които не представиха какви са били плановете им за разпределение на парите по отделните оперативни програми, правителството на Пламен Орешарски оповести това след заседанието на кабинета на 21 август.

Въпреки че вицепремиерът Зинаида Златанова оповести, че по повечето оперативни програми парите намаляват, изнесените от нея данни показват, че на практика намаляват драстично средствата за инфраструктура за сметка на малките и средните предприятия, иновациите, образованието и администрацията.

Така беше опровергана илюзията, подхранвана от правителството на ГЕРБ, че ще може да разчитаме поне на същите пари за инфраструктура през вторите седем години. Оповестените данни от Зинаида Златанова сочат, че по трите инфраструктурните програми – "Транспорт", "Региони в растеж" и "Околна среда" средствата се свиват драстично на 3.65 млрд. евро при 4.5 млрд. евро сега. Ако се прибавят и средствата от инструмента "Свързана Европа", които обаче не са сигурни, защото ще се дават директно от Брюксел по друг механизъм, се вдигат до 4 млрд. евро.

В същото време средствата по новата програма за бизнеса "Иновации и конкурентоспособност" се увеличават с 50 млн. евро, а общо за програмите "Човешки ресурси", "Наука и образование" и "Добро управление", която обединява настоящите "Административен капацитет" и "Техническа помощ", се вдигат с 340 млн. евро спрямо сегашния програмен период.

През този програмен период средствата за наука и образование бяха в оперативните програми "Човешки ресурси" и "Конкурентоспособност", затова като се правят сравненията между оперативните програми, би трябвало да се гледа общо на средствата по отделните политики.

Причината за увеличението на парите за иновации и бизнес е, че още през февруари Европейската комисия оряза парите от кохезионния фонд за целия ЕС с 25 млрд. евро, докато в същото време вдигна средства за конкурентоспособност с 35 млрд. евро. Отделно трябва да се има предвид, че за първи път в над половинвековната история на ЕС бюджетната рамка за новите седем години е по-малка спрямо настоящия програмен период – 960 млрд. евро при близо трилион през настоящия.

Нито един евроцент не е сигурен

Споровете около това повече или по-малко са парите изглеждат безсмислени на фона на неспособността на страната ни дори наличните средства да бъдат усвоени ефективно. България изгуби около 500 млн. евро от предприсъединителните инструменти ИСПА и ФАР, а за първите седем години загубените до момента средства вече са 200 млн. евро. За тази година пък по-различни оценки рискуваме да загубим между 200 и 500 млн. евро – почти толкова, колкото се кани да емитира дълг правителството на Орешарски.

"Когато коментираме сигурни и несигурни пари, хубаво е да знаете, че няма нито едно евро, което е сигурно за следващия програмен период. Приемете, че тези огромни обеми пари за
бедна България са голяма възможност, всичките, до последното евро, до последния евроцент, са под условие", каза министър Дончев.

Причината са в новите европейски правила. Едното е пари срещу реформи. Това означава, че до края на 2016 г. България трябва да е изпълнила поети ангажименти за реформиране на определени сектори. Ако не сме изпълнили тези т.нар. предварителни условия от 2017–2018 г. парите в нереформираните сектори ще бъдат спрени.

Резервът от 7%, който не беше калкулиран в представените данни от вицепремиера Златанова, пък се разпределя след 2018 г. Това става на базата на преглед как върви изпълнението на оперативните програми, като се гледат не само усвоените средства, но и постигнатият ефект. "Ако резултатите са окуражаващи, тогава ще може да се ползват и средствата от резерва. Ако в една програма резултатите са добри, а в друга лоши, съществува възможност за преразпределяне на резерва по отношение на тези сфери, където се получават добри резултати, а не по отношение на тези, където резултатите не са добри", обясни Томислав Дончев.