Безконтролността на прокурора може да бъде спряна от съда

Действията и бездействията на прокурор в процеса на разследване да бъдат контролирани от съда чрез възможност за обжалване. Това предложение е записано в експертен анализ на неправителствената организация "Антикорупционен фонд". Автор на анализа е Андрей Янкулов – бивш прокурор в Софийската градска прокуратура и някогашен зам.-министър на правосъдието.

Когато обвинителят действа

Според сега действащият закон единствено прокурорът може да прецени на кого и какво обвинение да повдигне, посочва се в анализа. Тези действия на водещия разследването не подлежат на никакъв контрол. Съдът има право да се произнася само по исканата от прокуратурата мярка за неотклонение – например гаранция или задържане под стража.

В рамките на това производство съдът на практика се произнася по годността на събраните доказателства и повдигнатото обвинение – дали има достатъчно данни за извършено престъпление, дали обвиняемият трябва да остане в ареста и т.н. В същото време обаче съдът може да установи, че повдигнатото обвинение е неоснователно, но това няма никакво значение, защото неговите изводи са валидни само в рамките на мярката за неотклонение. Т.е. прокурорът не е длъжен да промени обвинението.

"Ако обаче доказателствата според съда не са достатъчно или пък той дори констатира, че обвиняемият е привлечен за нещо, което изначално не съставлява никакво престъпление, тези констатации имат отношение само към мярката за неотклонение, която или няма да бъде взета, или респективно ще бъде отменена, но не и към самото привличане, което продължава да съществува, макар и съд да е казал, че е неоснователно.

Особено в хипотезата на установена от съда несъставомерност на извършеното, ще се дос-тигне до логически абсурдната ситуация, при която съдът вече се е произнесъл по изначалната несъстоятелност на обвинението, но това негово решение няма да има никакво значение вън от конкретното производство, касаещо мярката за процесуална принуда – прокурорът ще има пълната свобода да продължи разследването, а обвиняемият ще си стои обвиняем и ще търпи негативните последици от самия факт на обвинението за нещо, за което съдът вече е казал, че не е никакво престъпление", пише Янкулов.

Според него трябва да бъде дадена възможност за съдебен контрол на действията на прокурора. Това трябва да стане чрез обжалване на привличането като обвиняем от конкретния човек. Такава възможност към момента няма. Според Янкулов това ще даде "допълнителна гаранция срещу възможната произволна употреба на лостовете на наказателната репресия“. Съдът така или иначе решава за основателността на обвинението, така че това не е несвойствена функция, посочва той.

Когато обвинителят не действа

Другият много важен момент е отказът на прокурора да образува разследване. Както в първия случай, това решение зависи само от него. Най-често прокурорът отказва да започне разследване, когато не смята, че има достатъчно данни за извършено престъпление. Този отказ може да бъде обжалван, но само пред висшестоящ прокурор, а не и пред съда.

Когато делото обаче е образувано, засеганатите страни (най-често пострадалият от престъпление) може да обжалва пред съда евентуалното му прекратяване или спиране. Съдът пък има право да ги отмени.

"Т.е. най-малкото не съществува особена логика съдът да може да контролира дали едно разследване е законосъобразно прекратено, но пък да не може да контролира дали законосъобразно е отказано изначалното му започване", посочва Янкулов.

Според него е логично отказът от образуване на разследване да може да се обжалва, както това се прави с прекратяването му.