Безнаказаността окуражава разправата с неудобните журналисти

Наследство от предишното управление е последното място на България
сред страните членки на ЕС в класациите за свободата на пресата. В световен план България е след страни като Мавритания, Того и Мавриций.
В България е обществена тайна, че съществува не само цензура и безскрупулен административен и политически натиск върху журналисти и редактори, но и посегателства над неудобни журналисти и фоторепортери.

Ситуацията остава тревожна и новото управление трябва много внимателно да анализира негативите за международния имидж на страната от систематичните посегателства срещу свободата на словото и да действа бързо и ефикасно.

В специален доклад без прецедент за новоприсъединила се държава в ЕС организацията "Репортери без граници" направи подробен анализ на проблемите в България и отправи препоръки за постигане на минималните стандарти на медийна свобода за една правова държава, каквато България в момента очевидно не е.

Неотдавна директорът на проучвания на "Фрийдъм Хаус" Кристофър Уокър заяви, че е "удивен от безнаказаността, с която се потиска свободата на словото в България". Безнаказаност, която окуражава заплахи, нападения и физическа разправа. Особено тревожен е фактът, че това най-често е насочено срещу разследващи журналисти и че прокуратурата си затваря очите пред изнесени в печата сведения за престъпни деяния.

Нещо повече, вместо да се преследват извършителите, се преследват дръзналите да кажат истината или да публикуват информация за престъпленията, какъвто е случаят с пазарджишкия вестник "Виделина”.

По този начин българското общество не само се лишава от правото да знае, но липсата на справедливост допълнително обезсърчава почтените хора и същевременно окуражава тези, които вършат престъпления, както и насърчава тези журналисти, редактори или директори на електронни медии, които флиртуват с корумпирани властимащи. Това води до морална деградация в обществото и до увеличаване на престъпността.
Ние настояваме новото правителство да поеме ясни ангажименти за
гарантиране на свободата на пресата в страната.

Като първа стъпка е абсолютно наложително да бъде даден публичен отчет и да се окаже натиск над неработещата правоохранителна система, за да се разкрият и накажат извършителите и поръчителите на следните посегателства срещу колеги:
- атентатът срещу жилището на журналиста Васил Иванов от Нова Телевизия;
- заплахите с киселина срещу журналистката Мария Николаева;
- нападението срещу журналиста Асен Йорданов в Бургас;
- убийството на хроникьора на мафията Георги Стоев;
- опитът за убийство на главния редактор на ФрогНюз Огнян Стефанов и десетки други;
Настояваме също за пълна публичност по делото "Галерия" и акцията на ДАНС срещу сайта "Опасните новини".
Предлагаме да бъдат предприети законодателни промени, за да се гарантира, че медиите могат да упражняват правото да информират обществото, без да бъдат подлагани на съдебен и административен тормоз. Недопустимо е медийните разкрития за корупция и престъпления да не предизвикват разследване на прокуратурата срещу извършителите, а да се разследват журналистите и издателите за техните източници на информацията и да бъдат съдени за клевета и набеждаване, когато става дума не за клевета, а за изнесени факти.

Същевременно десетки журналисти действително клеветят неудобни на властта публични личности в пресата и/или в електронните медии и го правят напълно безнаказано. Може да посочим десетки такива случаи.

Оказва се, че в България тези, които изнасят факти за престъпления, са съдени за клевета, а клеветниците се радват на добри хонорари и на ненаказуемост.

Припомняме и някои от предложенията, които бяха одобрени на Медийната среща на българските журналисти, състояла се на 26 май 2009 в Червената къща.

1. Висшият съдебен съвет да налага сериозни дисциплинарни наказания на магистратите, причинили осъждане на България в Страсбург. Съдии, чиито съдебни решения са причина за осъждане на България в Страсбург и по този начин са ощетили българските данъкоплатци и са накърнили имиджа на България в света, било предумишлено, било поради некомпетентност, не отговарят на изискванията и трябва да бъдат наказани, вкл. с уволнение.

2. Предложение към законодателите: да бъдат различавани заплахи, отправяни срещу лица по битов повод от заплахи срещу лица, работещи в средствата за масово осведомяване (издатели, редактори, журналисти, фоторепортери, кореспонденти, редактори и др.) и срещу лица, работещи в законоопазващи институции (магистрати, следователи, полицейски служители, служители в инспекторати, наблюдаващи законоопазващи институции и др.).

3. На срещата бяха поканени и главният прокурор Борис Велчев, както и директорът на ДАНС Петко Сертов, за да дадат отговор на някои въпроси, но те не се явиха. От ДАНС тогава обещаха специална декларация по поставените от нас въпроси. Все още я чакаме.

Ето отново част от въпросите към прокуратурата, службите и политиците, които бяха повдигнати на медийния форум на 26 май 2009:

а) имат ли местните прокуратури вътрешни правила и ред, по който да следят средствата за масова информация за изнесени данни за престъпления с оглед самосезиране?

б) има ли случаи, в които българската прокуратура се е самосезирала при изнесени данни за престъпления в средствата за масова информация и ако има такива: кога и как е станало това и какво е показала проверката?

в) какво става с разсекретяване на делото за незаконно подслушване на български журналисти и политици?
г) какво става с делата, които разследват посегателства срещу български журналисти?

Ние сме убедени, че въпросът за сериозни законови и управленчески промени за гарантиране на личната сигурност срещу незаконни посегателства над работещите в средствата за масово осведомяване (журналисти, фоторепортери, кореспонденти, редактори и др.) и над работещите в законоопазващите институции (магистрати, следователи, полицейски служители, служители в инспекторати, наблюдаващи законоопазващи институции и др.) не търпи отлагане.

Това се отнася и за фундаменталния въпрос за гарантиране на действително свободна търсеща и разкриваща журналистика - работещите в средствата за масово осведомяване (журналисти, фоторепортери, кореспонденти, редактори и др.) да не подлежат на наказателно преследване, ако в осветляване на случаи от значителен обществен интерес са допуснали неволни грешки без предварителен умисъл и да не бъдат принуждавани да разкриват източниците си.

Предлагаме също да бъде създадена временна комисия за състоянието на медийната свобода в България, която да изслуша пострадали и засегнати журналисти, издания, програми и да анализира естеството и причините за посегателства над медийната свобода, работейки с активното участие на граждански и правозащитни организации от България и чужбина.

Комисията трябва да анализира и какви са причините прокуратурата да бездейства, а съдът често да се оказва под натиск или конкретни съдии да издават некомпетентни присъди, които биха довели до осъждане на България в Страсбург.

Комисията трябва да изработи и публикува доклад с резултатите от проучванията си и с предложения за промени, гарантиращи медийната свобода и свободата на словото въобще и на сигурността срещу посегателства над живота и здравето на хората, изпълняващи длъжности в изключително важните за обществото области - средствата за масово осведомяване и законоопазващите органи (издатели, редактори, журналисти, фоторепортери, кореспонденти, редактори, магистрати, следователи, полицейски служители, служители в инспекторати, наблюдаващи законоопазващи институции и др.). Комисията трябва да включва представители на прокуратурата, на МВР, на съдебния апарат, на медии, на правозащитни организации.

Престъпленията срещу свободата на словото засягат цялото общество и разследването им трябва да е приоритет на новото правителство, ако то смята да работи за това България да стане достоен член на ЕС, а не да се пързаля към печалната практика на Русия, където биват избивани дръзналите да кажат истината журналисти и правозащитници.

Очакваме отговор от новото правителство и от народните представители на България.