Безобразия на лекарствения пазар са възможни само, ако държавата не е на мястото си

Безобразия на лекарствения пазар са възможни само, ако държавата не е на мястото си

Отговорност при сбъркана или непрозрачна лекарствена политика, лобистки натиск в системата и прокарване на частни интереси в ущърб на обществените трябва да се носи от цялото правителство, а не от ресорния зам.-министър. Около това мнение се обединяват представители на бранша, които Mediapool потърси за коментар по повод на последните кадрови сътресения и откровенията на премиера и здравния министър, че лекарствената политика била непрозрачна.

Сблъсъкът на интереси на фармацевтичния пазар, който е за милиарди левове и един от малкото сигурни в условията на криза, е нещо нормално. Ненормалното е държавата да работи в полза на едни или други компании и да ощетява данъкоплатците.

Обвинения и съмнения към висши държавни служители е имало и в миналото – така например бившият зам.- министър на здравеопазването Емил Райнов бе обвинен от фармацевтичния дистрибутор "Търговска лига в корупция", но и до днес твърденията за месечни подкупи от 2.8 млн. евро остават недоказани.

Шумните скандали и нападки за прокарване на интереси, лобизъм и корупция обаче бързо отшумяват и на заден план остава същинският въпрос за това адекватна ли е държавната политика, ефективно ли се изразходва общественият ресурс, има ли нелоялна конкуренция или монопол, потърпевши ли са крайните потребители. Все въпроси от компетенцията на държавата, свързани и със законодателство, и с адекватна регулация.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) веднъж вече проверява фармацевтичните компании у нас за картел при търговете на лекарства и не откри нищо нередно, така че обвиненията с днешна дата за монополизиране на пазара пораждат сериозни въпроси и за работата на антимонополния орган.

И ако сега премиерът маха зам.-министъра по лекарствената политика и шеф на надзора на здравната каса Гергана Павлова, защото не е осигурила нужната прозрачност, то каква отговорност ще потърси от министъра, депутатите и самия себе си за политиката, която провеждат в последните две години и половина от началото на мандата?

Не е в правомощията на Павлова да налага правила

Гергана Павлова е просто един зам.-министър и няма абсолютно никаква административна власт да направи нещо през главата на министъра. Тя може само да предлага. Той разписва документите, излизащи от Министерството на здравеопазването (МЗ) и неговият подпис има стойност. Освен това самата Гергана Павлова е назначена от министър-председателя“, коментира пред Mediapool Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването.

Борисов я е назначил да прави определени неща и тя ги е правила толкова време. Сега като я освобождава, все ми се струва, че той също трябва да има някаква отговорност за тези неща. Много хора имат подозрения, съмнения, изказвани са многократно, но факти и доказателства не са известни. Премиерът да излезе и да каже: “Тя лобира за “Софарма“. Няма. Мълчание. Или пък: “Води грешна здравна политика“. Нали тази политика трябва да се провежда от правителството, не от Павлова“, заяви още Кацаров.

Сходно е мнението на Николай Костов от Асоциацията на собствениците на аптеки. “Аз съм изненадан от решението за освобождаването на Павлова, защото обвиненията срещу нея са доста непрофесионални. Зам.-министърът на здравеопазването не се занимава и то нарочно не се занимава с цените на лекарствата. Затова има комисия по цени и реимбурсиране. И вече ако някой твърди, че тя влияе на тази комисия, трябва да го докаже, за което си има ред“, заяви Костов пред Mediapool.

Самата комисия по цените се председателства от представител на Министерството на финансите и в нея участват още представители на здравното министерство, НЗОК и съсловните организации на лекарите и зъболекарите.

Правилата на ценообразуване се определят от министрите и депутатите

Стойчо Кацаров коментира, че промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приети през миналата година, са се отразили лошо на лекарствения пазар. “Цените и реимбурсирането в цяла Европа са предмет на отделна регулация, а у нас двете комисии бяха слети. Тези органи обикновено са обект на обществен контрол, а у нас се направи точно обратното – сляха се и хлябът и ножът - на едно място и се елиминира всякаква възможност за граждански контрол. Тези изменения носят подписа на Борисов. Гергана Павлова не може да ги вкара в Народното събрание. Същата история и с НЗОК. Нели Нешева е сменена заради бонус от 12 000 лева, което е абсолютно кокошкарска история. Не че подкрепям да бъдат давани такива бонуси от глоби и санкции, но има много по-съществени проблеми“, смята Кацаров.

Според Николай Костов обаче със сливането на двете комисии – тази по цените и тази по реимбурсирането, са се съкратили сроковете на работа. Така или иначе обаче правилата на ценообразуването са въпрос на законодателно решение.

Високи ли са цените у нас и има ли монопол?

Според действащата наредба цената на производител на всяко лекарство у нас, отпускано по лекарско предписание, не може да бъде по-висока от цената на същия лекарствен продукт в осем референтни държави. Тези държави от ЕС са подбрани след проучване, че те поддържат най-ниските цени на производител. В резултат на тази регулация у нас действа комисия по цени и реимбурсиране, има и аналитично звено, което редовно проверява цените на лекарствата в различните държави и в резултат всяка цена на лекарство у нас би трябвало да е най-ниската в тези осем държави“, обяснява Деян Денев от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители.

Аз считам, че в последните години, това, което стига до нас от пациентските организации е, че достъпът им до лекарства беше подобрен значително що се отнася до медикаментите, които бяха прехвърлени от здравното министерство към НЗОК“, заяви Денев пред Mediapool. По отношение на прехвърлянето на търговете за онколекарства от министерството към болниците, все още има проблеми, посочи той.

Неоснователно е да се твърди, че българите купуват скъпи лекарства. Има данни и на Евростат и не само. У нас не могат да се продават скъпи лекарства, защото няма кой да ги купи, нито пък здравната каса може да ги плаща и компаниите винаги се съобразяват с това нещо“, смята от своя страна Костов.

Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация приема, че у нас принципно се регистрират ниски цени на лекарствата, но те се натоварват допълнително от законовите надценки.

Цените на по-голямата част от лекарствата и особено на скъпите лекарства са едни от най-ниските в България спрямо останалите европейски държави. Става въпрос за лекарствата на големите фармацевтични производители, защото са длъжни да дадат най-ниската цена от всички референтни държави. Оттам нататък има надценки за дистрибутор, за аптеки и като се прибави към всичко това 20% ДДС, цената за крайния потребител е достатъчно натоварена. От друга страна цените на българските производители, на техните лекарства, за съжаление не мога да кажа как се определят. Отговор защо техни лекарства, произвеждани в български заводи, са по-евтини в съседни страни, трябва да дадат българските производители“, коментира той пред Mediapool.

Всеки има право да продава на ниски цени на нов пазар

Николай Костов, който е собственик на верига аптеки, обаче има отговор на този въпрос:По отношение на лекарствата на “Софарма“, които се продават в Турция – става въпрос само за едно лекарство, което е с по-ниска цена, а не изобщо. Това лекарство е пуснато на по-ниска цена с чисто маркетингова цел. Право на всяка компания е да не печели от определено лекарство за определено време, когато го налага на един пазар. Стотици лекарства имат различни цени на различните пазари и това зависи от пазара, конкуренцията, лекарствата от същата група, спецификата на консумацията, реимбурсирането и т.н. В повечето случаи те са по-евтини в България точно защото нашият пазар е неплатежоспособен и малък“, каза Костов.

Според него нападките към “Софарма“ идват от факта, че няма друга компания, която може да си позволи да инвестира 30-40 млн. лева и да чака по една година и повече да ѝ бъдат платени. “Повечето български компании биха фалирали. Това е бизнес, който изисква изключително голям ресурс, който малко компании могат да си позволят. Странни са обвиненията, че “Софарма“ е октопод, при положение, че държи малко над 5% от пазара и е на пето място по пазарен дял, а дистрибуторската ѝ компания около 20%“, поясни Николай Костов.

Деян Денев заяви, че няма как да коментира обвиненията в лобизъм. “Цени на конкретни компании и продукти, освен публично известните, нямаме право да коментираме, тъй като в асоциацията членуват конкурентни компании“, посочи той.

Пациентите искат да наблюдават ценообразуването

Според Денев обаче не е лошо пациентските организации да имат статут на наблюдатели в комисията по цените, за да се гарантира с присъствието им прозрачност. “Аз и в момента не допускам подмолни действия, защото много детайлно е разписана работата на комисията. Но все пак присъствието на гражданското общество в един такъв орган премахва всякакви съмнения за липса на прозрачност“, каза той.

Станимир Хасърджиев заяви, че ценообразуването като цяло би трябвало да става доста по-прозрачно. “Многократно като пациентски организации сигнализирахме и настоявахме в новосформираната комисия по цени и реимбурсация гражданите да имат своето място. И ето го резултатът когато гражданите не присъстват“, каза той.

Въпреки, че в управата на НЗОК бе издействана квота за пациентските организации , до момента те не са внесли по-голяма прозрачност в работата на институцията, а данни и отчети, които преди се публикуваха на интернет страницата на касата, сега липсват.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?