Безпрецедентно слабо доверие към парламента от 15 г. насам

Безпрецедентно слабо доверие от едва 5 процента от българите към парламента, отчита проучване на социологическата агенция “Алфа Рисърч“, направено в периода 8-15 септември и обявено във вторник.

Това доверие е най-ниската точка, измерена през 15-те години, през които "Алфа рисърч" провежда политически мониторинг на обществените нагласи, коментира шефът на агенцията Боряна Димитрова. Макар ниското доверие към парламента да не е от вчера, сегашната стойност е своеобразна критична точка, допълни тя. По думите ѝ политическата идентификация и ценности добиват все по-малка тежест в отношението към управляващи и опозиция, за сметка на личности, местни, медийни и др. фактори.

Симптом за ерозията на политическото доверие са и много ниските персонални рейтинги на лидерите на основните политически сили в страната. Въпреки това премиерът Бойко Борисов продължава да има най-висока подкрепа от 30 процента, следван от лидера на БСП Сергей Станишев, който е одобряван от 16 процента от хората. Останалите политически лидери събират между 6 и 7 на сто доверие.

Без промяна от началото на годината остава отношението на българите към президента Георги Първанов в края на втория му мандат. Почти наравно са този, които го оценяват положително (28 на сто) и тези с негативно мнение (27 процента). Неутрални позиции към държавния глава запазват 45 на сто от хората

Кандидатът за президент на ГЕРБ Росен Плевнелиев би получил 38.5% подкрепа от гласуващите, този на левицата Ивайло Калфин - 23.5%, а независимата Меглена Кунева – 18.4%, сочи още изследването.

Ако се вземе предвид потенциалът и стартовите позиции на претендентите, като се измерва подкрепата за тях сред всички избиратели, а не само сред гласуващите, тогава Плевнелиев би имал 22.9%, Калфин - 14%, а Кунева – 11.1%. Разликата между тримата основни претенденти е малка и биха могли да настъпят размествания в зависимост от това колко хора отидат до урните, коментират социолозите от “Алфа Рисърч“.

Засега 59 на сто от хората изразяват намерение да гласуват за президент, а 62% - за местна власт. Агенцията очаква реалната активност да е около 50-55%. Дали Калфин или Кунева ще стигнат до балотаж зависи изцяло от тяхната предизборна кампания, отбелязаха социолозиге.

Отношението към правителството продължава да е доминирано от отрицателни оценки - 36 на сто срещу 20 процента, но няма съществена промяна в сравнение с началото на лятото. Крайните отрицателни оценки леко намаляват за сметка на неутралните. Към момента управлението може да разчита на около 25 на сто стабилни симпатизанти.

След излизането от кабинета на най-рейтинговия министър Росен Плевнелиев общественото мнение не откроява свой фаворит. Начело, според условния индекс на агенцията за дейността на министрите, е Николай Младенов, следван от Мирослав Найденов, а към Цветан Цветанов отношението е силно противоречиво и той е на трета позиция.

Почти 2/3 от гражданите или 64% смятат, че Цветан Цветанов е направил гаф като съобщил за искания подкуп на Росен Плевнелиев, обясни Боряна Димитрова

Според анкетираните Цветанов е направил гаф като първо е съобщил за случая, а после му се наложило да се оправдава. "Приятелският огън" срещу кандидата за президент на ГЕРБ е получил широк обществен отзвук, но до момента не е оказал влияние върху нагласите на хората.

"Общото усещане е, че проблем има, че замесените не са постъпили по регламентирания начин, но в крайна сметка най-важното е, че Росен Плевнелиев не е дал подкуп", каза Димитрова.

61% от хората смятат, че Плевнелиев носи отговорност, защото не е сигнализирал за случая. Като се притеглят всички "за" и "против" обаче 62% от хората смятат, че Росен Плевнелиев излиза от този случай победител, тъй като не е дал подкуп. Само 29% са на обратното мнение.