Безредици в Бразилия, след като сенатът отстрани Дилма Русеф

Привърженици на бразилския президент Дилма Русеф предизвикаха масови безредици в Сао Пауло и Рио де Жанейро, след като сенатът гласува с голямо мнозинство отстраняването ѝ от поста късно в сряда. Поводът за решението бяха обвиненията срещу държавния глава за нарушения на бюджетното законодателство.

Горната камара на бразилския парламент гласува с 61 срещу 20 гласа Русеф да бъде свалена при минимално необходими 54 гласа. Така бе сложен край на 13-годишното управление на Партията на трудещите се на Русеф.

Сенатът гласува отделно дали да лиши Русеф от правото да заема държавни и обществени постове за срок от 8 години, както предвижда конституцията на страната. Сенаторите обаче решиха да не прилагат тази мярка.

Президентският пост бе поет временно от вицепрезидентът Мишел Темер до следващите избори, които са насрочени за 2018 г.  Темер е близък до бизнес средите, които приветстваха неговото идване на власт. Той започва политическата си кариера през 1987 г. в Камарата на депутатите. Избран е за председател на институцията на няколко пъти. От 2001 г. управлява партията Бразилско демократично движение, произхождаща от едно от двете политически движения, толерирани по време на диктатурата. Днес то е най-голямата политическа сила в страната. Партията е част от всички управляващи коалиции от десетилетия. Темер като християнин маронит, потомък на ливански мигранти в Бразилия.

"Днес е денят, в който 61 мъже, много от тях обвинени и корумпирани, хвърлиха на боклука гласовете на 54 милиона бразилци", написа в профила си в Туитър Русеф, след като решението за импийчмънта ѝ стана факт.

Тя ще обжалва решението на сената пред Върховния съд, съобщи пред журналисти адвокатът ѝ и бивш главен прокурор Жозе Едуарду Кардозу, предаде Ройтерс.

Русеф дойде на власт през 2011 г. и беше първата жена, станала президент на Бразилия. Тя беше обвинена в манипулиране на държавния бюджет по време на предизборната си кампания през 2014 г., и в неправомерно отпускане на заеми на федералното правителство от държавни банки. Самата тя отрича да е извършвала каквито и да било нарушения и определя процеса за импийчмънта като "държавен преврат", припомня БТА.

Междувременно тя призова привържениците си да се борят: "Не се отказвайте от борбата. Предлагам на всички да се борим за възстановяване на демокрацията!"

Последваха масови протести в Сао Пауло, където демонстранти разбиха офис на банка, след което блокираха път с чували с боклук и ги запалиха.

В опит да овладее безредиците полицията използва сълзотворен газ и шумови гранати, а протестиращите отвърнаха с камъни. Демонстрации имаше и в Рио де Жанейро.

Реакции в Латинска Америка

Импийчмънтът на Дилма Русеф повлия на отношенията на Бразилия с други латиноамерикански страни, предадоха световните агенции.

Това е държавен преврат не само срещу Дилма, а срещу цяла Латинска Америка и Карибите, това е преврат срещу нас, заяви президентът на Венецуела Николас Мадуро по държавната телевизия след импийчмънта на Русеф, предаде Ройтерс. "Това е атака срещу народното, прогресивното и ляво движение", добави той. Мадуро обвини САЩ, че стоят зад отстраняването на Русеф от президентския пост. Мадуро замрази отношенията на Венецуела с Бразилия и отзова посланика, допълва Франс прес.

Бразилският външен министър Жозе Сера отвърна на тези критики с думите, че импийчмънтът на Русеф не е в нарушение на бразилската конституция и постави под въпрос легитимността на правителството на Мадуро, предаде Ройтерс.

Венецеулското правителство няма моралното право да говори за демокрация, защото във Венецуела няма демократичен режим, каза той и обвини Венецуела, че държи в затворите политически затворници.

В отговор на критиките на Венецуела Бразилия извика своя посланик за консултации, допълва Франс прес.

Левите лидери на Венецуела, Боливия, Еквадор и Салвадор бяха неизменни съюзници на Русеф и на нейния предшественик Луис Инасио Лула да Силва, отбелязва Ройтерс.

Лявото правителство на Салвадор заяви, че отстраняването на Русеф от поста ѝ е сериозна заплаха за демокрацията, мира, справедливостта, развитието и интеграцията на цяла Латинска Америка. Салвадор обаче не извика за консултации посланика си в Бразилия.

Еквадорският президент Рафаел Кореа определи импийчмънта като предателство и повика за консултации своя шарже д'афер в Бразилия, предаде Франс прес. В отговор Бразилия извика за консултации посланика си в Еквадор.

Кубинското правителство отхвърли категорично "парламентарния държавен преврат, извършен в Бразилия".

Критична беше и реакцията на президента на Боливия Ево Моралес. Боливия взе решение да повика за консултации посланика си от Бразилия, която отвърна по същия начин, допълва Франс прес.

Драматично поражение за някога един от най-популярните политици в света

Дилма Русеф - първата жена президент на Бразилия - беше отстранена от длъжност от опетнения от корупция Сенат след изтощителен процес за импийчмънт, който слага край на 13-годишното управление на нейната Партия на трудещите се, пише британският в. "Гардиън".

Русеф, която за първи път встъпи в длъжност през 2011 г., не е губила избори, но подкрепата ѝ сред обществеността и в Конгреса намаля в резултат на сериозния икономически упадък, парализата на правителството и големия корупционен скандал, засегнал почти всички основни партии.

Отстраняването ѝ представлява драматично поражение за жена, която някога беше един от най-популярните политици в света. Според някои нейният импийчмънт по средата на втория ѝ мандат също така подсилва впечатлението, че политическата класа в Бразилия продължава да изпитва неудобство от демокрацията, макар да са минали повече от 30 години от края на военната диктатура. Само двама от последните осем пряко избрани президенти изкараха докрай своите мандати - двама бяха отстранени от длъжност, един беше свален с военен преврат, един се самоуби, един умря, преди да встъпи в длъжност, а друг подаде оставка, изтъква изданието.

Отстраняването на бившата марксистка партизанка заради манипулиране на бюджета поставя нейния заместник Мишел Темер в центъра на вниманието в момент, когато Бразилия страда от очертаваща се като най-тежката рецесия в страната от над сто години, отбелязва британският в. "Файненшъл таймс".

Гласуването в Сената за импийчмънт на Русеф беше кулминацията на борба за власт, разтърсваща Бразилия от месеци, посочва американският в. "Ню Йорк таймс". Окончателното ѝ отстраняване представлява нещо повече от решение за признаване на вина по някакво обвинение. То е присъда за нейното лидерство и за влошаващите се перспективи на най-голямата страна в Латинска Америка, коментира изданието.

Импийчмънтът слага край на управлението на една от най-силните партии в Западното полукълбо. Тринайсетте години, в които Партията на трудещите се беше на власт, бяха период, в който бразилската икономика процъфтя, милиони хора бяха издигнати до средната класа, а ролята на страната в глобален план се засили. Но големите корупционни скандали, най-тежката икономическа криза от десетилетия и незаинтересоваността на правителството към общественото недоволство поставиха Русеф в неизгодно положение, при което тя нямаше достатъчна подкрепа, за да неутрализира усилията на политическите си съперници за завземане на властта.

Според многото ѝ критици нейното отстраняване е подобаващ край за един арогантен лидер начело на политическо движение, отклонило се от своя път. Освен това отстраняването ѝ може да не възстанови доверието към бразилските лидери, нито да намали широко разпространената корупция в политиката в страната. Напротив, много бразилци смятат, че властта просто преминава от една засегната от скандали партия към друга, отбелязва "Ню Йорк таймс".