Безсилни пред Доган, наказаха избирателите му

Решението на “българските” партии да не допуснат участието на български изселници в Турция в изборите за Европейски парламент (ЕП) е доста фарисейско, срамно и показателно за безсилието на “нормалните” и “проевпроейски” политически сили да отговорят на националистическите изблици в страната.

Със сигурност има аргументи и примери от практиката на други европейски държави за ограничения при гласуването за ЕП, но те в никакъв случай не бяха основанието, а по-скоро алибито на мнозинството български депутати да лишат от избирателно право български граждани в Турция.

Става дума за малко над 50 хиляди изселници, повечето от тях принудени да напуснат родината си България заради насилствената смяна на имената им от комунистите по време на т.нар. “възродителен процес” през 1980-те. При очакваната ниска избирателна активност на първите у нас избори за ЕП тази пролет, те биха могли да “спечелят” на Ахмед Доган един евродепутат.

Останалите той ще ги спечели в България, където има стабилен електорат в районите със смесено население, който през последните години непрекъснато се разраства с ромски и български гласоподаватели, привличани на принципа на моркова и тоягата.

Показателно е, че СДС, ДСБ и останалите десни партии бяха сред най- ревностните привърженици на т.нар. принцип на отседналост, който предвижда в изборите да могат да участват само български граждани, които през последните месеци са живели в България или друга страна от ЕС. Срамно е, защото именно тези партии в качеството си на демократична опозиция в началото на прехода, се гордееха с това, че е сред малкото в бившия Източен блок, които не са националистически настроени и които на практика извоюваха правата на малцинствата у нас.

Сега тези партии са редом с националистите на Волен Сидеров и  “патриотите” на ВМРО. До тях се подреди и Бойко Борисов, чиято партия ГЕРБ ще “дебютира” на европейските избори. През последните седмици Борисов не спира да громи ДПС с искания за прокурорски и друг надзор на гласуването в смесените райони, като дава резонни примери за очевидни злоупотреби от страна на ДПС – обявения от Доган точен брой на избирателите му за президентските избори, преминаването на ромите от Столипиново в лоното на исляма и др.

Отделно от това политици от всички изброени партии гласно се възмущават от одиозните “обръчи от фирми” на Доган и “преяждането” на ДПС с власт.

Всички тези проблеми са напълно легитимни, но те не могат да бъдат основание да се лишат от право на глас изселниците в Турция. Тези хора нямат никаква вина за това, че политическата класа в България е корумпирана, че правозащитните органи услужливо си затварят очите пред скандални факти с купуване на гласове и че останалите български партии и най-вече българските избиратели не желаят да се справят с проблема.

Гласуваната ограничителна клауза в закона за избор на евродепутати е унизителна за гражданското общество у нас, защото още веднъж показва, че такова няма. Не може заради това, че някоя партия краде и прибягва до изборни измами, да наказваш предполагаемите ѝ избиратели. Това говори и за пълната липса на правосъзнание в общество, което на книга вече е европейско.

Най-обидното е, че управляващите партии БСП и НДСВ, коалиционни партньори на ДПС, разиграха театъра с гласуването най-вероятно със знанието и благословията на Доган.

Как да си обясним, че НДСВ, чийто лидер Симеон Сакскобургготски вкара ДПС във властта и му осигури “обръчите от фирми”, единодушно подкрепи “принципа на отседналост”. По време на тяхното съвместно управление маса автобуси с турски изселници идваха да гласуват за кмет на Кърджали и други градове, макар да беше ясно, че нямат нищо общо с местните дела на българските градове. Затова зам.-председателят на ДПС Лютфи Местан беше прав да каже, че въведеното ограничение е конюнктурна мярка.

Просто сега НДСВ са в дъното на рейтингите, може да не вкарат нито един евродепутат, имат постоянни драми в тройната коалиция с разпределението на постове, защо да не си поиграят на “патриоти”?

Най-фарисейска е позицията на БСП, която хем декларира, че е “против дискриминационната клауза”, хем я подкрепи. На практика само 23-ма от левицата гласуваха “против” “принципа на отседналост”, 40 се въздържаха (сред тях лидерът на ПГ на Коалиция за България Михаил Миков), а 12 въобще не участваха в гласуването. Сред тях беше и зам.-председателят на парламента Любен Корнезов, който е бил в залата. Георги Пирински, председателят на парламента и една от най-видните фигури на БСП, гласува директно за ограничението.

Разигралият се скандал и сръднята на ДПС най-вероятно само ще “освежи” чувствата в тройната коалиция и ще позволи на Доган да изкрънка нещо в замяна на нанесения му удар.

Едва ли прокуратурата ще си направи труда да проверява как роми стават мюсюлмани, как Доган знае с точност до три бройки колко души от неговата партия са подкрепили президента Първанов, нито пък как функционират “обръчите от фирми”.

Никой не очаква и премиерът Станишев и правителството му да “прогледнат” за “преяждането” на ДПС с власт, защото и то е на квотен принцип.

Така че “керванът” ще си върви, а опозицията, самопоставила се в ролята на “кучетата”, ще си лае, но няма да спечели нищо.

А взети заедно, българските партии направиха още един подарък на Доган, като му отредиха “завинаги” изселническия вот в Турция и му завещаха не само техните гласове, но и тези на децата им.

Още по темата
Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: