Безславно приключи парламентарното разследване на сделката "ЧЕЗ"

БСП се ядоса на професионалната тайна, препънала комисията, и поиска законовото й регламентиране

Безславно приключи парламентарното разследване на сделката "ЧЕЗ"

Безрезултатно приключи в четвъртък дейността си анкетната парламентарна комисия, която трябваше да разследва сделката по продажбата на енергийните активи на ЧЕЗ в България на малката пазарджишка фирма "Инерком" на Гинка Върбакова и най-вече парите, с които ще се плати придобивката. От приетия доклад за работата на комисията, който трябва да бъде одобрен и в пленарна зала, става ясно, че разследването е било препънато от нежеланието на финансови институции да сътрудничат и да предоставят информация за това дали са щели да участват в кредитирането на Върбакова. те са се позовали на професионалната тайна, което ядоса инициаторите за създаването на комисията от БСП и председателят ѝ Жельо Бойчев се закани да се внесе предложение за законова регламентация на термина професионална тайна.

Докладът бе приет с гласовете на 9 членове на комисията, двама се въздържаха, а представителите на ГЕРБ и ДПС казаха, че ще го подпишат с особено мнение. От ДПС обясниха, че причината за това е безсмислеността на самата комисия. От ГЕРБ пък не са доволни от някои констатации в доклада, свързани с изявления на премиера и представители на кабинета за отношенията с ЧЕЗ и дали е имало преговори с държавата за влизането ѝ в електроразпределителната мрежа на Западна България преди обявяването на активите за продан.

В същото време докладът съдържа изисквания към БНБ, Министерския съвет и спец службите за предоставяне на допълнителна информация за сделката между ЧЕЗ и "Инерком". Те звучат гръмко, но изглеждат като отбиване на номера, тъй  като нямат срок за изпълнение и по-вероятно е скоро да бъдат забравени. Каквото всъщност се случва с всички създадени досега анкетни парламентарни комисии по обществени и медийни скандали.

Неудовлетвореност

Не съм удовлетворен от това, че не изпълнихме някои от големите очаквания, които имаше към комисията, а именно да дадем отговор на въпроса кой по същество и с какви средства купува активите на ЧЕЗ в България, заяви след приемането на доклада Жельо Бойчев пред журналисти.

"Мога да кажа, че целите ѝ са изпълнени частично. Видя се, че има определени слабости в законодателството и отговорностите на институциите“, каза още той и отново се оплака,че на депутатите е била отказана информация от страна на банки. В хода на работата на комисията бе поискана информация от държавната Българска банка за развитие, "УниКредит Булбанк" и "Първа инвестиицонна банка" относно намерението им да финансират сделката за 340 млн. евро, които трябва да бъдат платени от "Инерком", чиято бизнес е оценен на едва 50 млн. лв. От думите на Бойчев стана ясно, че такава е отказана с мотив професионална тайна от две от банките. Това той определи като крайно нередно.

"Не приемам също, че българските специални служби нямат информация относно хода и за това на какъв етап и кои са ангажираните лица с такъв тип сделки“, допълни представителят на БСП.

Виновната професионална тайна

"Без отговора на въпроса кой и как финансира сделката за ЧЕЗ не можем да бъдем сигурни и кой е купувачът“, каза още той. Бойчев обясни още, че от БСП са решили да поискат редакция на Закона за кредитните институции и ясно формулиране на термина "професионална тайна“.

Вероятно идната седмица приетият доклад ще влезе за приемане в пленарна зала и очакванията отново да се разгори дискусия относно покупката на активите на ЧЕЗ, която все още не е финализирана. 

В документа бе записано, че предстоящата сделка не се съобразява и не изпълнява заложените изисквания в Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества от 2003 г., а "Инерком" не отговаря на нито един от критериите към кандидатите за инвеститори в електромрежата.

Комисията реши да възложи на Министерския съвет задача до края на годината да анализира дали сделката покрива изискванията на стратегията за приватизация на ЕРП-тата. Правителството също така ще трябва да да включи електроразпределителната мрежа сред обектите от значение за националната сигурност.

Проформа задачки

Друга поставена задача от анкетната комисия, но без срок за изпълнение, е  службите да представят детайлен анализ на действията си по планираната продажба на активите на ЧЕЗ в България. Той ще трябва да обхване темата за своевременното и качественото информиране на изпълнителната власт по отношение на въпросната сделка.
 
БНБ пък беше задължена, отново без времеви граници, предостави на Народното събрание информация относно поети ангажименти от български банки за финансиране на покупката на активите на ЧЕЗ от "Инерком България”. Депутатите от анкетната комисия дори планираха да изискат от Българската банка за развитие кореспонденцията ѝ с "Инерком”, но Делян Добрев от ГЕРБ се възпротиви и идеята отпадна.

Критериите за проверка на енергийни сделки ще се дописват в закона

Намеренията на анкетната комисия бяха също така да задължат министъра на енергетиката да внесе в парламента критерии, по които енергийният регулатор да проверява сделките с над 20 процента от капитала на енергийни лицензирани фирми. Това право бе вменено на комисията с поправки в закона за енергетиката, но се оказа, че не е ясно по какви точно критерии ще се прави проверката на покупко-продажбите, за да се прецени дали да получат одобрение или не.

В крайна сметка разписването на критериите остана да бъде извършено с нова порция редакции на Закона за енергетикаат, които ще бъдат внесени от ресорното ведомство.

След казуса с продажбата на българските активи на ЧЕЗ Комисията за енергийно и водно регулиране получи повече правомощия, но не бяха посочени критериите, по които тя да упражнява контрола, коментира след заседанието Добрев.
 
"В момента в закона критерии няма. Единият вариант е КЕВР да си изработи сам критерии, другият вариант е ние да допишем текстовете в закона с критерии за КЕВР. Има законопроект от Министерство на енергетиката и очакваме да бъде внесен до края на месец май в Народното събрание, евентуално там да заложим критерия. Според мен, по-правилният подход е Народното събрание да реши какви ще бъдат критериите, а да не оставяме това на субективната преценка на регулатора", коментира той пред журналисти.

Още по темата
Още от Бизнес

Какви ще са разследванията на Нова телевизия занапред?