"Безсмъртният полк": един бранд, двама организатори

Основателите на движението смятат, че държавата е "опошлила" и лишила от съдържание гражданската инициатива

Владимир Путин (в средата със снимка в ръце) по време на днешната акция "Безсмъртният полк" в Москва. Редом до него са министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху (крайно ляво, също със снимка в ръце) и президентът на Сърбия Александър Вучич (дясно зад Путин).

"Безсмъртният полк" е една от най-масовите обществени акции в Русия. По данни на Министерството на вътрешните работи само в Москва на 9 май 2017 година в паметното шествие са участвали 600 хиляди души. Историята на акцията е показателна: държавата я подкрепи, едва след като гражданската инициатива пусна корени в редица региони на Руската федерация и дори придоби международен обхват (сега шествия с портрети на роднини, загинали по време на Втората световна война, се провеждат в повече от 60 страни). Еволюцията на движението протичаше по сценария на постепенно разрастване до появата на втори, държавен "Безсмъртен полк". Днес идеолозите на инициативата от Томск, където тя получи юридически статут, смятат, че признанието на властите не ѝ е било от полза. Какво им дава основание да мислят така?

Путин участва в шествието на "Безсмъртния полк" в Москва за пети път

Руският президент Владимир Путин отново взе участие тази година в шествието на "Безсмъртния полк", предаде ТАСС.

Путин се включи в шествието по Червения площад, носейки портрет на своя баща. Заедно с него в проявата участваха израелският министър-председател Бенямин Нетаняху и сръбският президент Александър Вучич.

Путин участва в шествието за пети път. Той изтъкна важността на проявата, като каза по-рано днес на Парада на победата, че "9 май обединява историята на храбростта от всички поколения". "Всяко семейство има свои, родни герои, те живеят в нашите сърца, те са заедно с нас в редиците на Безсмъртния полк", заяви президентът.

Той неведнъж е разказвал как баща му Владимир Спиридонович Путин е отишъл да се бие във Великата отечествена война, как се е сражавал и е бил тежко ранен при Ленинград.

Днес в страната има два "Безсмъртни полка". Единият – междурегионално историко-патриотично обществено движение. Другият – общоруско обществено гражданско-патриотично движение.

Двата "полка" се различават по всичко: от историята на възникването им до уставите, мащабите и координаторите. В първия случай координаторите са регионални доброволци. Във втория – чиновници и наети от тях специалисти по организация на масови мероприятия.

"Когато създавахме движението "Безсмъртният полк", беше невъзможно да си представим, че някой ще мине през града не с портрети на свои роднини, а с портрети на Моторола (сепаратистки лидер от Донбас с прякор "Моторола" – бел. прев.) или на Сталин. Според нашия устав това беше забранено. Също както и комерсиализацията и идеологизацията на движението", разказва Игор Дмитриев, един от тримата създатели на "доброволческия полк".

През 2011 година той заедно с приятелите си Сергей Лапенков и Сергей Колотовкин решили да проведат акция "Безсмъртния полк" в Томск. Формата не била нова: възпоменателни мероприятия с портрети на 9 май вече от време на време се провеждали в различни краища на страната. Още през 60-те години на миналия век в Москва, близо до Болшой театър, се срещали фронтоваци, канели роднини на свои загинали на фронта другари и и ги молели да да носят техни снимки. През 70-те години подобни срещи се провеждали и в московския парк "Горки". През 1965 година, през първата година на официалното празнуване на Победата, в Новосибирск учениците от 121-во училище излязоха на улиците с портрети на своите бащи-фронтоваци. През 2007 година Генадий Иванов от Тюмен, пенсиониран служител от вътрешното министерство и журналист, намислил да мине на 9 май със снимки на свои роднини-участници във войната.

"Сънувах, че по главната улица в Тюмен, ул. "На републиката", на 9 май се движи колона от жители и всички носят портрети на своите герои. Написах във вестник "Тюменски известия" на първа страница – излезе на 8 май. И няколко души излязоха", разказва Иванов в едно от интервютата си.

Дмитриев, Лапенков и Колотовкин първи се опитват да превърнат това в традиция: те измислят устав на мероприятието и название - "Безсмъртният полк". Една от точките в устава предвиждала забрана за всякакъв вид стопанска дейност.

Дмитриев си спомня, че местните предприемачи не разбирали защо "Безсмъртният полк" не се продава в други региони на франчайз. Предлагали им да пускат тениски с емблема, стикери, но ентусиастите отказвали.

"Поначало ние мислехме да съберем средства, за да отпечатаме на желаещите да се включат в шествието портрети на роднините им. Но после размислихме: същността на идеята е хората сами да си спомнят историята на семейството, да преровят старите фотографии. Това е именно гражданска инициатива, която кара човекът да се движи и да прави нещо", разказва активистът.

По думите му, отначало акцията била замислена като локална, без разпростиране в други райони. Но след като информацията за нея се появила в медиите и в интернет, инициативата била подхваната из цялата страна.

Виктор Мучник, ръководител на телевизионния канал ТВ2 и на Томската медийна група, в която някога работели Дмитриев, Лапенков и Колотовкин, смята, че с това по някакъв парадоксален начин започнали проблемите в днес вече закритата телевизионна компания.

""Безсмъртният полк" и ТВ2 имаха допирни точки по дух. Ние също градяхме своята локална история, телевизията не беше централизирана, а после от 2007 година Томската медиягрупа, притежаваща телевизионния канал, перманентно усещаше върху себе си едни или други форми на натиск. Когато около "полка" започнаха да назряват конфликти, разбрах, че за нас това е още един рисков фактор сред останалите "грехове", които компанията имаше в очите на властта", разказва Виктор Мучник.

Той си спомня, че през 2013 година в една от федералните медии излязла статия, чийто автор разсъждавал на тема с каква цел е пусната инициативата и няма ли в идеята "Безсмъртният полк" някаква зла умисъл. Този журналист въобще не се свързал с авторите на акцията, казва Мучник. По думите му, лично за него това бил "първият знак, че по върховете са се заинтересували от тая работа".

За първи път за инициативата "Безсмъртният полк" кинематографистът и депутат от столицата Николай Земцов научил през 2012 година в Казан. Там той се запознал със Сергей Лапенков. Още следващата година Земцов като координатор на "полка" провел шествие в Москва, което обаче не предизвикало голям отзвук.

През есента на 2013-та на конференция в Томск координаторите на "полка" от 12 региона, сред които бил и Николай Земцов, все пак решили да създадат неправителствена организация с цел да стигнат до най-консервативните чиновници. На тази среща депутатът предлагал на съратниците си да отстъпят от принципите си и да му позволят да привлече финансиране за организация на шествия в Москва. Участниците в инициативата отказали, а в началото на 2014-та изключили Земцов от списъка на координаторите заради нееднократни нарушения на устава на движението. От този момент пътищата на бившите съратници се разделили, но никой от тях не искал да отстъпи.

Въпреки изключването си Земцов продължавал да развива движението в Москва – включително с помощта на федералните и градските власти.

"Ние няколко пъти получавахме президентски и московски грантове (например, московското кметство подкрепи създаването на денонощна гореща линия "Безсмъртният полк на Русия" - бел. ред.), но вече повече от година не ги получаваме. Сега се развиваме, набираме средства, опирайки се на "народните ресурси"", разказва Земцов.

По думите му, през 2015 година в шествията на "полка" са участвали около 12 милиона руснаци.

В Москва пък колоната, минала по Червения площад, бе оглавена лично от президента на страната.

"След това стана ясно, че движението, което събира милиони хора, ще бъде присвоено", спомня си Игор Дмитриев.

Според него по това време, през 2015 година, в много руски градове шествието все още е било организирано по най-правилния начин от гледна точка на взаимодействието между властите и гражданските активисти.

"Структурите на властта се занимаваха именно с това, което е тяхно задължение: осигуряваха реда, представяха медицински пунктове и всичко друго, което беше необходимо. Никой не пречеше на никого и всички бяха доволни. По време на подготовката за шествията координаторите на "Безсмъртният полк" споделяха с чиновниците опита си от предишните години", казва Дмитриев.

След участието на президента в акцията обаче, в Министерството на правосъдието било регистрирано общоруското обществено гражданско-патриотично движение "Безсмъртният полк на Русия". Негово лице става актьорът Василий Ланавой, оглавява го Николай Земцов

"Властта се опита да преформатира инициативата така, както ѝ е удобно, като я опошли до степента, до която тя умее да прави това. В резултат се изгуби първоначалният смисъл. Щом гражданската инициатива влезе в пространството, което властта иска да контролира (а историческата политика у нас представлява област на пълен държавен контрол), такава инициатива вече не може да съществува без компромиси", смята Виктор Мучник.

С това е съгласен и Игор Дмитриев. "Ние се опитахме да се борим с одържавяването на "Безсмъртния полк" и, където можехме, говорехме, че това не е правилно. Въпреки че ние от самото начало бяхме регистрирали движението юридически, беше глупаво да оспорваме в съда използването на нашето име от други структури. И не защото щеше да ни се наложи да се изправим срещу Левиатан. Това беше повече морален избор – отстояването на авторските права щеше да означава да търгуваме с костите на дядовците и бащите си", казва той.

През 2015 година закриват ТВ2. Историята, която предшества закриването, изглежда като детективски роман. На 19 април 2014-та изчезва телевизионният сигнал – както обясняват тогава, заради техническа неизправност по трасето. Каналът продължава да излъчва в интернет. На 15 май Роскомнадзор (Федералната служба за надзор в сферата на съобщенията, информационните технологии и масовите комуникации – бел. ред.) уведомява ТВ2 за нарушение на лицензионното споразумение: компанията била прекъснала ефирното излъчване за повече от месец, което не било допустимо. През юни повредата била отстранена и излъчването – възобновено, но в края на 2014-та Роскомнадзор уведомил, че издадените по-рано на телевизионната компания лицензи са сгрешени, а областният радио-телевизионен излъчващ център в Томск съобщил, че договорът за транслация на сигнала няма да бъде продължен за 2015 година.

В Томск свързват проблемите на тв канала с интервюта на губернатора на областта Сергей Жвачкин от 24 ноември 2014-та, в което той посъветвал недоволните от почистването на снега в града да "заминат на юг". ТВ2 показала изказването на губернатора без редакция. В града се провели няколко митинга в подкрепа на телевизионната компания, редица медии се опитали да разчепкат цялата колизия. Виктор Мучник има своя версия – твърди, че служител от администрацията на президента му показал докладна записка, в която като една от причините за закриването на канала през 2014 година бил посочен "Безсмъртният полк".

"Посочваше се, че хора от нашата телевизионна компания по несанкциониран начин са се намесили в историческата памет", уверява Мучник.

Сега той заедно със своя малък екип е модернизирал сайта, който за последно излъчвал ТВ2, и го е превърнал в новинарска агенция.

"Доброволческият" "Безсмъртен полк" също има своя интернет ресурс – от 2015 година той получава държавна подкрепа във вид на грантове.

"Сайтът, някога изработен безплатно от доброволци, не издържа на наплива от посетители. Нужно е квалифицирано обслужване, поддръжка на сървъри, а това изисква средства. Така че – пари за сайта, от една страна, е добре. Но по-добре щеше да бъде "полкът" просто да остане народно движение. Властта и гражданското общество са длъжни да си комуникират, но в Русия тази комуникация в голяма степен представлява имитация: от обществото към властта обратна връзка няма", казва Мучник.

Например, опитът да се погледне историята на войната не от върховете, а от низините, държавата в един момент започва да разглежда като нещо опасно за нея и решава да го превърне в нещо обичайно и контролируемо за себе си.

Днес на сайта на народното движение са публикувани 405 хиляди лични истории на участници във Великата Отечествена война. За сравнение: на сайта на "Безсмъртният полк на Русия" има 200 хиляди такива истории.

Николай Земцов смята, че трябва да има съревнование не в това кой какво е направил пръв, а в качеството на свършената работа и приноса в общото дело. "Безсмъртният полк" обедини хора от разни националности, религии и политически убеждения, като излезе далеч извън пределите на близката чужбина. В това се състои мисията на движението. Покрай провеждането на шествия и помощта за граждани в търсенето на загинали по време на войната, в плановете на "Безсмъртният полк" са заснемането и популяризирането на исторически филми, развитие на международен културен туризъм и подкрепа за младежки образователни проекти", казва Земцов.

"Всяка форма на гражданското общество е враждебна на държавата на равнището на съдържанието си. Например, акцията "Георгиевска лентичка" беше нелоша гражданска инициатива, но се изроди в регулирана и регламентирана схема за експлоатация на лентичката като част от държавната митология. В резултат на това самите ѝ създатели се отрекоха от нея." Станислав Белковский, политолог

Още по темата
Още от Свят

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?