Безсмислени промени в закона за финансите на селските кметове

Правителството предлага промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) за повече финансова самостоятелност на малките населени места, съобщи правителствената информационна служба.

Законопроектът засяга над 5000 села и малки градове, в които над 3200 кметове са пряко избрани. В момента тези кметове нямат собствени бюджети и зависят от волята на кмета на общината. По тази причина стотици села и някои малки градове в България ежегодно остават без никакви пари, а кметовете са принудени от собствения си джоб да плащат за рязане на храсти или запълване на дупки например. Това беше причината в края на миналата година да заплашат с национален протест. Наложи се спешна намеса на премиера Бойко Борисов, който потуши протеста с обещание за законови промени.

Одобрените от правителството поправки обаче на практика не решават проблема. Това става ясно от становищата на Националното сдружение на кметовете на кметства в Република България (НСККРБ) и на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) публикувани в портала за обществено обсъждане.

Но за сметка на това Борисов отчита изпълнение на поетия от него ангажимент и прехвърля горещия картоф за решаване на Народното събрание.

"Те (кметовете – бел. ред.) не могат да се разберат помежду си, всеки си тегли чергата към себе си. Затова считаме, че е най-добре в парламента да се проведе и дебатът. Ние днес даваме основата, как виждаме нещата", казва премиерът, според публикуваната стенограма от заседанието на кабинета.

Финансовият министър Владислав Горанов, който е вносител на промените, ги внася въпреки липсата на "единно мнение" между двете сдружения, защото смята, че не е роля на изпълнителната власт да бъде арбитър между тях. Той определя законовите промени като "балансирани" и "приемливи".

Поправките в закона

Предложените промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация предвиждат въвеждане на задължение на общинския съвет при приемането на бюджета на общината да одобрява разходи по определени показатели на кметствата в рамките на общия бюджет на общината.

Това означава при изготвянето на бюджета на общината, да бъдат определени и бюджети за всяко кметство, в които да бъдат разписани разходи за персонал, издръжка, лихви, помощи и обезщетения за домакинства, текущи субсидии и капиталови разходи. Това ненужно ще натовари бюджетите на общините, смятат от НСОРБ.

Другата предложена от кабинета промяна в ЗМСМА предвижда задължение за кмета на общината в хода на изпълнението на бюджета да осигурява регулярно през годината одобрените разходи по бюджетите на кметствата.

Такава възможност има и в момента, но в много случаи това не се прави. В новата разпоредба също изрично не са определени срокове за превеждане на сумите и на какви части да става това, посочват НСККРБ.

Ако кметът на общината не превежда парите на кметовете на кметства, той трябва да бъде санкциониран с 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение глобата се удвоява. Наказанието на кмета ще се налага от Общинския съвет, като санкцията може да се обжалва пред съда.

От НСККРБ обаче не могат да си представят как кметът на общината, който в масовия случай управлява заедно в Общинския съвет с мнозинство от партията или коалицията, която го е издигнала, ще бъде глобен от същите общински съветници.

Така единствената смислена промяна, която се предлага в закона и може да се реализира, е възможността кметовете на кметства или оправомощени от тях лица да участват в комисиите при провеждането на обществени поръчки, свързани с тяхното населено място. Освен това им се дава право да бъдат членове и на комисиите, които въвеждат обекта в експлоатация.

Според селските кметове обаче и тази мярка няма да има особен ефект. Аргументът им е, че ако техният представител не е съгласен с решението на останалите членове на комисията, в която са назначени "хора на кмета", той няма да може да направи нищо. Все пак от НСККРБ признават, че тяхното участие ще донесе повече прозрачност.

Аргументите на Горанов

Според Горанов предложените от кабинета промени "ще гарантират по-голяма финансова самостоятелност на кметствата и ще се засили личната отговорност на всеки кмет на кметство по отношение на изразходването на одобрените годишни разходи по бюджета на общината".

"Ще се създаде възможност кметовете чрез свои представители да участват в цялостния процес по подготовката на офертите, строително-ремонтните работи и приемателните комисии за обекти, които се намират на територията на кметството", аргументира се още финансовият министър, става ясно от публикуваната стенограма.

Той посочва, че контролът по спазването на новите разпоредби ще бъде изпълняван по общия ред при финансови инспекции - от органите на АДФИ за спазване на нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на общините.

НСОРБ: Предлага се административен подход без решаване на проблема

НСОРБ, в което превес имат кметовете от ГЕРБ, не подкрепя законопроекта на правителството. Според сдружението се предлага еднотипен подход за всички населени места в общината, без да се отчитат спецификите, което е неуместно.

Причината е, че в една община има големи и малки села и дори градове. По тази причина сега по-големи населени места в рамките на общината могат да бъдат определени като второстепенни разпоредители с бюджетни средства на основание Закона за публичните финанси или чрез системата на делегирани бюджети. Ако се приложи унифицирания подход, предложен от финансовото министерство, това ще доведе до "раздробяване и на без това ограниченият общински ресурс", посочват от НСОРБ.

Според сдружението вместо законови промени по-добре е да се обмисли система от стимули за прилагане на тези практики, като това стане в диалог между кмета на общината и кметовете на по-малките населени места в нея, както и с указания от страна на финансовото министерство.