БХК: Държавата се бори с дезинформацията за Covid с две статии в специализирани списания

Две публикации в специализирани списания, едното от които с платен достъп. До това се свеждат действията на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) в борбата с дезинформацията в условията на пандемия. До това откритие е стигнал Българският хелзинкски комитет (БХК) след поредица от опити да разбере как държавната структура противодейства на ширещата се дезинформация относно Covid-19. НЦОЗА е държавният орган, който има правомощия и носи отговорност за своевременното и ефективно информационно осигуряване и изработване на мерки за разрешаване проблемите, свързани с дезинформацията за Covid-19.

БХК обжалва пред Административен съд София – град мълчаливия отказ на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) да предостави информация относно проучванията си и предписаните от центъра мерки за борба с дезинформацията около пандемията от Covid-19.

Повод за запитването до центъра е докладът за дейността му за 2020 г., в който на страници 53 и 54 е отчетено, че институцията е провела проучване на фалшивите здравни новини за Covid-19, както и начините за тяхното разпознаване от аудиторията, извършила е изследване на основните източници на дезинформация и факторите, които повишават уязвимостта на хората към такъв вид информация и е посочила мерки за ограничаване и справяне с дезинформацията.

През септември адв. Диана Драгиева от програмата на БХК за правна защита, подава заявление за достъп до обществена информация до НЦОЗА, искайки да ѝ бъдат предоставени проучването, изследването на източниците на дезинформация и мерките за ограничаването ѝ. В допълнение към тези три неща тя иска и достъп до проведените и изготвените в НЦОЗА проучвания, изследвания, анализи и изработени мерки във връзка с фалшивите здравни новини за Covid-19 от началото на 2021 г. до момента на подаване на жалбата.

Девет дена по-късно вместо решение за достъп до информацията обаче, адв. Драгиева получава писмо, подписано от директора на центъра, Христо Хинков. В него са предоставени връзки към две публикувани в интернет статии – на Е. Григоров и Т. Карнешева, "Фалшивите новини за Covid-19 как да се предпазим?", публикувана в сайта на списание "Здравна политика и мениджмънт", както и "Дезинформацията онлайн и предизвикателствата за общественото здраве", публикувана от същите автори в сайта на списание "Българско списание за обществено здраве". И двете медии са специализирани, като първата е достъпна срещу платен абонамент, а за втората директора на НЦОЗА дава на адв. Драгиева директна връзка към PDF файл в сайта на институцията.

"Немислимо е дейността на ответника в изпълнение на правомощията му да провежда проучвания, оценки, експертизи, анализи и прогнози в областта на опазване на общественото здраве, както и предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на епидемии от заразни болести, в светлината на дезинформацията за Covid-19 да се свежда до две публикации в специализирани списания", пише в жалбата си до съда адв. Драгиева.

"Невъзможно е да допуснем също, че отчетените от ответника проучвания, анализи и мерки за ограничаване и справяне с дезинформацията от страна на институциите, отговорни за общественото здраве не са обективирани в писмени документи и не са адресирани официално до тези институции", допълва тя и посочва, че по искането ѝ по точка четвърта от заявлението – за свършеното от НЦОЗА срещу дезинформацията през настоящата година – въобще липсва произнасяне в писмото на директора.

"НЦОЗА е държавният орган, който разполага с правомощия и носи отговорност за своевременното и ефективно информационно осигуряване и изработване на мерки за разрешаване проблемите, свързани с дезинформацията за Covid-19", пояснява адв. Драгиева.

"Последиците от липсващото или просто неадекватно поведение на институциите при изпълнение на задълженията им в управлението на системата на здравеопазването в кризата, предизвикана от разпространението на Covid-19 придобиват заплашителни размери: България е на едно от първите места в Европа и света по свързана с вируса смъртност. Неправомерните чиновнически бездействия допринасят за ненужното разделение на българското общество по въпроси със стриктно научен предмет. Липсата на авторитетен и широко достъпен отговор на дезинформацията от страна на държавните институции води до откровено отричане съществуването и сериозността на Covid-19, до истерично отричане на ползата от ваксинацията и от мерките срещу неговото разпространение, съответно и до високи нива на смъртност и товар върху здравните заведения, до дистанционно обучение за трета учебна година", допълва тя.

Заседание по делото предстои в края на февруари 2022 г.