БХК е против езиковите ограничения за предизборната агитация

Българският хелзинкски комитет се обяви във вторник против ограниченията за използване на майчин език по време на предизборните кампании. В края на миналата седмици с подкрепата на ГЕРБ, "Атака" и мнозинството депутати на БСП Народното събрание отново забрани агитацията на друг език, освен българския. Ден по-късно председателят на парламента Михаил Миков допусна, че е възможно агитацията да се води на чужд език при осигурен превод, макар парламентът изрично да отхвърли предложението в този смисъл.

 

Действието засегна основно ДПС, чийто партийни представители редовно водят кампанията си на турски език.

 

"БХК заявява своята категорична позиция в полза на правото на малцинствата в България да имат право да получават предизборни послания на майчиния си език и това право да залегне в новия изборен кодекс. Международноправните стандарти гарантират възможността избирателите да имат достъп до политически послания на майчиния си език, както и възможността политиците да участват в предизборния политически процес на майчиния си език", се казва в позицията на неправителствената организация.

 

БХК припомни, че Венецианската комисия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) нееднократно са препоръчвали на българските власти да разрешат предизборната агитация на майчин език, за да се гарантира правото на малцинствата да участват пълноценно в политическия живот.

 

Организацията напомня, че Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на ООН, ратифицирана и от България, задължава страните да признаят, че всеки представител на малцинствена група има право да изразява мнение, да получава и разпространява информация и идеи на своя език без намеса на държавните власти.

 

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) също има установена практика по сходни казуси. Съдът в Страсбург призна правото на кюрдите в Турция да използват своя майчин език по време на предизборните кампании и осъди държавата заради наложените забрани.

 

"Дори отвъд международните стандарти, реалността в България налага промяна на изборното законодателство. В страната съществуват общности, които не говорят или трудно разбират български. От друга страна, правото да се използва майчин език е признато, а изучаването му е гарантирано от държавата. Разумно би било поради това малцинствата да имат възможност да получават информация за изборите и на официалния език, и на майчините езици", се казва в позицията на Българския хелзинкски комитет.