БХК: Липсва интеграция на бежанците, не се спазват основни техни права

Липса на интеграция, нарушени права, пропуски в работата на социалните работници и неспазване на законите. Това са само част от констатациите на Българския хелзинкски комитет (БХК) за предоставянето на международна закрила в България през миналата година.

България е сериозно критикувана и от авторитетни международни неправителствени организации с подобни забележки, които страната ни въпреки постигнатия напредък напоследък все още не може да отстрани.

БХК призова за осигуряване на по-бърз и ефективен достъп до регистрация на кандидати за международна закрила и предоставяне на качествена правна помощ.

Сериозен проблем остава и липсата на гаранции за спазване на правата на непридружените деца, търсещи закрила. Основната практика, излагаща на риск децата, които са в страната без родители и близки, е допускането деца да влизат в правни процедури без назначен настойник.

Като цяло лошите условия довеждат лицата, търсещи закрила, до решение да напуснат страната към други държави от Европа.

Сериозен ръст на молбите и лоши процедури

За 2014 г. молби за закрила са подали общо 8 205 души, което представлява увеличение с 35% спрямо предходната година. Увеличението се дължи на продължаващата гражданска война в Сирия и нововъзникващите конфликти в Ирак и други държави от региона на Близкия Изток и Субсахарска Африка. Най-много са хората от Сирия (58% от общия брой молби или 4 800 молби за закрила), следвани от Афганистан (26%, 2 968 молби).

През 2014 г. общо 1 250 гранични и 1 350 полицейски служители са патрулирали по протежение на българо-турската сухоземна граница. Министерството на вътрешните работи докладва за 6 400 граждани на трети страни, спрямо които е бил направен официален отказ за допускане до национална територия през 2014 г. и които са били върнати обратно, най-често в Турция.

Профилът на чужденците, влизащи или опитващи да влязат в България, най-често съвпада с профила на лица, бягащи от зони на конфликт, несигурност или масово нарушаване на човешките права в големи размери.

През 2014 г. на територията на България молба за закрила са подали 940 непридружени децa – с 80% повече от 2013 г.

От БХК посочват, че и през 2014 г. най-тревожният и сериозен проблем при провеждането на бежанската процедура спрямо непридружените деца, търсещи закрила, остана липсата на гаранции за защита на правата им: в 100% от наблюдаваните бежански процедури децата нямаха назначен настойник или попечител, както законът стриктно изисква.

Всички производства на ДАБ на непридружени деца продължиха да се провеждат единствено в присъствието на социален работник. Освен това социалните работници, които присъстват на интервютата, не изпълняват задължението си да действат в най-добрия интерес на детето, тъй като не предоставят никакво реално съдействие, нито се намесват, когато е необходимо, при разпита на детето по време на интервюто и присъствието им по време на производствата е изцяло формално. Правна помощ на административна фаза на непридружените деца, търсещи закрила също не бе осигурявана.

Липса на адекватна правна помощ

На практика през 2014 г. Националното бюро за правна помощ не предоставяше правна помощ по реда на Закона за правна помощ спрямо кандидатите за международна закрила на административната фаза от производството по предоставяне на статут.

От БХК припомнят, че през юли 2014 г. окончателно бе приета и публикувана Националната стратегия за интеграция на лицата, получили международна закрила в България (2014 - 2020). Самата стратегия по дефиниция нито съдържа конкретни интеграционни мерки или дейности, нито разписва необходимите за тяхното изпълнение бюджет и институционални ресурси. Такива мерки и дейности, институциите отговорни за осъществяването им, както и бюджетните средства за тяхното изпълнение следваше да се предпишат от Национална програма за интеграция за 2014 г. Tакава национална програма за интеграция обаче не бе внесена.

Така пълната липса на каквато и да било интеграционна подкрепа през 2014 г. попречи на достъпа на новопризнатите бежанци и лицата, получили закрила, до редица основни граждански и социални права, заявяват от БХК.

Едва в началото на юни 2015 година след известно забавяне правителството прие Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2015-2020 г.)