БХК поиска Съдът в Страсбург да разреши на българка раждане у дома

БХК поиска Съдът в Страсбург да разреши на българка раждане у дома

Българският хелзинкски комитет (БХК) поиска от Европейския съд по правата на човека да задължи държавата да не търси административно-наказателна отговорност на медицински лица, които биха асистирали за раждане в домашни условия на българка, на която ѝ предстои трето раждане. В момента българското законодателство не допуска раждане в домашни условия и лекари и акушерки дори и да искат нямат право да асистират.

Заради това българка съди държавата с правната помощ на БХК. Делото е заведено през 2012 година и касае правото на жалбоподателката като бременна майка “да избере да роди извън болница, в свободната от тормоз и принуда обстановка на своя дом, като получи необходимата помощ от медицински лица“

Основание за исканията на БХК до съда е фактът, че понастоящем жалбоподателката отново чака дете. Затова от организацията настояват пред съда за приоритетно разглеждане на делото.

Жената вече е преживяла две раждания в болница, съпътствани с принуда и унизяване, и не желае да роди отново така.

“Натискът, който упражнява българското законодателство върху нея да роди в условията на грубо незачитане на волята ѝ в институционализираната болнична среда, където раждането се третира като медицински риск вместо като естествен процес на тялото и се управлява от лекари против волята и в ущърб на достойнството на раждащата жена, и в разрез със здравните и психично-здравните потребности на рожбата ѝ, съставлява сериозно продължаващо нарушение на правото ѝ на личен и семеен живот по Член 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ)“, посочват от Хелзинския комитет.

Жалбоподателката ражда първото си дете през 2008 г. Раждането е съпътствано с медицински действия, предприети въпреки изричното ѝ несъгласие. Администрирани са ѝ нежелано лекарствените препарати Oxytocin и Prostaglandin, които изкуствено предизвикват контракции, за да ускоряват процеса в интерес на болничната технология, независимо от желанието ѝ раждането ѝ да се развие естествено. По време на раждането медицинският персонал прилага “маньовър на Кристалер“ – т.нар. „скачане по корема“, агресивен метод за ускоряване на процеса. В резултат бебето се ражда със счупена ключица, кръвоизливи, отоци по главата и трудна адаптация.

Персоналът потъпква и волята на жалбоподателката да кърми новороденото си дете и то да не бъде хранено с адаптирано мляко. Нещо повече, през първите два дни на жалбоподателката е отнета възможността въобще да вижда рожбата си.

За всички тези “услуги“ жалбоподателката заплаща такси в общ размер на 500 лв. В тази сума се включват такси за избор на медицински екип и за самостоятелна, т. нар. вип стая. Извън тези „официални“ такси жалбоподателката заплаща на лекаря, водещ раждането, неформално поискана от него сума от 600 лева, за която закономерно платежни документи не са издадени, тъй като тя е нерегламентирана.

През 2012 година жалбоподателката отново е бременна. Поради това, че държавата не ѝ разрешава да роди с помощта на медицински лица вкъщи, а нейният опит с раждането в болница е крайно негативен, тя се спира на компромисен вариант, за да гарантира живота на бебето си, от една страна, а от друга – да намали обема на тормоза и принудата от страна на болничния персонал. Тя не постъпва в болница чак докато не получава пълно разкритие. Отива там за самото раждане. Преди това заплаща такси в общ размер на 1 960 лв. за: водно раждане; присъствие на бащата; и присъствие на дула.

Водно раждане обаче не се състои. Първоначално персоналът пълни ваната със студена вода. Налага се жалбоподателката да спори с тях с пълно разкритие, за да ги убеди да изпразнят и отново напълнят ваната с вода с необходимата температура. Налага ѝ се да спори и за избраната от нея поза, тъй като според акушерката не било важно позата да е добра за нея – “важно е да ни е удобно на нас“. В крайна сметка поради родилните болки жалбоподателката се съгласява да заеме исканата от персонала поза. Когато ляга във ваната по гръб обаче, персоналът източва водата до едва 5-10 см. покритие на дъното, за да им е „удобно“ на тях да “я изродят“.

Персоналът на болницата игнорира и друго легитимно желание на жалбоподателката: да изчакат пъпната връв да спре да пулсира, преди да я клампират. Това е важно, защото през първите минути след раждането по пъпната връв от майката в детето се вливат голям брой минерали и други необходими за развитието на детето вещества. Преждевременното клампиране препятства този ценен процес и поради това Световната здравна организация препоръчва забавянето му. По време на цялото раждане жалбоподателката е обект на негативни подмятания от персонала по повод изискванията ѝ, касаещи собствените ѝ тяло и дете.
“Раждащите жени в България са изправени пред само две незавидни алтернативи – или грубо отношение и насилване, както и голяма финансова тежест в болницата, или риск за тяхното и на бебето им здраве у дома.

Раждащата жена не може да избегне избора между тези две злини и причината за това е рестриктивно законодателство, посредством което държавата упражнява ненужна, несъразмерна намеса в правото на личен живот на майките в израз на сексистка култура на контрол върху женското тяло. Жените са подложени на “казармен“ режим, докато раждат и медицински лица си присвояват правото да се разпореждат с тях и телата им“, коментира адв. Маргарита Илиева, правна директорка на БХК.

Споделяне
Още от България

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?