БХК: Правата на стотици хиляди бяха засегнати по време на пандемията

Българските власти управляваха пандемията чрез нарушения на права, а не с легитимни ограничения. Това се казва в доклада на Българския хелзински комитет за 2020 година.

"Непропорционални ограничения, дискриминация и противоправни действия белязаха у нас годината, в която светът се бореше с пандемията от коронавирусното заболяване. Бяха засегнати правата на стотици хиляди български граждани. Те включваха правото на лична свобода и сигурност, правото на личен и семеен живот, правото на мирно събрание, свободата на изразяване, правото на придвижване, правото на труд и образование, както и правото на здраве", заявява организацията.

Според БХК в редица случаи властите са използвали противоепидемичните ограничения, за да задушат критични политически и граждански изяви срещу техни политики.

Правозащитната организация критикува прекъсванията във функционирането на съдебната система по време на първата и втората вълна на пандемията през миналата година. Тогава гражданите нямаха нормален достъп до съдебните зали, а много мерки за неотклонение се гледаха по скайп.

"Противоепидемичните мерки предизвикаха периодични дисфункции в работата на съдебната система. Това лиши българските граждани от ефективни вътрешноправни средства за защита срещу нарушенията на техните права", казва БХК.

Организацията напомня за създадените контролно-пропусквателни пунктове към ромските квартали в някои градове от страната. Пандемията допълнително затрудни достъпа до здравни грижи за уязвимите групи.

"У нас в особено неблагоприятна позиция се оказаха уязвимите групи, които бяха подложени на несъразмерни ограничения и мерки, оправдани със защита на правото на живот като най-висше човешко право. В същото време държавата не изпълняваше адекватно задълженията си за осигуряване правото на здраве както за болните от COVID-19 и всички останали нуждаещи се, така и за работещите в здравеопазването", се казва в доклада.

БХК напомня за резолюцията на Европейският парламент за България, с която остро се критикуваше отстъплението от принципите на правовата държава и полицейското насилие по време на протестите.

"Още в първите дни на протестите през юли властите отказаха да отличават мирните протестиращи от провокаторите. Полицията нееднократно употреби несъразмерна сила, а проведени проверки не доведоха до признаване и санкциониране на полицейското насилие.

При ескалацията на напрежението по време на най-големия протест през есента - този на 2 септември - освен мирно протестиращи, от полицейски произвол пострадаха също и много журналисти", се казва в доклада.